shareit

В това писмо има тайно съобщение – можете ли да го разгадаете?

| от |

Откакто има тайни, има и начини тези тайни да бъдат прикрити. Римляните са имали шифъра на Цезар (за него по-късно), а днес ние разчитаме на футуристични техники като квантовата криптография – или блокчейн, което може би е стъпка надолу от Древен Рим по отношение на информационната сигурност.

Но ако искате да бъдете наистина скришни в комуникацията си, може изобщо да не изпращате кодирано съобщение. Най-умното нещо, което можете да направите, е да изпратите съвсем нормален, неподозрителен текст, който всички могат да прочетат свободно… и да скриете тайните пред очите им.

Нарича се стеганография и нова статия, публикувана в списанието на Американското химическо общество ACS Central Science, описва един необичайно причудлив пример за тази техника.

„Обичам филма за Джуди Гарланд от 1939 г. [Магьосникът от Оз], както и книгата“, казва Ерик Анслин, професор по химия в Тексаския университет в Остин. „И така това е, което избрахме да шифроваме с 256-битов ключ.“

Ключът към това криптиране е изпратен по пощата на колега и книгата е успешно разкодирана. Но не посланието в писмото е важно, а мастилото.

„Нашата група произвежда олигоуретани с дефинирана последователност“, обяснява Анслин.

„Имаме много лесни начини да ги напишем (синтезираме) и да ги прочетем (да ги подредим в последователност)“, казва той. „Разбира се, както при всяка последователност, дефинирана поредица от символи (като при всеки стандартен западен език), тези олигоуретани могат да носят информация.“

И екипът ги синтезира, за да направи точно това. Използвайки осем олигоуретана – специален вид полимер – те кодират ключ от 256 знака за криптиране и дешифриране на цифрова версия на „Магьосникът от Оз“ на Лиман Франк Баум.

„За да съхраним 256 бита информация, избрахме да кодираме ключа за шифър в шестнадесетична база в смес от осем 10-мерни олигоуретани“, пише в документът. „Осем от 10-те мономера кодират информация… В шеснадесетична база всеки мономер осигурява плътност на съхранение от 4 бита, следователно 32 бита на олигоуретан и общо 256 бита в пробата.“

Смесете тези олигоуретани с малко багра, изопропанол и глицерол и ще получите мастило, което може да се използва съвсем нормално. А всичко, което вашият целеви читател трябва да направи, е да извлече проба и да разчете полимерите.

„Идеята да се напише съобщение, но истинското, скрито послание да се съдържа в молекулярната структура на мастилото, е очарователна“, казва Алън Удуърд, професор по компютърни науки в Центъра за киберсигурност на Университета в Съри. „Въпреки че това може би не е най-практичният метод.“

По този въпрос Анслин е съгласен. Следващата цел за екипа вероятно няма да бъде криптирана версия на друг роман, а развитието на тези идеи за широкомащабно съхранение на данни, казва той. И частта от изследването, с която най-много се гордее, не беше криптирането, а методите, използвани за това.

„Най-важният научен пробив беше използването на масови маркери, които ни позволяват да секвенираме осем олигоуретана едновременно. Това е истинският напредък в областта. Ключът за криптиране е само едно приложение, което може да се представи.“

Caesar cipher left shift of 3

В криптографията шифърът на Цезар е една от най-простите и широко известни техники за криптиране. Тя е вид заместващ шифър, при който всяка буква в обикновения текст се заменя с буква на определен брой позиции надолу по азбуката. Например, с ляво изместване от 3, D ще бъде заменено с A, E ще стане B и т.н.

Методът е кръстен на Юлий Цезар, който го използва в личната си кореспонденция, за да защити съобщения от военно значение. Докато Цезар е първият, за когото е потвърдено, че е ползвал тази схема, други заместващи шифри е известно, че са били използвани и по-рано.

„Ако имаше да каже нещо поверително, той го пишеше с шифър, тоест като променя реда на буквите от азбуката така, че да не може да се различи нито една дума. Ако някой желае да ги дешифрира, той трябва да замени четвъртата буква от азбуката, а именно D, с A и така с останалите.“

— Светоний, „Животът на Юлий Цезар“

Неговият племенник, Август, също използва шифъра, но с едно изместване надясно и не започва от началото на азбуката, когато стигне края: „Винаги, когато пишеше с шифър, той пишеше B вместо A, C вместо B и останалите букви на същия принцип, като ползваше AA вместо Z.“

— Светоний, „Животът на Август“

Съществуват доказателства, че Юлий Цезар е използвал и по-сложни системи и един писател, Авъл Гелий, се позовава на (сега изгубен вече) трактат за неговите шифри: „Има дори един доста гениално написан трактат от граматика Проб относно тайното значение на буквите в съставянето на посланията на Цезар.“ - Авъл Гелий, „Тавански нощи“

 
 
Коментарите са изключени за В това писмо има тайно съобщение – можете ли да го разгадаете?

Повече информация Виж всички