Най-големите измами в колоезденето

| от |

Дойде ли време да се говори за спорт, то задължително ще започне да се мисли и за различни измами. От професионалисти до аматьори, всички се опитват да открият възможно най-прекия път до победата. В това отношение ще открием, че няма изненада дори при вело спортовете. Някои се възползват от допинг като вариант, но други преминават нивото на креативност и мислят всякакви автентични начини, за да спечелят още повече вниманието на публиката.

И след като не можем да говорим за допинг, следват и по-забавните елементи като модификации на велосипеда, смяна на маршрута, външна помощ и още много други. Въпреки факта, че никой не иска да изгуби от измамник, трябва да признаем, че има доста оригинални решения, които заслужават внимание. Не си мислете, че в колоезденето няма изненади, тези хора просто имат 100-годишна традиция в измамите и не се притесняват да ги практикуват.

Първият Тур Дьо Франс е бил даден през 1903 г. и веднага започва с измами. Всичко започва с гениалната идея на Иполит Окутюрие, който от самото начало не искал да се мъчи толкова много на всеки старт. Благодарение на леки модификации, той не просто е фаворит в състезанието, но и влиза в историята по два критерия – любимец на публиката и оригинален измамник. На 2 юли в средата на състезанието е принуден да напусне, защото страда от заболяване. Години наред се спекулира, че е тръгнал гладен или е комбинирал повече вино и други спиртни напитки, преди да се впусне в състезанието. Иполит наистина е бил страстен почитател на чашката, но през 2016 г. идва и истината.

Състезателят се отказва от състезанието, след като има зловещи болки в стомаха и то през първите 467 километра от Париж до Лион, а причината е, че е изпил газирана лимонада, която е предоставена от случаен минувач на пътя. Екипът на колоездача постоянно посочва, че има проблеми с хранителното натравяне, но никой не вярва. Необходими са цели 100 години, за да се открие виновника, който е помогнал за изкарването му от състезанието. Само една година след първия неуспех, Иполит се завръща и е готов да се бори за своя успех, като този път няма да се предаде пред една лимонада.

За да не се напъва толкова много, използва помощта на автомобил, който го тегли. Кордата е завързана за автомобила, а от другата страна ще открием, че френският герой е захапал коркова тапа и практически се тегли като риба на кукичка. Прави това километри наред, за да успее да спечели състезанието. За малко може да изгуби състезанието, защото колата отпред засилва много сериозно темпото си и това привлича внимание. Най-забавното е, че този човек финишира само една минута след самите съдии, които през това време също са на кола.

Не си мислете, че това е единственият човек, който е измислил вариант да мами. Запознайте се с Морис Гарин, който трупа славата на много добър колоездач. Неговото второ изкачване към славата показва, че дори е пушил о време на състезанието и винаги кара с цигара в устата. Понякога прилича на комин, който се движи по улицата, при това със състезателно темпо. Нещо още по-интересно е, че иска да спечели 24 часово състезание през 1893 г. и дори да се храни на колелото, което си е предизвикателство. Преди повече от век няма да откриете наличието на барчета.

Менюто на този състезател включва червено вино, 8 сварени яйца, 5 литра тапиока, 19 литра горещ шоколад, смесица от кафе и шампанско, 2 килограма ориз, 7 литра чай и 45 парчета пишелко месо, както и миди. През 1904 г. Иполит е теглен с въженце през целия Тур Дьо Франс. Гарин е шампионът на французите и иска да спечели състезанието за самите тях. Единственият проблем е, че той също си е помогнал по нечестен начин. Необходими са четири месеца, за да се разкрие измамата.

Състезателите не просто са намерили добър начин да спестят километри, но мнозина са се качили на влака за няколко спирки, също така са слагали сърбящ крем в шортите на останалите състезатели, а в някои моменти, когато съдиите ги няма, хвърляли пръчки в спиците на противника. Някои решавали дори да хвърлят и стъкла, за да са сигурни, че ще има спукани гуми. Напрежението е толкова голямо, че самите организатори се чудят дали наистина има някакъв смисъл да го провеждат отново. И въпреки това ще открием, че и до днес продължава да се организира и да е точно толкова вълнуващо.

Нека обърнем внимание и на Жан Робик. Той е дребен на ръст и изкючително лек, което кара публиката да му сложи прякора – „Козлето“. Малко по-късно го наричат кожената глава, защото е принуден да носи кожена каска, която не е използвана никога преди това. Жан трябва да я носи, за да предпази стоманената планка, която е поставена в главата след една лоша катастрофа. Робик е първият човек, който печели Тур Дьо Франс след Втората Световна война – проведен през 1947 г.

И до днес е носител на титлата, но съдиите откриват, че неговият отбор е имал възможност да поддържа малкия ръст и да не го превръща в неприятен фактор за самото състезание. След всяко голямо изкачване, Робик получава шише с вода, което е необходимо, за да може да се хидратира. Истината е, че бутилката не била пълна с вода. Екипът подавал шише пълно с меркурий или олово, което трябва да повиши теглото и да предостави достатъчно тегло за спускането. След това ще изхвърли бутилката и ще продължи да се състезава. Тактиката е осиновена и от други състезатели, но скоро след това започва теглене на всички бутилки, за да се гарантира, че всички имат равен шанс.

Пат Бойд сигурно ще остане в историята като един от най-силните колоездачи от 50-те години на миналия век. Неговият велосипед няма същите качества. По време на състезание в Белгия, една от гумите се пука и има нужда от спиране, за да може да завърши състезанието. Докато всички го задминават, той осъзнава, че може би този път ще завърши последен или ще се откаже от състезанието. След много опит и напъни, Бойд успява да настигне друг изостанал играч. Именно предпоследният споделя, че има много приятен и кратък маршрут, който да върне англичани обратно в състезанието.

Скъсяването на маршрута го връща обратно в групата и след още малко усилие, той успява да завърши в топ 10. Единственият проблем е, че местният състезател е участвал в съвсем различно състезание, следователно организаторите се изненадали, че този човек е направил чудото. Разбира се, той завършва в топ 10, но реално е последен, след като не е забелязан на старта. В другото състезание също е последен.

С появата на моторите става ясно, че вече няма мръсни тактики и всички състезатели трябва да се подготвят за по-оригинални методи да мамят системата. Никой повече не може да бъде теглен или дърпан от мотор или кола, няма използване на стъкла или пръчки – нищо подобно. За мнозина това е краят на измамата, но отново грешим. Повечето състезатели започват да използват „метален допинг“. Ако се чудите какво е точно това, става въпрос за скрити електромотори. Ранните прототипи се появяват през 2010 г. и през последните няколко години виждаме най-различни добавки.

Често самият електромотор се крие някъде в самата рамка и трябва да разберем, че не е достатъчно голям, за да бъде използван за спечелване на състезанието, но до голяма степен помага на повечето атлети в някои от най-трудните моменти. През 2016 г. Фемке ван ден Дрешче е принуден да се оттегли от състезанието, след като е открит електромотор във велосипеда. Друг атлет е открит с електромотор скрит в седалката и е дисквалифициран. Това вече е по-лесно за откриване, но една много важна подробност е, че все повече атлети се опитват да намерят и други оригинални методи. Не казваме, че е правилно, но със сигурност е оригинално.

 
 
Коментарите са изключени за Най-големите измами в колоезденето

Повече информация Виж всички