Топлите връзки на Сирия и СССР по време на Студената война – как Рейгън стана за смях

Съветското влияние по време на Студената война не може да бъде игнорирано и най-вероятно и до днес ще открием, че следите му се разпростират почти в цял свят. До днес Куба не може да се отърси от идеята, че практически е перлата на Мексиканския залив, но продължава да е силно затворена и ограничена за търговия, развитие и създаването на може би едни от най-красивите курорти в историята. През 1983 г. американците ще установят, че Сирия се превръща в следващата малка Куба и може би ще успее да се дистанцира от целия свят.

Когато семейството на Ассад взема властта, САЩ осъзнава, че ще изгуби сериозни позиции в дипломацията. Рейгън ще побърза да обяви по радиото, че стотици пехотинци ще бъдат изпратени в Ливан, където страната се възстановява от гражданска война. Подозренията на американския президент са, че Сирия ще се възползва от слабостта на своята съседка и ще побърза да прибере територии. Нещо повече, никой не може да отрече наличието на военни части от СССР, позиционирани в Сирия.

Рейгън съобщава, че има повече от 5000 военни съветника и техници, които помагат за разпределението на специална техника из цялата страна. Нещо още по-интересно е, че Сирия получава ракети SS-21. По думите на тогавашния президент, свободния свят няма да гледа как Близкия изток успява да се залепи за съветския блок, диктувайки правилата.

Прословутите SS-21 Scarab са балистични ракети с къс обсег на действие. Известни са и като 9К79 Точка, които са ранния модел на SS-21. Позиционирани в Сирия, те могат да имат обсег на действие до около 90 км, но пък могат да използват ядрени бойни  глави или заряда на около 50 тежки бомби, ако заменим ядреното оръжие с наличието на клъстърни бомби.

Присъствието на СССР ще накара САЩ да предприеме действия, особено след като Сирия вече окупира някои територии на Ливан, а и често се твърди, че именно тя е била причината за запалването на искрата за гражданската война. Важно е, че САЩ трябва да демонстрира желание и възможност да противодейства на сирийските войници, следователно се започва намеса в поразената страна. Ливан е бил под опеката на САЩ и през 1958 г. с помощта на западния договор на Багдад, организиран изцяло от египетския лидер Гамал Абдел Насер – той ще започне своя локална студена война, за да може страната изобщо да не скучае.

По това време ще открием, че има християнско население сред жителите на Ливан, християни има дори в парламента, следователно ще пристигнат американските пехотинци, които ще се разположат на летището в Бейрут, за да се постараят да елиминират всички шансове на трети страни да се опитат да анексират малката държава. Така нареченият договор за Обединени Арабски републики ще живее доста кратко и ще събира в себе си само две членки – Египет и Сирия, останалите никога не се присъединяват.

В началото на 80-те години Сирия ще започне да подпомага силите на друзите и шиитите, които формират своите паравоенни формирования в Ливан. Израел започва своята тежка военна кампания, която обръща много внимание на Палестинската военна организация през 1982 г. Израел ще подкрепя почитателите на дясното християнско правителство и управлението на президента Амине Гемайел.

САЩ пуска своите пехотинци като част от международните национални сили в Бейрут и се опитва да редуцира шансовете за разрастването на конфликт, опитвайки се да преговаря с Палестина и Израел. Идеята на техните магически опити ще е, че Ливан трябва да бъде свободен и изобщо да не се струпват други сили. Преди изобщо да има договори, сирийските проксита ще започнат да организират най-различни нападения срещу американските пехотинци, използвайки новата партизанска формация на Хизбула.

Кулминацията на всички тези проблеми ще дойде на 23 октомври 1983 г. с бомбардирането на военните подразделения на международното летище в Бейрут. Повече от 241 американски войника загиват, докато жертвите сред морската пехота са около 220 – най-високата им загуба до този момент в историята. Предишният случай на тежки жертви от това военно подразделение е от времето на Иво Джима – там загиват 58 елитни френски войника от пехотата.

САЩ се оттегля и оставя само скромна военна сила, която да подпомага правителството на Ливан, пехотата се връща на своите кораби и обещава, че ще използва морските сили и ще осигури натиск над Сирия с помощта на самолети.

През декември Сирия ще обяви, че официално е открила огън по американски разузнавателен самолет, който е навлязъл в нейното въздушно пространство. Отговорът на САЩ също не закъснява – 28 военноморски самолета започват да бомбардират удобните сирийски позиции. Нападението е изключително неточно и повечето ПВО-та на Сирия ще се активират бързо. Резултатът от това нападение ще е обвързан със свалянето на два американски самолета.

Критиците от американската медия ще потвърдят, че летците са подценили своя противник и са летели във формация, превръщайки се в много удобна цел за всички от сушата. За да се изгради още по-негативен резултат от цялото представяне, Сирия успява да задържи един от свалените пилоти. Необходимо е да пристигне преподобния Джеси Джаксън, който да осигури неговото освобождаване.

Цялото фиаско изобщо не изиграва никаква добра роля на администрацията на Рейгън, американските граждани продължават да питат как Израел е успял да избегне подобни инциденти, докато американската флота е станала за резил. Една година преди пускането на операция „Щурец“ в действие, изцяло новата авиация от F-16 изтребители е успяла да направи за смях сирийците над небето на Ливан, дори успява да свали и някои от новите ракетни установки на СССР, доставени на Сирия за защита. Всичко това се постига без абсолютно никакви жертви.

И отново се връщаме на декември 1983 г. и победата на сирийските ПВО-та. За да има някакво изчистване на реномето, бойният кораб „Айова“ изстрелва тежки снаряди по позицията на сирийците на изток от Бейрут. Съветската роля в Сирия изиграва една по-интересна и специална стъпка за сирийската армия. Те могат да подпомагат и настройват техниката, но не трябва да влизат в риск и въвличане във война.

Подобно присъствие не може да се задържи много дълго и след три години, СССР официално ще изтегли своите 5000 души персонал. С тях ще си тръгнат и по-модерните ракетни установки, които са били доставени за защита в региона – повечето обаче се използват в конфликта с Ливан.

Отношенията между сирийци и руснаци има много ниски точки, както може да се забележи през 1986 г. Сирия се отказва от СССР и официално заявява, че двете страни са влезли в конфликт относно доставката на модерно оръжие, с което да има някакво съревнование с Израел. За този период е имало още унижения на бойното поле и въздушното пространство наистина се превръща в хегемония за израелските изтребители, които не прощават на никого. Битките в Близкия изток продължават и предимството продължава да е в полза на Израел.

По време на управлението на Горбачов, сирийският лидер Хафез Ал Ассад ще се отрече изцяло от Кремъл и опитите да се направи дипломация за мир с Израел. Има и още една причина за напрежение. Сирия се обръща срещу СССР и изпраща бойни хеликоптери, които да нападнат руски круизер в пристанището на Латакия през 1989 г. Инцидентът отнема живота на двама руски моряци. Никой не може да потвърди и каква точно е причината за този инцидент.

Дори и да е имало някаква причина за тези действия, най-вероятно е отдавна забравена. Една година по-късно, политиката на САЩ се обръща на 180 градуса. Причината е, че САЩ позволява на Сирия да окупира Ливан в замяна на подкрепа срещу Саддам Хюсеин и неговите агресивни политики в Ирак. Това е и времето, когато същият се опитва да анексира Кувейт.

Това ще доведе до поредната гражданска война в Ливан, която ще завърши с клането на 13 октовмри 1990 г. Сирийската армия ще е отговорна за убийството на стотици ливански войници, които се предават, но не са помилвани по никакъв начин. До тогава ще има и напрежение и световно внимание към Саддам и САЩ, но никой няма да отрази Ливан и извършваните зверства.

Години по-късно ще открием, че руската армия се завръща обратно в Сирия и предоставя въздушни сили, както и морски такива. Присъствието на руски военни съветници е значително по-малко, отколкото през 80-те години на миналия век. Там обаче ще открием и частната военна група „Вагнер“, която е известна със своите зверства и умения, поне до времето в Украйна, където забелязваме, че са подложени на постоянен терор от украинските сили.

Изпратени са на въоръжение ракети S-300 и S-400, които предоставят по-сериозна далекобойност при защита на въздушното пространство и на теория позволяват затварянето на небето над страната. Израелски сателити посочват, че Русия е разположила и SS-26 Искандер – балистични ракети, които могат да пренасят ядрен материал и да атакуват регионалните територии, включвайки дори британската база в Кипър.

Разпределението на такива ракети доказва топлите отношения между Сирия и Москва. Москва предупреждава, че най-вероятно няма да спре да подкрепя този сателит, без значение какво точно иска САЩ.

За разлика от 80-те години на миналия век, можем да открием, че сега отношенията стават дори по-хладни и няма как да не се обърне внимание на подпомаганите територии. Американски и руски изтребители успяват да премерят сили през 2016 г. и все пак не се стига до размяна на изстрели. Инцидентите от 80-те години до сега показват, че Сирия не е просто подчинена на Кремъл, а изпълнява всички възможни роли.

Нещо още по-интересно е, че бързо се появиха и интригуващи пропагандни тролове в мрежи като туитър, които реално се подпомагат от режима на Башад, някои живеят в Канада, преминават пластични операции и продължават да пропагандират ползите и несправедливостта към Руската федерация, която към този момент продължава да води своята безмилостна война – не специална военна операция на територията на Украйна.