Опиумивите войни, които се водиха за чай
Чаят в Китай е напитка, която се пие повече от 2000 години и отдавна печели вниманието на британците. Първите редове, в които се споменава чаят като напитка, датират от 206 пр. Хр. в поемата „Контакт със слуга“ на Уанг Бао. Според китайците, чаят се смятал за лекарство и се пиел в определени случаи, но около 300 г. сл. Хр. започнала всекидневната му употреба. И около VII век будистите започват да забелязват потенциалните качества и започват да тестват различни методи за приготвяне.
Много скоро дори започнали да подготвят много специални церемонии за тестване на вкуса и много скоро самите китайци започнали да взимат пример, като това било редовно занимание сред висшите кръгове. В повечето случаи се допускали и комбинации като тестване на чай, вино и поезия, особено по време на династията Танг. Едва ли има човек, който да не открие хармония точно в тази техника. През XVI век започва и износа и за Европа. Китай до този момент е единственият износител в света и се занимавал с изнасянето на огромни количества. Веднъж щом чаят достига до бреговете на Великобритания, неговото полагащо се и достойно място е именно сред елита.
И благодарение на влиянието му в английския двор, англичаните започнали да внасят единствено и само чай от Китай. Дори търговските компании като Източната индийска търговска компания са били принудени да работят с Кантон – единственият пост за износ на толкова необходимата билка. Дори и със значителни ограничения, китайците продължавали да изнасят смело билките. Благодарение на този монопол, страната бързо започнала да се издига до нивото на една от най-големите търговски икономически сили през XIX век. До края на същия период се смята, че страната е изнесла повече от 250 000 тона чай на година. 53% от това количество е стигнало и до други точки на света, впрочем 62% от всички стоки са именно чай.
Снимка: By James Grant – This file is from the Mechanical Curator collection, a set of over 1 million images scanned from out-of-copyright books and released to Flickr Commons by the British Library.View image on FlickrView all images from bookView catalogue entry for book., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=41368089
И до днес се смята, че възникването на Хонконг става именно благодарение на напитката, която също се превърнала в търговски пост на англичаните. Междувременно същите пък активно се занимавали с култивирането на опиум, след като Индия вече била колония на короната. От Китай се изнасяли предимно чай, коприна, порцелан и всички те се заплащали именно с опиум.
Справедлива сделка, както и да я разглеждаме. Големият износ на наркотика обаче създал и сериозно пристрастяване сред популацията и редица жители на страната умират. Много скоро императорът с декрет забранява вноса на опиум и през 1820 г. настоява англичаните да заплащат за своите стоки единствено и само със сребро. И понеже страната е монополист на износа, валутата е одобрена много бързо. Много скоро среброто обаче свършва и англичаните трябва да обменят валута за ценния метал и дори да го внасят чак от Мексико.
Много скоро става ясно, че това е сигурен начин, който ще разори короната, следователно идва време за нови тактики и стратегии. И така много тихо и спокойно двете страни влизат в така наречените опиумови войни. Вместо сребро, всеки търговец тайно внасял наркотика и го заменял за чай. Скоро в страната се заформила една добре позната епидемия. При опит да се помирят, китайците изпращат писмо до кралица Виктория с молба да се прекрати нелегалния внос.
Писмото обаче е игнорирано. След като няма отговор по тази тема, страната трябва да намери друго решение. Императорът нарежда да се изпрати армия в Кантон и цялото пристанище да бъде претърсено за опиум. При проверката са конфискувани повече от 20 000 сандъка – приблизителното тегло е около 1200 тона и всички те принадлежали на Източноиндийската търговска компания.
Опиумът е изгорен, при това без легално изплащане на репарации. Този акт изостря още повече конфликта между двете страни и през следващите две десетилетия ще се води истинска война. Уилям Гладстоун, четвъртият най-дълго управляващ министър-председател на Англия ще трябва да поведе битка срещу страна, с която има толкова добре създадени правила.
В дневника си пише, че е практически погнусен от факта, че за първи път Бог може да съди страната за толкова глупаво решение. След първите силови конфликти династията Цин отваря някои от портове и предлагат отново търговията да се възобнови, но освен това се намалява и напрежението сред китайците. Въпреки това, британците не са особени доволни от факта, че се налага отново да заплаща със сребро, следователно идва време за следващо по-специално решение.
Шотландският специалист по ботаника Робърт Форчън решава да намери по-добро решение. Научава всичко за тази наука от баща си и практически опитите му винаги са успешни, особено в размножаване на растения, следователно той е перфектният човек за интеграция в китайските редици. Когато през 1842 г. завършва първият конфликт, именно той е натоварен с мисията да пътува до Китай и да събира чаени растения. Макар и по пътя си да среща невероятна ботаническа култура в китайските градини, пътуването се влошава от най-различни атаки от бандити и пирати.
Записва цялото си преживяване в книгата „Три години странство в северните провинции на Китай“. Нито един човек от запад не е имал възможност да се докосне до китайската култура, но Робърт успял да стигне точно там, където най-малко е трябвало. Източната индийска търговска корпорация вярвала, че ако успее да вземе билките, спокойно може да ги отглежда в Индия и с това да свършат всички мъки. Работата била рискована, но за година ученият ще получава приблизително 624 долара и това включва разходите по пътуването.
В този момент сумата била пет пъти по-голяма от заплатата му, следователно Робърт приел тази мисия. През 1848 г. отново влиза в Китай, но този път е добре маскиран като трафикант и по този начин успява да избегне охраната на пристанището. Форчън се облякал в китайски дрехи, срязал косата си и успял да се дигизира достатъчно добре. Втората задача била по-трудна – да събере близо 13 000 растения, 10 000 семена и с тях да успее да избяга в Индия. Човекът освен това успява да вземе и китайски чаен фермер със себе си.
По този начин дори тайната на отглеждането била гарантирана. Повечето семена обаче умират още по време на транспорта. При втория си опит ученият създава малко стъклено сандъче, в което да ги постави и да ги пренесе живи. Именно той ще внесе повече от 20 000 вида растения, които до този момент не са били познати на Индия. По този начин короната най-накрая може да се отърси от китайските окови. Количеството продукция на Китай пада значително и се ограничава до 41 000 тона, а от тях едва 9000 тона се изнасят.
Китай вече не е фактор, особено след като холандци и американци взимат пример и също успяват да изнесат чай от страната. Именно този удар успява да удари така силно Китайската империя, че страната не се възстановява до средата на XX век от настъпващата икономическа криза. Необходими са близо 170 години преди страната да се възстанови от този удар и да върне обратно статуса си на най-голям износител на чай.
Заглавна снимка: By Richard Simkin – Anne S.K. Brown Military Collection, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51541501
