shareit

Спортни хроники: За малко не умря в Интер, но в Арсенал възкръсна като Крал Кану

| от |

Още от момента, в който пристигна в Арсенал от Интер през 1999-а, Нванкво Кану започна да се забавлява на терена, с което да радва и публиката. Неслучайно и Арсен Венгер го нарече най-великия януарски трансфер в историята.

„Той беше страхотен футболист. Някои от нещата, които правеше с топката, бяха невероятни“, изтъква легендарният френски мениджър на „артилеристите“.

Всъщност, Венгер, първо, определи Кану като риск, но това нямаше нищо общо с таланта му. Казаното бе провокирано от факта, че нигерийският нападател току-що се бе възстановил от сърдечен проблем, който дори заплашваше да сложи край на кариерата му още преди да е започнала.

След спечелването на Шампионската лига с Аякс Кану поведе националния отбор на Нигерия към златните медали на Олимпиадата през 1996-а. Последва трансфер Интер и изключително силната и богата през 90-те години Серия „А“.

Светът беше в краката му още ненавършил 20 години, но всичко бе на крачка от това да се срине.

На прегледите в Милано му бе открит сериозен проблем със сърцето. Наложи се спешна операция в САЩ, при която лекарите трябваше да подменят аортна клапа.

Кану се завърна на терена през април 1997-а, но след като изигра едва 20 мача с екипа на „нерадзурите“, през януари 1999-а Венгер посегна към него.

„Той направи всичко възможно в продължение на шест месеца, за да ме убеди да дойда в Арсенал – признава Кану. – Той е човек, на когото би искал да подражаваш и когото би искал да подкрепяш.

По онова време никой не вярваше в мен. Всички се чудеха дали изобщо ще мога да играя футбол, след като наскоро съм излязъл от болницата. Но той вярваше в мен. И когато се съгласих да пристигна, не го разочаровах.“

Венгер може и да го нарече рискован трансфер, но Кану се отплати пребогато, въпреки че кариерата му в Северен Лондон не започна по най-добрия начин.

Само десет минути, след като дебютира за Арсенал в мач за ФА Къп срещу Шефилд Юнайтед бе въвлечен в инцидент, заради който впоследствие резултатът от двубоя трябваше да бъде отменен.

Играч на Шефилд бе изкарал топката в тъч, за да може да се окаже медицинска помощ на Лий Морис, Рей Парлър се опита да им я върне, хвърляйки топката към вратаря Алън Кели. Но Кану, явно неразбиращ какво се случва, догони кълбото и пусна пас към Марк Овермарс, който отбеляза победен гол.

„Настана истински хаос – спомня си бившият защитник на Арсенал Найджъл Уинтърбърн. – Изобщо не разбрахме какво се случва.“

В Шефилд побесняха. „Бях освирепял – казва капитанът на „остриетата“ Дейвид Холдсуърт. – Но, честно казано, ние изобщо не му оставихме време да обясни действията си и тръгнахме доста агресивно към него. Но впоследствие той се извини, стиснахме си ръцете. Добро момче е.“

Още след края на двубоя от Арсенал предлагат преиграване, на което от Шефилд се съгласяват.

„Трябва да отчетем, че по-опитните играчи – като Стив Булд и Дейвид Сийман, не искаха да спечелят по този начин – коментира мениджърът на „остриетата“ Стив Брус, за когото това е първо назначение в мъжкия футбол. – Това беше в духа на феърплейя.“

Кану бързо забрави този инцидент и започна да прави това, за което бе доведен на „Хайбъри“ – да вкарва голове, и то важни. Феновете няма да забравят онова попадение срещу Депортиво Ла Коруня, хеттрика му срещу Челси за победата с 3:2 на „Стамфорд Бридж“ и победния гол-шедьовър, както и петичката срещу Мидълзбро.

Но, най-вероятно, това, което привържениците на „топчиите“ никога няма да забравят е онзи гол с обръщането срещу Тотнъм. Кану получи топката на границата на наказателното поле с гръб към вратата, но успя да вдигне топката над главата си и над тази на Люк Йънг, заобиколи го и пусна топката покрай вратаря на Тотнъм.

„Мисля, че именно тогава показах на какво съм способен“, коментира Кану.

Нигериецът остана в Арсенал до 2004 г., след като изигра и своята роля в шампионския рейд на Непобедимите. След като напусна „Хайбъри“, отиде в Уест Бром, а две години по-късно премина в Портсмут. С Помпи спечели ФА Къп през 2008-а, като именно той отбеляза победния гол на финала.

Прекара цели шест години на „Фратън Парк“, преди да сложи край на легендарната си кариера. Впоследствие реши да се прибере в родната си Нигерия, където още от 2000 г. ръководи своя фондация, която вече е помогнала на над 550 нигерийски деца със сърдечни проблеми.

Затова и в момента Кану прекарва по-голямата част от времето си, пътувайки по света – за да набира средства и да намира партньори в осъществяването на мечтата си – да отвори специализирана болница по сърдечна хирургия в Нигерия.

И това е още една причина феновете да го харесват толкова много.

Един елегантен гигант, за когото футболът можеше да приключи още в тийнейджърска възраст, но се превърна в истински крал – Крал Кану!

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: За малко не умря в Интер, но в Арсенал възкръсна като Крал Кану

Повече информация Виж всички