Отчаяният опит на СССР за защита на Москва – руският парашутен десант беше истинска катастрофа

| от |

СССР има някои сериозни победи по време на Втората Световна война, но броят на безумията също е впечатляващ. Например ще открием, че руснаците създават дървен изтребител, защото повечето дизайнери се намират в затвора, а добивът на алуминий и други метали, закъснява значително. Популярната катюша можеше и никога да не се създаде, ако руснаците не бяха понесли по тежки поражения до сърцето на Москва.

Тогава един дизайнер представя за пореден път своята технология и отчаяните генерали са готови да приемат всяко едно предложение, което да неутрализира немските панцери. Има моменти, в които руската армия прави дяволски добри решения, едно такова е парашутните армии, които са използвани в най-различни исторически моменти – по време на чистката на Сталин, а след това и срещу немската инвазия през 1941 г.

В края на 1941 г. немската армия вече е успяла да стигне директно до Москва и да започне да заплашва стабилно цялата сила на СССР. Нещо още по-изненадващо е, че лидерите имат странни идеи за извършването на контра-офанзива, която да спре настъплението и да опази града. До януари 1942 г. руснаците успяват да отблъснат последните немски части, които търпят загуби на база неправилната подготовка, организация и изморена логистика, която трудно може да се справи със зимното настъпление.

File:Karte - Kesselschlachte bei Vjazma und Brjansk 1941.png

Това кара Червената армия да извика своето тайно оръжие – парашутистите, които да се включат в една смъртоносна операция и да нанесат още повече щети и от руската зима. Това няма да бъде първата зимна операция на парашутистите, но ще бъде една от най-голямата. Повече от 10 хиляди войника са направили своя скок зад вражеските линии на запад от град Вязма, прерязвайки голяма част от пътищата и жп линиите на немската армия.

Въпросният град стои между Смоленск – по това време е във владение на германците – и Москва, която все още се сражава безмилостно за своето оцеляване. Червената армия прави настъпление и от изток. Всичко това се случва на температури под нулата. Планът наистина е добър, но както гласи руската поговорка:

„Хотели как лучше, а получилось как всегда.“

Един от главните проблеми е, че руснаците закъсняват много сериозно при събирането на войниците и оборудването по летищата. Повечето провизии остават под прикритието на камуфлажите, докато само някои от войниците получават хубави зимни униформи, останалите дори не са чували за такива.

Заради тежките поражения, нанесени от германците, повечето села и малки градове в околността се превръщат в командни центрове на руската армия. Макар и противника да се е оттеглил, можем да бъдем сигурни, че са оставени агенти, които да докладват движението на руските войници. Оказва се, че няма и достатъчно самолети, за да се транспортират всички парашутисти, както и защита за самолетите. Един самолет ще трябва да направи няколко полета с надеждата, че няма да привлече повече внимание.

File:Bundesarchiv Bild 183-B15500, Russland, Dorf vor Moskau.jpg

Парашутистите на бойното поле нямат никаква връзка с въздушното подкрепление, нито с останалите транспортни самолети. След като операцията започва, немските Луфтвафе ще ударят съветските летища и ще унищожат транспортните самолети на земята, отрязвайки всички опити на руските войници да получат оръжие или продоволствия, докато са зад вражеската линия.

Около 5081 парашутиста успяват да стигнат до своите дестинации, преди да дойде информация от руското командване, че няма да има повече скокове. Около 761 от руските войници не успяват да открият своята част и се опитват всячески да стигнат до бойните си другари. Резултатът е, че ще се изправят срещу свирепа съпротива и ще останат обречени на бавна и сигурна смърт.

Веднъж след като са направени първите скокове, руските парашутисти започват да създават проблеми във вражеската линия. Оказва се, че остават и без много боеприпаси и храна, защото пилотите ги хвърлят на грешното място и след като са достатъчно добре маскирани, командосите така и не ги откриват. Снегът помага за по-доброто им прикритие.

Немската пехота не знае къде точно са руските парашутисти и започва издирване, когато един немски гарнизон успява да се обърка и да влезе в малко село, където да търси топлина. Там откриват парашутистите, които мародерстват и търсят всякакви топли дрехи. Сражението там добива много грозни измерения и вече не прилича на война, а на зловещ селски варгал.

През следващия месец ще има още повече такива срещи и руските сили ще трябва да се сражават на пост и молитва, да оцеляват в ледения студ и да се пазят от противника във всички посоки. Немците правят ситуацията още по-неприятна и ще поискат от командването танкове, с които да подсигурят линиите си. От другата страна са изпратени само анти-танкови пушки, които трябва да неутрализират вражеската техника. Същите не работят с много голяма точност и прецизност, следователно руснаците ще бягат от танковете по всеки възможен начин.

За да дойде спасението, генерал Жуков ще реши да направи още по-голям въздушен десант и така да освободи бедстващите във Вязма.

File:Bundesarchiv Bild 146-2008-0317, Russland, Bergung eines Verwundeten.jpg

На 22 февруари 1942 г. майор-генерал А.Ф. Левашев е на борда на ТБ-3 бомбардировач, който превозва старши офицери до летището на 8-ма ВВС бригада. Те трябва да подсилят заклещените руски сили близо до Москва. Левашев и компания никога няма да стигнат до там живи. По време на полета, немски изтребител ги настига и открива стрелба, убивайки на място генерала.

И до днес има най-различни версии – германците твърдят, че самолетът е бил свален, докато руснаците споделят, че след битката са били принудени да кацнат и едва тогава ще установят, че генералът е мъртъв. Неприятният старт на спасителната операция ще доведе до още много проблеми. 8-ма бригада ще остане прикована в ледената прегръдка, докато ден след ден ще трябва да оцелява срещу немските танкове.

Помощта на 4-та бригада не е достигнала до тях. Немските позиции са били подсилени по-рано и са успели да превърнат близките села в крепост. Има много по-топли места по време на руската зима и всички те не са в позицията на руснаците. Руското командване се опитва по всякакъв начин да спаси бедстващите сили. Задачата се прехвърля на генерал Жуков, който трябва да поеме командването от своя мъртъв колега. Вторият скок на парашутистите от 4-та бригада ще бъде много по-успешен.

Повече от 7000 души успяват да скочат и този път на правилното място – близо 5000 са насочени за спасяването на последните оцелели от миналия месец. По записки на парашутистите, от първата вълна са останали около 2000 души. Парашутистите са принудени да скачат през нощта и отново са далече от приятелските части. Какво се случва с провизиите? Те са хвърлени през нощта и снегът ги поглъща за пореден път.

File:Moscow Strikes Back - ski soldiers march to battle.jpg

Партизаните палят огньове с надеждата, че ще могат да ориентират по-лесно пилотите, но никой не се е сетил, че в минусовите температури ще има достатъчно огнища, като някои от тях ще бъдат дори немски. Веднага след скока ще стане ясно, че всичко се повтаря, този път в още по-голям мащаб. Парашутистите влизат в най-близките села и успяват да открият 50-та съветска армия, която се опитва да пробие немските линии на изток. Провалът им е доста неприятен, защото по пътя си срещат люта съпротива.

Немските подкрепления дават свобода за по-масирани контра-атаки с доста успехи. Парашутистите трябва да направят нови защитни линии и този път да се пазят от студа и безпощадната немска артилерия. Около април-май, повечето вече са болни и отчаяни. Искат да избягат от окопите или мислят за предаване.

Много от тях предпочитат да са в сухия затвор, отколкото да стоят в калните блата, които през зимата са били ледена маса. Има вечери, в които обикновеният зрител на сраженията ще забележи как руски войници се бият с руски войници. Вторите са немски войници, използващи униформите на убитите, за да направят още по-голямо объркване. Провизиите и подкрепленията продължават да идват по въздух.

В началото на юни ще има раздвижване на бойното поле и руското командване ще открие, че от 14 хиляди парашутисти, оцелелите са едва 4 хиляди. Германците са били толкова безмилостни, че са започнали да палят горите около руските позиции и да не оставят дори дърва за огрев. Пост-военните експерти ще посочат, че ефектът върху противника, особено в този период, не успява да доведе до нищо друго, освен смяна на настроението на немските сили. Стратегическият ефект е нулев.

File:Soviet machinegunner opened covering fire.jpg

Съветското изпълнение е катастрофално и води до огромен брой жертви. Олекотяването на ситуацията идва от западното настъпление, което принуждава германците да изтеглят част от силите си и да ги върнат обратно на западния фронт. Зимата не позволява на руските танкове да стигнат до бедстващите, а анти-танковото оръжие просто не работи правилно. Липсата на радио и въздушно подкрепление ще превърне руските десантчици в бедстващи жертви. Руските сили взимат поука и променят значително хода на сражението, след като вече имат една много по-сериозна и добра възможност за нападение.

 
 
Коментарите са изключени за Отчаяният опит на СССР за защита на Москва – руският парашутен десант беше истинска катастрофа