shareit

Кой е най-живописният начин да умрем

| от |

Смъртта по подразбиране не е особено забавна. Повечето смъртни случаи, предизвикани от естествения свят, са сравнително безпроблемни, но природата може да бъде жестока и впечатляващо коравосърдечна от време на време, предоставяйки на науката незавидната задача да разгадае как точно е успяла да убие някои хора.

Ето една кратка селекция наистина ужасни, объркващи, случайни и донякъде бързи начина да срещнем края си. Повечето от тях са сравнително безболезнени за жертвите – но са доста въздействащи за наблюдаване.

C.G. Newhall, Public domain, via Wikimedia Commons

Пирокластичният поток е съставен от бързо движещи се свръхнагорещени скали, тефра, сажди и токсични газове

Черепите на Помпей

Смъртта от пирокластичен поток – или неговия не толкова плътен, богат на газ братовчед, пирокластичния прилив – не е приятна. Въпреки че умовете ни веднага правят асоциация с Помпей и Херкулан през 79 г. от н.е., тази опасност далеч не е нещо от миналото. Пътувайки със средна скорост от 80 километра в час, но често и много по-бързо, тази свръхнагрята смес от газове, лава и отломки може да достигне температури до 1000°C и да унищожи всичко по пътя си.

Когато тези адски потоци се озоват до жилищата на хората, те светкавично опичат всеки, когото застигнат. Кожата мигновено изгаря и жертвите умират от екстремен топлинен шок, оставайки в позата, в която са погълнати – мигновено вкоченени, със свити от болка мускули. Клетниците, преминали през това термично унищожение, може също и да са се задушили от токсичния вулканичен газ и пепел.

Има обаче една доста зловеща подробност, за която често не се говори. Установено е, че черепите на няколко от жертвите в Херкулан и Оплонтис, и двете близо до Помпей, са се счупили и е вероятно екстремната топлина на околната среда да е причинила кипене на течностите в мозъците им. Само за миг това би накарало главите им да експлодират.

Платформата Байфорд Долфин

Инцидентът с водолазната камбана

На 5 ноември 1983 г. Байфорд Долфин – полупотопяема сондажна платформа, собственост на BP в Северно море – си действа както обикновено. Няколко водолази работят в газовото находище Фриг с помощта на водолазна камбана – камера, предназначен да ги отведе безопасно до големи дълбочини.

Тъй като тези камбани са подложени на огромно външно налягане, докато се гмуркат все по-дълбоко, въздухът вътре в тях е силно компресиран и вътрешното налягане може да стане невероятно високо.

Затова има строга процедура за работа с този уред, при която двама водолази-съгледвачи извън камбаната, я прикрепят към поредица от камери с ниско налягане, което да позволи на пътниците вътре да слязат, без да се излагат на внезапен спад в налягането.

В този ден камбаната за гмуркане е издигната обратно на плитка дълбочина и въпросната процедурата започва да се изпълнява съвсем нормално. Водолазите напускат камбаната и се озовават в запечатан коридор между тях и камерата за декомпресия. Други двама водолази вече са в друго отделение на споменатата камера.

Поглед отгоре на камерата за декомпресия на камбаната за гмуркане в Байфорд Долфин в момента, в който е настъпил инцидентът. D1 – D4 са водолазите; T1 и T2 са съгледвачите на скачането на камбаната

Според History Channel, те тъкмо се канят да затворят вратата между коридора и камерата (вратата под дясната ръка на човече D4), когато се случва нещо извънредно неприятно. Дали заради несъобразително ранно отваряне на водолазната камбана или заради дефектно оборудване, камбаната – която е с 9 пъти по-високо налягане от камерите – се отваря, което довежда до експлозивното й декомпресиране. Четиримата водолази и един от съгледвачите извън камбаната загиват мигновено.

Както се описва подробно в проучване на инцидента от 1988 г., трима от водолазите умират незабавно, тъй като спадът на налягането кара въздуха и течностите в телата им да се разширят бързо и да разкъсат вътрешностите им.

Гмуркачът, който е най-близо до вратата, е бил взривен през малък процеп от 60 сантиметра между вратата на камбаната и камерата, когато се е случило събитието, което го е накарало да се „разпадне напълно“, като „части от него са открити разпръснати из цялата платформата“.

„Останките на водолаз 4 ни бяха изпратени в четири найлонови торбички“, отбелязва проучването, след което обяснява как различни части на тялото, включително мозъка, дихателната система и други, са били заличени. Странното е, че черният дроб е намерен някъде на палубата – „цял, сякаш разчленен от тялото“.

„Пенисът присъстваше“, добавя то, „но инвагиниран“. Няма да обясняваме какво значи това…

Едно последно нещо, ако все още четете: внезапното ниско налягане кара кръвта на водолазите да заври, което кара мазнините да станат неразтворими и да се секретират бързо от телата им.

Удар от мълния на закрито

Шансовете да бъдем ударени от мълния, камо ли да умрем от нея, са изненадващо малки – 1 на 1 083 000 за дадена година в САЩ, например. Има по-голяма вероятност да умрем, падайки по стълбите.

Следователно шансовете за смърт от мълния на закрито са абсурдно ниски. Popular Science обаче разказва за доклад, публикуван през 2017 г., в който се обяснява как човек е умрял точно от това.

Мълнията изглежда няма много възможност да подмине „късметлията“, защото той работи до метален стълб и между две метални платформи за рязане на дърва. Тя се стрелва през стълба, минава през крака му, после през сърцето и напуска тялото му през десния палец.

70% от тялото на човека е с изгаряния от първа, втора и трета степен, а изследването отбелязва, че „трупът се показва като необичайно твърд; твърдост, която не успяхме да преодолеем с ръчна сила, поради което не може да се обясни само с rigor mortis“.

 
 
Коментарите са изключени за Кой е най-живописният начин да умрем

Повече информация Виж всички