shareit

Юлия Паевска лежи три месеца в затвор в Мариупол – нейната присъда е, че е помагала на ранени на фронта, украинци и руснаци

| от |

Съществува само една професия, която може да се смята за благородна и да има тежест пред целия свят! Това са лекарите и учените, изправени пред нови болести и заболявания. Изобщо не обръщаме внимание на факта, че през последните няколко века сме успели да се справим с редица страхове в името на здравето и на по-добрия живот. Човешката трагедия идва в онзи момент, когато някой посегне не към писалката, а към оръжието. Войната е онази гума, която може да изтрие човешкото от света, но дори и тогава ставаме свидетели на герои, но не онези с оръжие, а на лекари!

Историята на Юлия Паевска, позната като Тара, може да ни покаже много. Особено след като в началото на септември се изправя пред Хелзинския комитет в САЩ, за да разкаже за всичко преживяно – от избухването на войната до нейното залавяне. Не, тя не е боец, никога не е посягала към оръжие. Работата ѝ е впечатляваща, защото използва екшън камера, поставена на главата ѝ, за да снима всичко случващо се в болница. Никой не може да каже колко точно човека е спасила, но по нейните думи има няколко sd карти с клипове в размер от 250 GB. Тук не трябва да избягаме и от още един факт – тя помага на всички.

През нейните ръце минават деца, жени, мъже, военни на Украйна, както и военни на Русия. Записвала е многократно в своите клипове как лекува руски военнопленници. Не се интересува какво са направили, тя е лекар и дадената клетва изисква да се помогне на всяко човешко същество, без никакво значение какво е направило. Правото на живот е неприкосновено. Тара е участвала в руската блокада на Мариупол и в рамките на три месеца е служила без оплаквания, спасявала е хора от фронта, приемала е всеки, който е пристигнал в болницата, без въпроси, без подробности. Нейният разказ е точно толкова страховит, колкото е самата война. Разказваме всичко, което споделя по време на изслушването си пред Хелзинкския комитет:

Уважаема комисия, уважаеми членове, благодаря Ви за помощта към Украйна, благодаря Ви за хилядите молитви!

Аз съм Юлия Паевска и по принцип съм графичен дизайнер, както и представител на няколко детски организации. Дядо ми беше герой от Втората Световна война. Сега, докато страната ми е във война, а аз съм парамедик. Моята работа е да спасявам животи. Първите 20 дни от тази война прекарах в Мариупол, те бяха ад. След това изкарах три месеца в руски плен. Аз не съм в правото си да давам политически речи, не съм политик. Ще разкажа само историите, на които съм ставала свидетел.

Моите мъчители ме посъветваха да се самоубия. Обещавах им, че ще направя това утре, но исках да видя колко далече ще стигнат в злобата си. Един ден ме повикаха и ми споделиха, че трябва да си взема нещата и да бъда преместена. Тогава разбрах, че армията ни е успяла да стигне напред. Какво видях по време на моя престой? Бяха задържани бременни жени, не знаех дори чий враг са. Бях свидетел на зверства срещу военнопленници, които всеки ден бяха пребивани и хвърляни като кучета.

Видях 17-годишно момче с прострелни рани, което умря в ръцете ми, не можех да направя нищо, животът изтичаше от очите му. Прекарвала съм седмици в затвор, където съм чувала само виковете на затворници, викове пропити с нечовешка болка. Колкото повече крещеше един човек, толкова по-голям беше и шансът да го смажат на следващия ден – това беше единствената гаранция.

Пред очите ми загинаха половин милион души. Не преувеличавам, всеки ден ставахме свидетели на въздушни нападения, удари с артилерия. Приятелите ми загиваха един след друг, всеки ден, без изключения. Започнаха въздушни удари върху болници и различни резиденции – пълни с ранени войници и цивилни. Бавно и сигурно свършиха обезболяващите, а с тях и антибиотиците. Хирурзите спяха по 2-3 часа, както и самите парамедици. Операциите започнаха да се случват една след друга и времето за почивка се свиваше до няколко минути. Ранените пристигаха на 5-10 минути и започнахме да правим операции в коридорите. Мъртвите се трупаха навън – един върху друг.

Видях човешки тела да горят в автомобили, надупчени от куршуми, видях как се вадят хора и деца от развалини на сгради, жертвите бяха изцяло осакатени. Хората събираха дъждовна вода, търсеха храна в изоставените къщи, а бездомните кучета започнаха да се разхождат с човешки крайници в целия град, това беше тяхното препитание.

По време на своя престой като пленник, видях как надзирателите караха затворниците да се събличат голи, защото ще бъдат екзекутирани. Техните дрехи се даваха на други, защото нямаха излишни. Отношението не се променяше, няма значение дали говорим за мъж или жена. Всички тези факти ни говорят за нечовешки тормоз, който ни връща обратно в средновековието. Аз съм свидетел на това, както и хиляди други. Спомням си, че един войник крещеше в килията шест дена, а на седмия неговите приятели го качиха на носилка и надзирателите го изхвърлиха.

Други умираха тихо и разбирахме по-късно, че са напуснали този свят. Никой не им помагаше, нито с лекарска помощ, нито с храна. Русия е известна със своята безкрайна пропаганда, но моралът е изгубен. Той е при нас и ни дава правото да водим тази война. Трябва да разберете, че това е Трета Световна война, която няма да приключи скоро. Жертвата пред олтара на свободата е жертва на целия свят. Не трябва да позволяваме историята да се повтаря, ако това не се промени, ние отново ще бъдем изправени пред същата трагедия.

Образът на Мариупол е образ на военна чест, където нито една чест не може да оцелее, тук правилата на войната са изкривени. Един от моите мъченици ме попита „Знаеш ли защо причинявам всичко това на теб?“, а аз отговорих „Защото можеш.“. Не очакваше това като отговор, но е истина, те имаха правото от тяхното правителство да правят каквото пожелаят. Светът беше тих и им позволяваше с години да извършват най-различни престъпления. Победите на нашата армия показват, че тяхната сила е илюзия. Обществото на свободните народи има правото да спре тази лудост.

Трябва да обърнем внимание на затворниците, окупираните територии на Украйна. Нашите затворници се държат в Луганск и Донецк. Така е удобно на руснаците, за да може след това да прехвърлят вината за убийствата на нашата армия и власти. Така избягват всякакви санкции. Всички знаят, че нищо не е направено без разрешението на Москва. Зад всяко едно престъпление стои именно законът на Москва. Светът трябва да позволи на Червения кръст и други организации да извършват своята хуманитарна мисия.

В противен случай всякак една помощ се превръща в незаконна, обричайки хиляди на нечовешки условия. Редно е да започне размяната на затворници и тяхното освобождение. Във ваше лице търся помощ срещу този фашистки режим. Искаме честен съд срещу тези престъпници. Трябва да сме подготвени от факта, че Москва отказва правото на живот на всеки пленник.

Можете ли да отговорите защо бяхте в затвор? Вие бяхте лекар, който помага на цивилни и на пострадали, защо вие бяхте в затвор, заедно с още много други цивилни, особено след като сте защитавани с международен закон? Това беше ли част от военната стратегия на Русия да се стреми да открие цивилни като крайна мярка, да докаже, че няма да има милост?

Бях задържана по време на проверка на документите ми. Не мога да кажа защо точно аз бях задържана. Те провериха всички свои документи и разбраха, че съм парамедик. Това по техните закони е престъпление. По-късно в затвора бях измъчвана и ме накараха да направя признания за престъпления, които никога не съм извършила. Не се интересуваха каква е истината, за тях беше важно да призная престъпление, което не съм извършвала. Техните намерения и цел бяха да създадат образ на звяр и да ме обвинят в престъпления, които не мога да си представя.

Всичко това беше цел за руската нация, да се покаже злия враг. Вярвам, че те са правили същото и с други задържани. Използваха мъченията, за да успеят да изкарат признанията. Имам снимки на руски пропагандни телевизии и пропаганди, там видях мои познати, които признаваха неща, които не са извършили. Мога само да си представя какво са направили на тези хора, за да получат отговор. Всичко това се правеше, за да бъдат освободени от отговорността си. Да правят каквото могат в Украйна и да покажат безмилостен враг, включително и мен. По този начин да оправдаят своите престъпления. Това е моето професионално време.

Разбира се, това нарушава Женевската конвенция по много начини. Имахте ли възможност да се свържете с някой извън затвора, за да споделите какво се случва с вас. Възможно ли беше да потърсите помощ?

При моето задържане вече бях със сътресение след обстрел на болницата. Имах силно главоболие и други допълнителни проблеми, помолих за лекар. Казаха ми, че не заслужавам лекар. Помолих да се обадя у дома, за да споделя къде съм и какво се е случило, исках да позвъня на съпруга си. Не ми позволиха, казаха ми, че съм гледала твърде много американски филми. Взеха всички мои вещи, включително и лекарствата, които трябва да взимам всеки ден. След около десет дена, когато започнах да искам лекарствата си, едва тогава ми ги дадоха.

Това беше чудо, защото тяхното отношение беше да не позволяват нищо. Същото се случваше с лекарствата ми за астма. Не ми позволиха да използвам своя инхалатор, трябваше да блъскам по вратата, за да ми дадат да го използвам. Радвам се, че никога не изпаднах в пристъп. Всеки път, когато започна да ги тормозя, те ставаха много зли с мен. Те винаги ми говореха грубо и жестоко, това беше нормата за тях. Взеха всички дрехи, които имах в себе си, освен тези, които носех на себе си. За 3 месеца имах един чифт бельо, това на мен.

Едни джинси, една тениска и яке. Това яке спаси живота ми, защото не позволи да замръзна. Условията на затворниците беше нечовешко. Задържаха ме през март, когато беше студено. Всички килии бяха на различни места, но винаги бяха без никакви прозорци, а само с решетки. Студът беше нечовешки. Не получих нито одеяло, нито възглавница или някаква форма на легло. Спяхме на нарове, направени от метал.

За 3 месеца имах право да се изкъпя с малко топла вода само веднъж. Отказаха да приемат пратки от приятели или семейството. В моя случай нямаше кой да ги донесе, но имаше други момичета в други килии и получаваха пратки, но не им ги даваха. Нямахме никакви хигиенични материали.

Когато бяхте арестувани и задържани в Мариупол. Мислите ли, че те са знаели коя сте и какво сте правили?

Униформените полицаи на Донецк видя името ми и сякаш си спомни нещо. Влезе в една кабинка, изчака няколко минути, правеше телефонно обаждане и след това прегледа документи. По-късно ми каза, че трябва да сляза от колата.

Имаше ли различни отношение към вас, защото сте имали и други заслуги?

Не се отнасяха с никого мило. Имаше някои цивилни момичета, които бяха редовно бити. Правеха това, за да ги плашат. Разбира се, аз получих специално внимание. Много неприятно е дори да си го спомня.

Войниците от Азовстал и Мариупол бяха ли в същия затвор, където бяхте и вие?

Бях в различни затвори, но навсякъде срещах по един-два войника от Азовстал.

Можете ли да потвърдите, че към тях имаше различно отношение, спрямо другите затворници?

Да, те бяха подложени на специални мъчения. По някаква причина имаха особена омраза към войниците на Украйна. Други на прицел бяха военните от Айдар. Чух от тях, че това е била терористична организация и руснаците са били решение да ги премахнат.

За мен е изненадващо, че Русия се обръща към Украйна като нацистка страна. Единственото поведение на нацизъм идва от Русия към Украйна. Това не беше въпрос, а просто констатация на фактите.

С помощта на мобилните телефони е ясно, че човек не може да се скрие никога повече. Благодарение на вас и всички останали хора в Украйна, откриваме, че светът вече знае какво точно се случва? Смятате ли, че това е крачка напред и каква точно е тази мисия?

Вярвам, че всички украинци правят това, без значение дали имат електричество или мрежа. Войната е война, без значение дали имате тези факти. Няма как да не обърнем внимание, че това беше една от основните цели. Ние ще се борим за истината и няма да се предадем!

Твърди се, че светът е обект на пропаганда и дезинформация, сътворена от Путин и неговите поданици. Вярвате ли, че сте били част от тази игра, за да се превърнете в един злодей, който да се превърне в злото?

Руската пропаганда създаде един цял филм за мен. Гледах този филм и очевидно колко е фалшив. Това е доказателство, че руснаците се опитват да обвинят мен за всяко зло в страната. Лично аз се чувствам изключително гневна, защото през цялото време на фронта аз помагах на хора. Отказвах се от много неща, за да направя повече и да помогна повече. Техният интерес е насочен към лъжите, за да могат да изчистят вината си. Чувствам се тъжна, но докато истината тържествува, имаме повод да се гордеем с всяка победа.

Военнопрестъпникът Путин успя да обедини демократи и републиканци в САЩ, успя да обедини НАТО, както и да предизвика събирането на повече нации. Обедини си и ЕС, за да помогне на пострадалите, както и да се разправи с престъпниците. Какво още трябва да направи света, за да помогне на Украйна?

Важно е да направите разследване на престъпленията на руския фашистки режим, за да разкриете лъжите. Така ще сложим край на тази агресия и всички други желания за агресия над Украйна. Очевидно е, че ако постигнат победа в Европа, най-вероятно ще продължат похода си напред в Европа. Признайте Русия като спонсор на тероризма. Засилете всички санкции и продължете да се обединявате. За първи път се борим с проблем, който напомня много на Втората Световна война.

И отново, трябват ни, извинявам се, че ще го кажа, но за развитието на военния успех ни трябват още оръжия. Трябва да разберете, че вашите оръжия са в добри ръце, не ги използваме срещу цивилни или за зло. Украйна се бори в тази война с чест. Имаме нужда от повече ПВО системи. Те губят по земя и сега се опитват с въздушни удари. Те атакуват критична инфраструктура и след това се наслаждават на постигнатото. Искаме допълнителни ресурси и ПВО системи.

Както казах и преди, победата се постига в сърцето и съзнанието, заедно със силата на оръжията. Сигурна съм в това и ви моля да се изправите срещу тази пропаганда. Русия е наследила старите традиции на СССР в този смисъл, тези на пропагандата. Бих препоръчала да се направи нещо повече от специалистите, за да може руската пропаганда да спре да промива мозъците на хора в окупираните територии. Казано така, без всичко това, оръжията нямат никакъв смисъл.

Лукашенко вече разкри, че ако Украйна не се беше оказала костелив орех, военната операция щеше да продължи към Молдова, а след това и към Грузия. Междувременно знаем, че ситуацията с Тайван също се отлага. Благодарим Ви за това, че разкривате вашата история и ни правите съпричастни. Осъзнаваме, че това е бил един особен план за промяна на лицето на Европа, който вие спирате.

 
 
Коментарите са изключени за Юлия Паевска лежи три месеца в затвор в Мариупол – нейната присъда е, че е помагала на ранени на фронта, украинци и руснаци

Повече информация Виж всички