Рибите могат да смятат – но защо това ни засяга

Ако се вярва на идиоми като „имаш памет като на златна рибка“ или „пие като риба“, тогава рибите не са нищо друго освен група късопаметни пияници, чиято най-силна страна не е умът.

Но сега нов анализ, публикуван в списанието Frontiers in Neuroanatomy и базиран на преглед на повече от 200 проучвания, установява, че може би правим лош пиар на малките гадинки – защото някои риби са „наравно с другите животни по отношение на притежаването на чувство за количество“, казва в изявление съавторът на статията, професор Джорджо Валортигара.

С други думи: рибата може да смята.

Добре, преди някой от хилядите ихтиолози, които често посещават сайта ни, да начене да ни пише гневни писма, трябва да изясним – далеч не става въпрос за сметките, на които хората са способни. Това е най-елементарната възможна форма на смятане: да разгледате два рифа и да отсъдите кой има повече скривалища, например, или да разберете дали повече от вашите приятели плуват към или настрани от приближаващата акула.

Но само защото това не е математиката, която познаваме и обичаме, не означава, че резултатът от тази способност не ни влияе. Далеч не е така.

„Има видове, най-вече рибата зебра, които са идеални модели за изучаване на молекулярните и генетични основи на чувството за количество“, обяснява Валортигара. „Тези изследвания може да имат важни последици за заболявания на неврологичното развитие, които засягат познаването на числата, като например дискалкулия в развитието, която уврежда математическите умения при до 6% от децата.“

Това не е първият път, в който се открива, че животни „броят“ по този грубоват и елементарен начин – всъщност съвсем не е: тази способност е наблюдавана във всякакви видове – от пчели до мечки, пилета и шимпанзета, и разбира се, при лидерът в животинската математика, гарваните. Това е „голям и продължителен въпрос“ как и защо всички тези различни клонове на животинското царство знаят как да „броят“ по този начин, обяснява Валортигара – „механизмите за количествено познание в различните части на животинското царство може да еволюират от общ предшественик или поотделно в резултат на конвергентна еволюция под подобен селективен натиск.“

Наистина удивителното обаче е, че рибите обработват количествеността по начин, подобен на останалите животни, които са смятани за „по-умни“: „в този преглед са описани експерименти, които показват, че рибите наистина използват чиста количественост“, казва Валортигара.

Рибките зебра не са непознати в неврологичната лаборатория – те не само са изненадващо генетично сходни с хората, но също така разполагат с качества като способността да имат 1 милион прозрачни бебета, което ги прави предпочитан животински модел за биомедицински изследования. В резултат са приемали LSD, напивали са се и (което не е изненадващо, предвид всичките наркотици и алкохол) са се сбивали за забавление на учените; дори в един момент те успяват да превърнат мислите им в скрийнсейвър:

Това означава, че са доста добри в разбирането на мозъка на рибата зебра – и могат да използват това разбиране, за да изучават неща като дискалкулия, се обяснява още в проучването.

„Невронните мрежи са силно запазени при гръбначните животни, а рибата зебра има сравнително проста невронна система и висока хомология с човешкия геном“, пишат авторите. „Скринингът на генната експресия на девет гена… е свързан с човешката дискалкулия в развитието“, обясняват те. „Повечето от тези гени са широко разпространени в гръбния палиум на рибата зебра.“

„С установяването на стабилни анализи на числените способности при тези рибки, ние сме в добра позиция да тестваме причинно-следствените роли на кандидат-гените и техния начин на действие.“

Умът и поведението на животните пленяват въображението на човека от векове. Много писатели, като Декарт, са спекулирали относно присъствието или отсъствието на разум у тварите. Тези спекулации довеждат до много наблюдения върху поведението им, преди още съвременната наука и тестовете да са достъпни. Това в крайна сметка пък води до създаването на множество хипотези за интелигентността на животните.

В една от басните на Авиан – „Гарванът и стомната“ – гарванът пуска камъчета в съд с вода, докато нивото й не се покачва достатъчно, че да може да пие. Това е сравнително точно отражение на способността на врановите птици да разбират изместването на водата. Римският натуралист Плиний Стари е първият, който свидетелства, че споменатата история отразява поведението в реалния живот.

Аристотел в своята „Биология“ изказва хипотеза за причинно-следствена верига, при която сетивните органи на животните предават информация на орган, способен да взема решения, и след това на двигателен орган. Въпреки кардиоцентризма на Аристотел (погрешното вярване, че познанието се случва в сърцето), тази му теория се доближава до някои съвременни разбирания за обработка на информация.

Ранните заключения не са непременно точни, но независимо от това интересът към умствените способности на животните и сравненията с хората нарастват с ранната мирмекология – изучаването на поведението на мравките – както и след класифицирането на хората като примати.