shareit

Американската армия ползва туристически карти, за да се подготви за нахлуването в Гренада

Когато американската армия нахлува в Гренада през 1983 г., тя е крайно неподготвени. Войниците знаят малко за страната и трябва да проявяват изобретателност, за да започнат процеса на планиране. Военните като цяло са успешни в мисията си, но тя им показва редица организационни провали, които отчаяно трябва да бъдат адресирани.

Морис Бишоп (от двамата мъже с черни ризи – този вляво)

Когато Гренада обявява независимост от Обединеното кралство, тя е ръководена от министър-председателя Ерик Гейри. Когато Гейри идва на власт, той е известен със своята жестока „банда мангусти“, с която атакува политически опоненти., което създава граждански вълнения и силно напрегната политическа ситуация.

Твърд противник на Гейри е Морис Бишоп, който успешно сваля правителството му и става новият комунистически лидер на страната като под негово ръководство националните отношения със също комунистическата Куба се засилват.

Малко след като поема контрола над страната, Бишоп си сътрудничи с Куба за създаването на голямото летище Пойнт Салинес в южния край на Гренада. Първоначално се казва, че целта му е да подкрепя туризма, но политическите кръгове на САЩ смятат тези твърдения за подозрителни, като се има предвид, че същевременно хотели или курорти не се строят, както може да се очаква. Освен това летището е достатъчно голямо, за да приема съветските самолети.

Всичко е прекалено съмнително.

Не след дълго Бишоп вече има свой противник – колегата му марксист Бърнард Коард, който вярва, че намеренията му вече не са верни на комунистическия манифест и нарежда Бишоп да бъде убит, след което заема мястото му като лидер на Гренада. Но Бишоп има стабилни последователи преди убийството си и протестиращи се противопоставят на новото правителство, ескалирайки насилието в страната.

Президентът на САЩ Роналд Рейгън е наясно с тези политически вълнения и също така знае, че страната служи като стратегическо място за съветския враг, тъй като тя, Куба и Никарагуа образуват триъгълник, през който ще трябва да преминат всички подкрепления на НАТО от САЩ.

В допълнение към геополитическата заплаха има и около 650 американски студенти по медицина, които учат в Гренада, и общо 1000 американски граждани на островната държава, които са изложени на избухващото насилие. Четири години по-рано е разрешена кризата със заложниците в Иран, по време на която американци са държани в плен 444 дни. Тази ситуация все още е в ума на Рейгън, когато научава за вълненията в Гренада, и незабавно призова американските военни да подготвят операция Ърджънт Фюри.

Photograph of President Reagan meeting with Congress on the invasion of Grenada in the cabinet room - NARA - 198539

Рейгън на среща с Конгреса относно нахлуването в Гренада, 25 октомври 1983 г.

Подготовка за операция Ърджънт Фюри

Военните лидери мислят, че разполагането им е във връзка с камионите бомби в Бейрут, Ливан, които убиват 241 американски военнослужещи и са изненадани да чуят, че всъщност нахлуват в Гренада. Знаейки малко за страната, те трябва да измислят начин да съберат повече информация.

Вникването в страната се случва по нетрадиционен начин. Офицер от щаба пътува до центъра на Файетвил, Северна Каролина, за да вземе туристически карти за страната и когато се връща, служителите вземат картите и начертават военни линии за ориентир.

Новопостроеното летище не е отбелязано на тези карти, така че също трябва да бъде начертано, за да е ясна текущата инфраструктура в страната; с рисуване върху туристически карти САЩ планира инвазията. Доволни от нанесените допълнителни щрихи, служителите фотокопират картите и ги раздадоха на войските.

В допълнение към тях, служителите купуват и няколко копия на The Economist, тъй като знаят малко за случващото се в Гренада, а списанието предлага най-бързите и удобни разузнавателни данни за страната.

Когато инвазията започва, комунистическа Гренада е почти сама. Въпреки че нейните политически операции са съгласувани със СССР и доктрината на Брежнев, която очертава, че всяка страна, която стане комунистическа, ще остане такава с помощта на Съветския съюз, Гренада не получава помощ. Освен няколко кубински инженери, дошли за да построят летището, които също са готови да хванат оръжие, страната не получи външна помощ.

Така малката Народна революционна армия се изправя срещу огромната американска армия.

Американците нахлуват с пълна сила. Морските тюлени се насочват към летище Пойнт Салинес, докато 75-ти рейнджърски полк помага като прави въздушно нападение. Докато Делта Форс работи за освобождаването на политически затворници, морските пехотинци кацат през нощта на противоположната страна на острова, за да помогнат на тюлените на летището. Артилерийската 82-ра въздушнодесантна дивизия спасява американските студенти по медицина, а пехотинци се бият и превземат основната кубинска база.

Всички фракции удрят инвазията и гренадците нямат шанс. Всички последни защитници или дезертират, или се предават, а цялата операция отнема само няколко дни. Правителството на Коард се срива и след инвазията САЩ установява демократично правителство.

82nd Airborne soldiers on Grenada 1983

С успеха идват и паденията

Въпреки общия успех в спасяването на студентите по медицина и освобождаването на Гренада от нейната корумпирана комунистическа диктатура, американската армия изпитва редица проблеми. Те са в неизгодно положение заради смешните си ресурси, за да си набавят информация, и без никакви допълнителни знания им липсва способности за планиране.

Има и комуникационни проблеми, които измъчваха инвазията. Различните служби не знаят за плановете на своите партньори, което води до ненужно и абсолютно обратмо объркване. Убити са редица приятелски сили, а някои тюлени са изгубени в морето.

Въпреки че военните постигат това, което президентът Рейгън си е поставил за цел, успехът им има цена. Така е създаден Законът Голдуотър-Никълс, който да помогне за реорганизирането на командната верига в Министерството на отбраната, така че да се избегне ненужно объркване в бъдещи начинания. Той е ефективен, тъй като американската армия се оказва много по-подготвена за следващото си нахлуване – в Панама през 1989 г.

 
 
Коментарите са изключени за Американската армия ползва туристически карти, за да се подготви за нахлуването в Гренада

Повече информация Виж всички