shareit

Спортни хроники: Как Едсон Аранчис до Насименто стана Пеле и как изгониха съдия заради него

| от Chronicle.bg |

През 2016 година „The Players Tribune“ публикува изповедта на Пеле под формата на писмо на бразилската легенда до младия Едсон Аранчис до Насименто.

Това е един изключително трогателен текст, който ще ви разкаже по възможно най-добрия начин за съдбата на младия Пеле, откъде произлиза прякора му и защо като малък е трябвало да краде чорапите на майка си, за да играе футбол. Футбол, който впослествие му даде всичко в живота.

„Скъпи Едсон (или Дико, както обичат да те наричат у вас), слушай внимателно.

Когато семейството ти тръгне да се мести от Трес Корасоес, не забравяй чорапите на майка си. Все още ще си много малък, само на пет години, но това може да промени живота ти!

Ще се преместите в малкото градче Бауру заради баща ти. Той е футболист и играе за отбора на Бауру Атлетико. В Бауру ще живеете в малка, но спретната къщурка. С брат ти ще делите едно легло. Няма винаги да е много удобно, но пък това ще ви сближи адски много.

Няма трева пред къщата, само пясък и прахоляк. Това ще бъде твоето първо футболно игрище. Впоследствие ще играеш и на по-големи, но ще ти разкажа за тях след малко. Засега дворът пред къщата ще свърши тази работа. С приятелите си ще режете бамбукови пръчки с ножовете си, за да измайсторите гредите.

Затова не бива да забравяш чорапите, когато се местите. Защото никой в квартала няма да има пари за истинска топка, а като напълниш смачкани стари вестници в чорапа и го стегнеш добре, се получава идеална топка.

Не винаги е кръгла, но това да не те плаши. Това няма да ви спира с тайфата да играете постоянно. Ще те кръстят Босия, защото няма да имате пари и за обувки. Затова водата ще бъде твоят най-голям враг. Локвите ще се превърнат в първите защитници, покрай които ловко ще дриблираш с босите си крака.

Сега можеш да оставиш писмото и да се обадиш на майка си, за да ѝ се извиниш. Защото много чорапи ще изчезнат от къщата ѝ през годините, а тя после ще се чуди къде са!

Мама е корава жена, да знаеш. Когато пиша това, тя е почти на 99 години, но продължава да те командори. Когато ѝ гостуваш ще трябва да правиш, каквото ти каже, иначе ще те скастри: „Тук е моята къща. Ще правим както аз кажа…“

Тя е шефът. Татко ти често ще отсъства заради мачовете на отбора. Тя ще е тази, която ще ви гледа, ще се оправя с парите, ще ви учи и храни – теб и брат ти, а по-късно и сестра ви. А теб ще те научи хубавичко. Включително и за един ваш съсед – онзи с дървото манго в градината.

Един ден ще си откъснеш плод от там и ще се прибереш с него. „Откъде го взе?“, ще те пита мама. „От дървото на Дона Мария“, ще кажеш. „Пита ли я?“. „Да, разбира се.“ Но това е лъжа. Мама веднага ще те усети и ще те завлече при Дона Мария, за да провери дали наистина си я питал.

Когато пораснеш, ще се сещаш за този епизод и ще те е срам. Но най-важният урок, който мама ще те научи, не е за мангота, а да уважаваш другите.

Сега да поговорим малко и за баща ти. Той често ще те гледа как играеш на улицата или на игрището отпред и как вкарваш по три, четири или пет гола. Но това няма да е достатъчно за него. Ще иска повече от теб.

„Не, не, не, разбери ме – трябва да се научиш да правиш и друго. На терена ще са ти нужни много повече умения от това просто да вкарваш голове“, ще ти каже той. Помни този съвет. След години той ще промени живота ти. Но един ден ще ти каже същото, когато играеш за Сантос.

(Точно така, Едсон! Ти ще станеш професионален футболист. Но прояви спокойствие. Ще ти разкажа за това след малко.)

След мача баща ти ще ти каже: „Днес подаде няколко грешни паса, обясни защо.“ „Но ние победихме с 4:1…“, едва ще можеш да му отговориш, а той ще те скастри: „Трябва да си прецизен. Можеш да станеш още по-добър.“

Баща ти обича винаги да е първи. Веднъж вкарал пет гола с глава в един мач. Това все още е рекорд в Бразилия.

Един ден, когато ти вкараш 1000-ия си гол на „Маракана“, той ще е от дузпа. Целият свят ще спре, за да те гледа. Трибуните ще се превърнат в един голям купон, без значение от това феновете кой отбор подкрепят. Ще ти дадат и трофей. Ще бъде пълно с фотографи. Това ще остане в историята. По време на празненствата баща ти ще ти прошепне в ухото: „Аз съм вкарвал пет гола с глава в един мач. А ти?“.

И двамата ще се засмеете. Баща ти е специален човек; той е единствената причина да избереш да играеш футбол. Дори след контузията, която прекрати кариерата му, за теб той винаги ще бъде най-великият. Всичко, което ще искаш, е той да те харесва.

Никога няма да вкараш пет гола с глава в един мач, но ще вкараш много (1283 да бъдем точни). Ще те знаят по целия свят като Пеле.

Пеле? Кой е този Пеле? Името ти е Едсон и си кръстен на американския изобретател Томас Едисон. Знам, че много се гордееш с името си – Едсон Аранчис до Насименто. Но му се радвай, докато е време, защото скоро ще трябва да се разделиш с него.

Защо? Виж сега, има един вратар – от Бауру. Той се казва Биле. Един ден ще попиташ приятелите си в училище: „Чухте ли какво спасяване е направил вчера Пеле?“.

Те ще ти се смеят: „Това е Биле, не Пеле!“ Тогава ще започнат да ти казват Пеле. Това ще те дразни, ще те кара дори да се биеш с някои от тях. За което ще те накажат в училище. А когато майка ти научи за това… ще ти се стъжни.

От този момент нататък ще бъдеш известен като Пеле. Но никога не забравяй за момчето Едсон. Винаги го помни и го носи в сърцето и ума си.

На 13 години вече ще играеш по-сериозно. Това е началото на нещо специално. Ще започнеш да тренираш с отбора на баща си – Бауру. Ще чистиш обувките на играчите от първия отбор и ще ги гледаш с възхищение. Ще ти дават по две монети за всеки излъскан чифт. Не е много, но ще стигнат за истинска топка. Край на чорапите!

В живота ти ще се появи един човек – Валдемар де Брито. Той е много важен за бъдещето ти в Сантос. След като те забелязва, ще ти каже: „Ще станеш добър играч, но не си мисли, че си най-добрият. Не се мисли за Бог. Ако започнеш да печелиш пари, пести ги за бъдеще. Не тръгвай веднага да си купуваш пури и бонбони. Остани си момчето от Бауру.“

Запомни тези думи. На 15 години ще си професионалист. Но все още си дете, разбира се. В съблекалнята на Сантос ще е пълно с мъже. Ще благоговееш пред тях, а те ще ти поднесат фланелката. Обръщаш я и на гърба е №10.

Няма да знаеш какво правиш там. Но президентът ще те извика по име, за да дадеш автограф. Светкавиците на фотографите ще проблясват непрестанно. Това е нещо странно за теб, но президентът е уредил – на следващия ден снимката ти ще е по вестниците.

Ще се похвалиш на баща си, че си се снимал с фланелката с №10 на Сантос. Но знаеш, че все още си онова малко момче от Бауру.

Сантос е много далеч от дома ти. Пет часа с влака от Бауру до Сао Пауло, а после още три часа с автобус (Взимай си книжки за четене, Едсон, не си мисли, че само ще спиш).

Един ден ще чакаш баща си на автобусната спирка в Сантос. Той няма да дойде и ще решиш да тръгнеш пеша. Ще ожаднееш, затова ще се пуснеш по плажа. Водата е толкова близо, толкова чиста… Протягаш ръце и отпиваш. УЖАС! Толкова солена. Веднага ще я изплюеш. От първия път няма да разбереш защо водата в океана е „отровна“.

Един ден ще се смееш на тази история, обещават ми. В Бауру никога не си виждал плаж, пясъка, морето. Но в Сантос има прекрасен син океан. Тогава за първи път ще видиш океана.

Но не пий от океана, Едсон!

А на терена там ще се чувстваш отлично. Ще носиш белия екип близо две десетилетия, ще пътуваш из целия свят, ще валят предложения от Милан, Реал Мадрид – от целия свят. Може и да ти звучи налудничаво сега, но не приемай офертите им. Повтарям ти – не им се връзвай. Ще имаш достатъчно възможности да поживееш навън, обещавам ти.

Защо ти е да напускаш Сантос? Ще играеш в невероятен отбор, ще спечелиш купи не само в Бразилия, но и в Южна Америка, а и Междуконтиненталната! Ще играеш с много шампиони. Ще пътувате из целия свят и ще играете много приятелски мачове. Заради вас двете страни в гражданската война в Конго ще обявят временно примирие само за да гледат вашия отбор как играе.

Ще постигнеш невероятни неща със Сантос и едновременно с това ще останеш в близост до семейството си. Защо ти е да напускаш Сантос?

Ще започнеш да носиш и фланелката на Бразилия, което е най-голямата чест на света. Само на 17 ще се качиш за първи път на самолет, за да отидеш на Световното първенство в Швеция през 1958-а. В Швеция има много различни неща. Ще видиш радио с батерии за първи път. В Бразилия по онова време все още няма такива.

Гаринча ще ти го покаже в един магазин, а ти ще искаш да си го купиш. От радиото се чува коментар на шведски. Той не разбира защо искаш да си го купиш: „За какво ти е. Ти не разбираш нищо!“ Гаринча не разбира, че когато се приберете в Бразилия, радиото „ще говори“ на португалски.

Ще се разсмееш толкова силно, че накрая и Гаринча ще го проумее.

Когато пътуваш по света, ще се натъкнеш и на друга изненада. Не всички ще знаят от коя страна идваш. По онова време много няма да могат да посочат Бразилия на картата. Някои ще казват: „А, Бразилия, това не е ли в Аржентина?“ А ти само ще им се усмихваш, но отвътре ще те човърка, че хората не знаят къде е страната ти, къде е домът ти.

Но не се притеснявай прекалено. След финала на Световното през 1958-а вече ще знаят. Защото ще вдигнеш трофея. Точно така. Това ще бъде първата от общо три световни титли, които ще спечелиш.

След края на финала ще припаднеш. Дори днес ще изпитваш трудности да обясниш какво си изпитал. Емоцията е несравнима. Когато съотборниците ти те събудят, ще плачеш. Много пъти след това също ще плачеш, защото си емоционален.

Да спечелиш световната титла не е просто твоя мечта, а на цялата страна. А ти да го направиш толкова млад – само на 17 г. И ще си най-младият световен шампион в историята на спорта. Благодари на Бог, защото невинаги ще бъдеш млад.

През 1970-а пак ще плачеш, пак на световно, пак след спечелен финал. Но сълзите ще са различни. Ще бъдеш още по-емоционален. Ще се молиш на Бог да не загубиш последния си финал.

Когато кариерата ти в Сантос и националния отбор е към края си, ще получиш уникалната възможност да заиграеш в САЩ. И не просто в САЩ, а в Ню Йорк Сити – с отбор на име Космос. Трябва да сграбчиш тази възможност. От изключителна важност е да помогнеш за развитието на играта в Америка.

Преди да те оставя, искам да ти кажа няколко неща за красотата. Ще видиш много красиви неща в кариерата си. Когато тичаш към публиката след гол – това е красота. Да видиш лицата на хората, усмихнати, щастливи, какво означаваш за тях.

Но има един момент, който ще помниш винаги. През 1968-а по време на един мач в Колумбия твоят съотборник Коутиньо ще се сбие с един играч от колумбийците. Много играчи ще се опитате да ги разтървете, но съдията ще ти покаже червен картон. Ще се опиташ да му обясниш, че просто си опитал да ги разделиш, но все пак ще те изгони. Ще те помисли за Коутиньо, защото много си приличате.

Ще напуснеш терена бесен, ще си хвърлиш обувките в стената на съблекалнята и отново ще има сълзи. Но тогава ще чуеш скандирането на тълпата. Феновете крещят твоето име.

Треньорът нахлува в съблекалнята и ти казва да се връщаш на терена. „Но как да се върна. Нали току-що получих червен картон?“, ще попиташ ти, а той ще ти отговори: „Не разбираш! Изобщо не събувай бутонките. Тълпата започна да протестира – иска те обратно.“

За първи и последен път ще видиш нещо подобно. Колумбийците са видели грешката на съдията. Скандират Пеле да се върне на терена. Междувременно съдията е заменен от друг. Никога преди не се е случвало подобно нещо във футбола – да извадят съдията, а да върнат футболиста на терена. Но феновете обичат красивата игра. На тях не им пука, че си им съперник.

Връщаш се на терена и стадионът избухва в аплодисменти. Това ще ти покаже какво означаваш за хората.

Господ ще те дари с прекрасен живот. Моли му се за Бразилия. Хората са ни прекрасни, имаме страхотна музика и култура, но и много проблеми. Страната е залята от престъпност и бедност. Затова се моли на Бог: „Направи нещата по-добри за хората в Бразилия.“

Там все още има много боси деца, които не могат да си купят топка. Много деца продължават да крадат мангота. И това е много тъжно. Знай, че футболът не може да даде на всички това, което ти е дал на теб.

Кой ще остане най-магическият ти момент? Този, в който си се родил. Защото имаш прекрасно семейство, което те е отгледало и възпитало добре. Благодарение на тях ще можеш да обиколиш света, а вратата на дома винаги ще е отворена за теб. Феновете по света те дариха с любов, а ти ще трябва да направиш всичко възможно да им се отблагодариш по същия начин.

Остани си момчето от Бауру и от Бразилия. Остани Едсон. И помни тези три думи: честност, търпение и уважение.

Продължавай смело напред!

Едсон Аранчис до Насименто,

2016 г.

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Как Едсон Аранчис до Насименто стана Пеле и как изгониха съдия заради него

Повече информация Виж всички