Съществувал ли е наистина Троянският кон

Според древногръцката история троянският кон позволява на изморените от войната гърци да влязат в град Троя и накрая да спечелят Троянската война. Легендата разказва, че конят е построен по заповед на Одисей, който се скрива вътре в него заедно с няколко други войници, за да обсади града в крайна сметка. Конструкцията и целта на коня са толкова епични, че са увековечени завинаги в класическите произведения.

Но съществува ли изобщо? През последните години някои историци изразяват съмнения дали прекомерната демонстрация на гръцката военна мощ не е нещо повече от мит, създаден, за да накара гръцката армия да изглежда повече като божествена сила и по-малко като група обикновените смъртни, каквито, разбира се, са били. Други класицисти предполагат, че гръцката армия наистина е използвала някакъв тип обсадна машина – като таран – и определят разказите за троянския кон като по-метафорични, отколкото нещо друго.

Независимо дали троянският кон наистина е съществувал, мястото му в човешката историята не може да бъде отречено.

Конят в Енеида

Има само едно споменаване на троянския кон в древността и това е в Енеида от Вергилий, римски поет от епохата на Август, който пише епичната поема през 29 г. пр. н. е. В неговия разказ гръцки войник на име Синон убеждава троянците, че е изоставен от войските си и че гърците са си тръгнали. Но войниците му са оставили след себе си кон, казва той, като посвещение на Атина, защото се надяват да получат благоволението на гръцката богиня, след като троянците опустошат земята й.

Но троянският жрец Лаокоон бързо разбира, че нещо не е наред. Според Енеида той се опитва да предупреди своите събратя троянци за предстоящата опасност. Но е твърде късно — „конят беше влязъл в Троя“ и така се ражда популярният мит.

Тогава в действителност, странен ужас се прокрадна във всяко треперещо сърце,

и казват, че Лаокоон справедливо е пострадал за престъплението си

когато ранява свещения дъб с копието си,

като хвърли нечестивия си вал в сандъка.

„Издърпайте статуята в къщата й“, викат те,

„и отправете молитви към богинята.“

Пробихме стената и отворихме отбраната на града.

Един от първите скептици за историята на троянския кон

Преди Енеида, една пиеса, наречена „Троянските жени“ от Еврипид, също споменава „троянски кон“. Пиесата, написана през 415 г. пр. н. е., започва с Посейдон – гръцкият бог на морето – който се обръща към публиката.

„Защото от дома си под Парнас, фокиецът Епей, подпомогнат от занаята на Палада, направил кон, който да носи в утробата си въоръжено войнство, и го изпратил в бойниците, изпълнен със смърт; откъдето в следващите дни хората ще разказват за „дървения кон“ със скрития му товар от воини“, каза Посейдон в началната сцена.

И в пиесата, и в поемата конят е предвестник на победата над поражението. Но докато „Троянските жени“ правилно изобразява дървения кон в метафоричен смисъл, изобразяването на Енеида кара историците да го разглеждат като буквален исторически документиран факт . И това е идея, от която както древните, така и съвременните историци изглежда са обезпокоени.

Първият историк, който поставя под съмнение съществуването на троянския кон, е Павзаний, гръцки пътешественик и географ, живял през 2 век след Христа по време на римското управление на Марк Аврелий. В книгата си „Описание на Гърция“ Павзаний описва кон, направен от бронз, а не от дърво, който е съдържал гръцки войници.

„Има коня, наречен Дървен, изработен в бронз“, пише той. „Но легендата казва за този кон, че е съдържал най-храбрия от гърците и дизайнът на бронзовата фигура се вписва добре в тази история. От него надничат Менестей и Тевцер, както и синовете на Тезей.

Историците смятат, че троянският кон може да е бил метафора или някаква обсадна машина

Съвсем наскоро, през 2014 г., д-р Арманд Д’Ангур от Оксфордския университет излага идеята по-ясно. „Археологическите доказателства показват, че Троя наистина е била опожарена; но дървеният кон е басня, може би вдъхновена от начина, по който древните обсадни машини са били облечени с влажни конски кожи, за да се защитят от подпалване“, пише той в бюлетина на университета.

Въпреки това, още през август 2021 г., археолозите в Турция откриват десетки дървени дъски, които датират от хилядолетия в хълмовете на Хисарлъка (хълма до Дарданелите), което обикновено се смята за историческото местоположение на град Троя.

Въпреки че много историци са скептични, тези археолози са доста убедени, че са открили останките на самия истински Троянски кон.

И все пак, други историци предполагат, че истинският кон може да бъде всичко – от кораб с войници вътре до обикновен таран, облечен в конски кожи.

Която и версия на историята да изберете да приемете, терминът „троянски кон“ си остава символичен с който се описва подривна дейност, шпионин, който прониква в организация, например, и впоследствие я обръща с главата надолу.

По-популярно обаче „троянски кон“ – по-често наричан просто троянец – се използва за обозначаване на компютърен зловреден софтуер, който подвежда потребителите относно истинското си приложение. Когато троянец зарази един компютър, той го оставя уязвим за други „нашественици“.

Може би историците на утрешния ден ще погледнат към компютърния учен Кен Томпсън – който първи използва фразата в този смисъл през 80-те години на миналия век – по същия начин, по който гледаме на Вергилий и Павзаний днес.

„Как можем да вярваме на твърдение, че една програма не е троянски кон? Може би е по-важно да се доверим на хората, които са написали софтуера“, каза той.