Компания планира да съхранява знанията на човечеството в тръби от лава на Луната

В норвежкия арктически остров Шпицберген се намира Международното семехранилище – известно още като Хранилището на Страшния съд. Трезорът съхранява дубликати на семена в херметично запечатани алуминиеви пакети, за да може при евентуален катаклизъм (бил той човешки или природен) човечеството да има възможност да възстанови запасите си от храна.

Но тази системата не е съвършена – хранилището вече се е наводнявало поради изменението на климата. Идеята зад него обаче сега се прилага от една компания – само че за знанието, натрупано от човечеството: Lonestar планира да съхранява данните на човечеството в тръби от лава под повърхността на Луната.

„За мен е немислимо, че съхраняваме най-ценните си активи, нашите знания и нашите данни на Земята, където същевременно пускаме бомби и палим пожари“, казва пред The ​​Register основателят и главен изпълнителен директор на Lonestar Кристофър Стот. „Трябва да поставим нашите най-ценни активи на място извън нашата планета, където можем да ги държим в безопасност.“

Екипът вече действа по амбициозната си идея, като обяви през април, че е сключил договор за първите си две мисии, които ще изградят първия център за данни на Луната.

„Данните са най-голямата валута, създадена от човешката раса“, казва Стот в прессъобщение. „Ние сме зависими от тях за почти всичко, което правим, и затова са прекалено важни, за да ги съхраняваме във все по-крехката биосфера на Земята. Най-големият спътник на планетата ни, нашата Луна, е идеалното място за безопасно съхраняване на бъдещето ни.“

Всъщност в Свалбард вече има и устойчив на апокалипсис хранилище за данни с отворен код.

Lonestar е уредила място в мисията IM-1 на Intuitive Machines – частна мисия, която ще постави спускаем апарат на Луната, за да проведе първоначални тестове като ще съхранява малко количество данни на апарата за две седмици или един лунен ден. След това те планират да „изпратим първия си пълен полезен товар за съхранение на данни на IM-2 на Intuitive Machine до лунния полюс“, след което ще се проведат тестове как се качва и сваля информация.

Идеята е, че на Луната ще се качат сървъри, които ще могат да комуникират със Земята, както и да съхраняват информация, която не бихме искаме да се загуби, в продължение на години.

„Ако не го направим, какво ще се случи с нашите данни на Земята?“, добавя Стот за The ​​Register. „Банката за семена беше наводнена поради последиците от изменението на климата. Освен това е податлива на други заплахи като война или кибератаки. Трябва да имаме място, където да пазим данните си в безопасност.“

Седалището на Thales Alenia Space в Кан

Това не е първият път, в който учените предлагат да се съхраняват важни знания за Земята на Луната. Но съхраняването на данни там, както можете да си представите, не е лесна задача.

Освен очевидни проблеми (няма IT отдел на Луната, който да коригира грешки), температурните колебания са от 106°C през деня до -183°C през нощта, а и повърхността й няма защита от космическа радиация по същия начин, както Земята. Тук идват тръбите от лава, които осигуряват много по-стабилна температура, както и предотвратяват достигането на много радиация до сървърите.

Хората в Lonestar не са единствените, които изследват подобна идея, макар и с различна цел. Италианската космическа агенция, като част от програмата на НАСА Artemis Moon, е възложила на Thales Alenia Space да им направи проект-предложения за центрове за данни на Луната. Част от програмата Artemis има за цел да постигне постоянно присъствие на Луната или дългосрочна лунна база. За това центровете за данни ще бъдат изискване, а не лукс.

„За много от нуждите ни, да разчитаме на базирани на Земята информационни ресурси просто не е приемливо“, казва Елеонора Земиниани, ръководител на отдела за нови инициативи на Thales Alenia Space, за Data Center Dynamics, „защото комуникациите със Земята са обект на забележима латентност, с една стандартна девиация по-голяма от това, което считаме за приемливо за днешните VoIP стандарти и две девиации по-голямо от желания стандарт за приложения с ниска латентност, като виртуални машини и мрежи за съхранение на данни.“