shareit

Крилатите хусaри са най-елитната кавалерия на Европа и веднъж дори се изправят срещу бронирана техника

Полската кавалерия е известна с редица подвизи. Не е случайно, че Руската империя се опитва всячески да подчини кралството и да принуди още една държава да бъде преден фронт за разрастването в Европа. Оказва се, че за полският войник няма никакви ограничения. Един интересен факт е, че още на 1 септември 1939 г. кавалерията ще излезе на фронта срещу немска бронирана техника и ще демонстрира смелост и глупост, но в името на защитата на своя народ.

До днес самите поляци твърдят, че тази атака, без значение от жертвите, се смята за успешна и дава ценно време на 1-ви полски батальон да се разгърне и поне да се опита да даде някакъв отпор на нахлуващата немска армия. За съжаление историята ще ни разкаже за една много кървава битка, но това е нещо напълно нормално за крилатите хусари. Ако в началото на Втората Световна война са морално остарели, то историята помни и много други славни победи.

Крилатите хусари са известни като една от най-силните кавалерии в света и срещата с нея не е най-разумната, особено в славните времена, когато точно те са успявали да прегазват армии с три пъти по-високо числено превъзходство. В продължение на цели два века, летящите хусари са успели да премажат всеки, който е дръзнал да се изправи срещу тях.

Излизат на историческата сцена за първи път през XVI век и са част от армията на унгарския крал Стефан Батори. Той е имал честта да се сражава срещу Османската империя и да бъде рамо до рамо с Влад Цепещ – подчертаваме неговия български произход – и не трябва да забравяме, че самият унгарски владетел също идва от семейство, известно със своите кръвопролития. Неговата кавалерия в началото е комбинация от поляци и литовци. Повечето са били селяни, които трябвало да носят със себе си и крила на костюма от тежка броня. Батори имал странни идеи и освен дрескод, добавя и фейсконтрол – избирал възможно най-страшно изглеждащите хора за тази бойна единица. Всички преминават военно обучение и бързо се превръщат в острието на армията.

През 1577 г. те изпълняват масирана атака срещу немската армия в Данциг, преминавайки през повече от 12 000 души като нож през масло. Скоростта им на нападение дори не позволява на германците да се прегрупират след сблъсъка. В тази битка крилатите хусари губят едва 88 човека, но по-късно става ясно, че въпросните са били доброволци, които настоявали да носят същите униформи. През 1601 г. хусарите успяват да се разправят с далеч по-опитната шведска кавалерия, която по това време е около 4 пъти по-голяма от тях. Пристигайки за битката в Кирчхолм около 4 години по-късно, можем да забележим, че хусерите изпращат едва 1000 души, които да се изправят срещу 11 хилядна пехота на шведите, въоръжени и с артилерия. Малцина знаят, но мотото на конницата е „Първо убивай, после ще броиш“.

Всеки един командващ ще бъде сигурен, че изпращането на 1000 души срещу едни пъти повече хора, може да се смята за самоубийство. Поляците разбиват нападателната линия и достигат до знаменосците. По етиката на войната е сигурно, че сражението трябва да приключи, но шведите нямат такива намерения. Като резултат, поляците продължават битката и успяват да разгромят противника си. Бягащите шведи скоро са настигнати и също избити. Това далеч не е последната им впечатляваща победа, а само началото. В битката за Клушино през 1610 г. хусарите отново нямат численото превъзходство.

Противникът е събрал армия, която ги превъзхожда 10 към 1. Оказва се, че цифрите нямат никакво значение. В битката срещу 40 000 шведи и още 4000 руска кавалерия, крилатите ездачи правят един нечуван фурор. Поне в тази битка знаем, че има оцелели, които да разказват за крилатите дяволи и тяхната мощ. В Европа започват да се носят легенди, че това са бойци, които използват някакви черни магии, за да побеждават. Истината е, че няма магия, няма и някаква тайна. Крилатите хусари използват възможно най-добрата и най-тежка броня. Вместо да използват различни евтини ризници, повечето полски ездачи изковавали своята собствена и се стремели да покрият себе си от глава до пети. По това време барутът започва да намира своето приложение и след като първите пушки са изключително тежки, бавни за зареждане и не толкова ефикасни. Бързата и добре организирана кавалерия няма никакви проблеми да пробие защитните линии и да започне да изпълнява своята кървава мисия.

За да имат и по-добър ранг на действие, копията им често са с дължина около и над 10 метра. Дори и значително по-леки, върховете им са достатъчно остри, за да преминат през две човешки тела едновременно. Веднъж след като изпълнят своята разрушителна атака на коне и съкратят дистанцията, повечето използват пистолети и мечове – в двете ръце. В бойния си арсенал разполагат с два вида мечове. Някои дори не използват пистолети, а се отбраняват изцяло с мечове.

Имат и още една необходима добавка – физиката и оптиката. Не очаквайте, че използват оптически мерници. Тяхната тайна е, че винаги използват слънцето като още една защита. Преди всяка битка, крилатият хусар трябва да полира бронята си до такъв блясък, че при атака да заслепят противника, сякаш използват огледало. През далечния XVI век няма още произведени тъмни очила и крайният резултат е повече от ясен. Друг е фактът, че те винаги се стремят да нападат във времето, в което слънцето е на тяхна страна – зад тях.

Що се отнася до крилата, те също имат една особена цел. Избрани са пера от щраус и орел, поставят се на дървена рамка, която се носи като раница и практически не дават никакъв ефект върху сражението, но пък играят много добре върху съзнанието на противника. С дивото препускане на кон, крилата издават изключителен звук, а точно той се запомня ясно от оцелелите, способни да разказват какво се е случило. За допълнителен престиж, по-опитните войници дори яздят човешки глави, закичени на колана си.

Визуалният фактор дава предимство на кавалерията, но това далеч не е всичко. Преди да се стигне до това ниво, може да добавим и спартанските тренировки, изключителната физическа подготовка, тренирането на атаки по цял ден. Това е било единственото им забавление и докато всеки не научи тактиките за мобилност и скорост, тренировъчният ден не приключва.

Крилатите хусари се изправят срещу османците в битката за Виена през 1683 г. Дългият поход на Османската империя и налагането им в Европа е заплаха за християнството и бойци от всички страни се стичат, за да помогнат. Голяма част от армията на Свещената Римска империя също се включва и успява да затвори над 200 000 турци, докато полския крал Ян Собиески води една от най-големите си кавалерии в историята на тези бойни единици. Повече от 3 хиляди хусари се спускат в битката срещу Османската империя. Избират една от блатистите местности и използват всичко научено, за да накажат осмелилите се да стигнат чак до Виена.

В тази битка няма милост и трябва да споменем, че великият везир Кара Мустафа се опитва да помогне на войниците си, наблюдавайки как в момента се превръщат на кайма от добре организираната полска кавалерия. С личната си охрана се спуска да помогне на своите хора и продължава да се сражава, докато личната му охрана не рухва. Именно той успява да избяга със свещения флаг, който някога принадлежал на пророка Мохамед – поне така казват. Мустафа е награден за своя героизъм с обезглавяване.

Изненаданата му физиономия е пристигнала в сандък лично до султана. Османската империя не разбира и какво точно я удря. Според разкази на оцелелите османци, това била конница от стотици хиляди души, които се движили като един и всеки замах е фатален. Бойците не говорели изобщо, провиквали се със своя страшен вик и започвали традиционната сеч. Мнозина предпочитат дори да не говорят за този случай, а и скоро самите командващи в османската армия започнали да забраняват темата.

 
 
Коментарите са изключени за Крилатите хусaри са най-елитната кавалерия на Европа и веднъж дори се изправят срещу бронирана техника

Повече информация Виж всички