Великите военни изцепки: Битките за Халхин Гол (1939 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През 1939 г. целият свят е като буре с барут. Пламъците все още угасват по бойните полета на Испания. Картата на Европа е прекроена след Мюнхенската конференция. Близкият Изток ври и кипи от движенията на арабите, борбата на евреите за собствена държава и стремежът на кюрдите към независимост. Индия е във вихъра на движението на Ганди. Устоите на европейската колониална система в Африка се клатушкат и пропукват.

В тази сложна ситуация Япония търси за себе си възможност да изкове собствена отвъдморска империя, допълнена със широка сфера на политическо влияние. Империализмът на Токио  е насочен към Източна Азия и преди всичко Китай, но империята на Изгряващото слънце търси възможност да гарантира стратегическите си интереси на север и юг от Поднебесната. Все по-категоричната политика на САЩ и Великобритания спрямо японците в Тихия океан, ги провокира да потърсят възможност за континентална експанзия, за да се избегне директен конфликт със западните сили.

През февруари1931 г. Япония инсценира т. нар. Мукденски инцидент, за да оправдае нахлуването си в Китай. Последвалата инвазия води до окупирането на североизточен Китай и създаването на марионетния режим Манджоу-Го. Окупацията води до директно съприкосновение на СССР с Япония. Двете държави вече имат обща граница на о. Сахалин, който е оспорван между Токио и Москва. Сега между двете държави се появява още една точка на напрежение.

По подобие на режима Манджоу-Го, СССР осигурява подкрепа за създаването на комунистически режим в Монголия – още един отломък от разпадналата се след 1912 г. Китайска империя. Границата между Монголия и Манджоу-Го така и не е уточнена. Според японците тя минава по протежение на река Халхин Гол (Халха), докато за СССР и Монголия, рубежът преминава на 6 километра източно от реката, в територия, която Япония смята за своя зона на контрол.

В тази напрегната обстановка и с оглед на нарастващото напрежение в Европа, Япония започва да опипва почвата за преначертаване на политическите граници в Далечния Изток. Още от 1938 г. в граничната зона зачестяват инцидентите между патрули на японската и монголската армии, които водят до постепенна ескалация.

Японските войски в сектора са част от т. нар. Армия Квантунг. Това съединение с численост от над 1 000 000 бойци е най-голямата сухопътна войска на Япония. Нейният размер и влиянието на командния й състав я превръщат в държава в държавата. Това поражда редица проблеми за японското върховно командване, както и за международните служби на империята. По начало, правителството в Токио издава заповед единствено за укрепване на границата с Монголия, без да се разрешават конкретни офанзивни действия.

Командването на Квантунгската армия решава д аги интерпретира по свой начин. На лице е и известно подценяване на съветите – СССР не е печелил война с чужда държава, понасяйки унизително поражение от Полша през 1921 г. Съветските военни съветници са се провалили в опита си да помогнат на испанските републиканци в Гражданската война, а съветското протеже в Китай – Мао Дзедун по-скоро бяга, отколкото да се съпротивлява на японските войски. Като цяло, мнението за ефективността на комунистическите сили по света не е особено високо.

Това, което японците определено не отчитат, е че СССР е извлякъл сериозни поуки от развоя на Гражданската война в Русия (1917-1923 г.) Тогава Далечният изток е окупиран с лекота от японците, които допри обмислят създаването на марионетнта държава в Източен Сибир и Крайморския край. Тези уроци не са забравени. РККА е заделила значителни сили за охрана на източните си владения. Остава отворен въпроса до колко японците имат реална представа за тези приготовления, докато планират следващите си стъпки.

Ескалацията на напрежението между двете страни започва през май, 1939 г. Няколко опита на японците за овладяване на спорната територия по границата с Монголия завършват с избиване на японските части от монголската гранична кавалерия. Тук командването на Квантунгската армия допуска първата си сериозна грешка – за подсигуряване на ключовата зона е назначена новосформираната 23-та пехотна дивизия. Нейният състав до голяма степен се попълва с наборници от територията на Манджоу-Го – слабо тренирани и не особено мотивирани.

Инцидентите през май грабват вниманието на Сталин. Недоволен от разрешаването на ситуацията, вождът сменя дотогавашния командващ в Далечния Изток армкор (генерал) Григорий Щерн с генерал-лейтенант Георги Жуков (тогава с чин „комкор“ – т.е. командир на корпус – б.а.). Като част от плана си за завършване на операцията в кратки срокове, Жуков успява да уреди да му се осигурят бронетанкови части и авиация. За ръководител на ВВС в сектора е поставен обещаващия генерал Яков Смушкевич (литовски евреин по произход – б.а.).

В средата на юни, армията на Квантунг използва своята автономия за да принуди местните японски ВВС да атакуват една от руските военно-въздушни бази в Монголия. Инцидентът предизвиква острата реакция на правителството в Токио. В опит да не се конфронтира директно със съветите, правителството забранява на въздушните си сили да извършват повече военни полети в чужда територия. Към този момент, командването на армията Квантунг би следвало да разчете по-ясно знаците, изпращани от върховното командване. Това обаче не се случва. Вместо да деескалира, квантунгското командване увеличава броя на наличните сили в района на Халхин Гол до две дивизии – над 30 000 души.

В самото начало на месец юли, 1939 г. командирът на 23-та пехотна дивизия Мичитаро Комацубара получава заповед да разчисти източните брегове на Халхин Гол. В изпълнение на задачата, Комацубара разделя войските си на две. Пехотните части напредват през оспорваната зона и форсират река Халха на 2-ри юли, докато танковите съединения оформят друг клин на настъпление югоизточно от тях. Идеята е двете войски да извършат съединение в тила на предните съветски части и да ги разгромят.

Жуков очаква подобен ход и заповядва на авангардните части да водят задържащ бой до групирането на бронетанкови съединения за пресрещане на врага. Предните съветски части дават сериозни загуби, но се изтеглят в добър ред и не допускат срив на фронта. Това дава време на Жукво да организира контра атака и в двете направления. Руските танкове (основно БТ5 и няколко Т26) превишават по брой, а и по качество японските бронирани машини, които в голямата си част са леки модели или танкети.

Въпреки че не успява да координира адекватно действията на пехотата и танковите войски, численото предимство в бронирана техника се оказва решаващо за ходовете на Жуков. Към края на юли фронтът е възстановен по старата граница. Японците дават около 5000 убити и ранени, като за съветските загуби се смята че са по-значителни, но с оглед на прехвърлените подкрепления от запад – по-лесни за възстановяване.

С напредването на месец август и проблемите в Европа, Жуков осъзнава, че трябва възможно най-бързо да приключи двубоя с японците или да рискува да бъде потърсен от НКВД (той впрочем получава паник атака на 1-ви юни, когато е извикан внезапно в Москва за да му се връчи командването в Далечния изток – б.а.). На 20-ти август 1939 г., докато Рибентроп и Молотов започват преговори в Москва, Жуков използва всички налични сили за мащабно настъпление срещу японците.

Неуспехът през юли и липсата на политическа подкрепа от Токио, парализират действията на армията Квантунг. Без да са застрашили съветските линии за снабдяване, японците не могат по никакъв начин да попречат на Жуков да докара подкрепления и техника, въпреки че основната му база за снабдяване – град Чита, се намира на ок. 700 километра от фронта. Употребата на ВВС от японска страна би се оказала кошмар за дългите върволици от над 4000 камиона и коли, с които съветите прекарват провизиите си по единственото използваемо шосе. От Токио обаче са забранили полети над съветска територия.

Съветите концентрират ок. 57 000 войници, разделени в няколко пехотни и моторизирани дивизии, подсилени с ок. 500 танка и още толкова бойни самолети, голям брой оръдия и минохвъргачки. Срещу тях японците разполагат с ок. 75 000 войници, но броят на техниката е значително по-малоброен – ок. 182 танка, докато при оръдията се наблюдава паритет от ок. 500 за всяка от страните.

Призори на 20-ти август, съветските войски преминават в широко настъпление срещу всички японски части, намиращи се на територията, за която Монголия претендира. Неспособността на армията Квантунг да преразпредели силите си адекватно, води до това, че съветската атака е посрещната единствено от частите на 23-та дивизия – ок. 30 000 души. Това дава възможност на Жуков да наложи числено превъзходство в зоната на операции и посредством по-сериозния брой на бронираната техника, да обходи във фланг японските части и да ги блокира.  

Разразява се и сериозна въздушна битка между двете страни, след като японското ВВС най-сетне се задейства в защита на предните си отряди. Общо в хода на кампанията, съветите губят над 250 самолета и близо 283 пилота (174 убити и 113 ранени), докато японците губят 163 самолета и 219 пилота – 152 убити и 66 ранени. Разликата в броя самолети и пилоти се дължи най-вече на факта, че по онова време голяма част от машините се управляват от по двама пилоти.

На 25-ти август, РККА завършва обкръжението на 23-та дивизия при селището Номонхан. През следващите пет дни, останалата част от армията Квантунг в сектора ще се опита да пробие блокадата. Именно в тези дни се разиграват и най-сериозните сражения по земя и във въздуха – двете ВВС организират по над 10 000 полета и изразходват по над 1 000 000 патрона за бордовите картечници. Неспособността за пробив на блокадата и отказът на японците да капитулират, води до пълното унищожаване на 23-та дивизия. Японците губят ок. 43 000 убити, ранени и пленени в сраженията, докато съветските загуби се оценяват на ок. 18 000.

Провалът на японците в битката за Халхин Гол има сериозни последици, тогава все още невидими за съвременниците. Правителството в Токио се съгласява на примирие, приема съветските условия за границата и договаря споразумение за ненападение между двете държави. По силата на това споразумение, Япония не влиза във война със СССР през юли, 1941 г., когато нейният съюзник – Германия, стартира операция Барбароса.

Това дава възможност на СССР да прехвърли част от войските си от Далечния изток към Европа, спасявайки по този начин Москва от германското настъпление. Военният провал на армията Квантунг в Монголия се оказва дългосрочен военно-политически провал за Япония. През 1945 г., СССР ще наруши споразумението и ще нападне Япония в самия край на Втората Световна война.