shareit

След два бойни кораба във Варна и желание за окупация, Стамболов къса дипломатическите отношения с Русия

| от |

След неуспешния опит за преврат през август 1886 г. ще открием, че Батенберг бърза да напусне страната и да се лута из Европа. По това време Стамболов продължава да изчиства страната от руско влияние и доказва на цар Александър, че опитите за контрол на България няма да се случат толкова лесно.

Стамболов и Муткуров искат Батенберг да се върне в България. Това е времето, в което се случва и последната грешка. Той пристига в Русе и е посрещнат веднага от руския вице-консул Шатокин. От него разбира, че е изпратен принц Долгоруков, един от общите приятели и на двамата, както и част от руския елит. Неговата задача е да се опита да опознае по-добре ситуацията в България, за да има по-лесни ходове в каква посока да се насочи.

От тези новини за Батенберг става ясно, че цар Александър най-вероятно е готов да прости всичко, което е объркало плановете му за влияние. Все пак родният владетел дълго време е използвал неговата протекция, а и не е можел да се ориентира толкова добре в обстановката като владетел на една сравнително нова страна. С пристигането си дори ще изпрати и една телеграма:

Благодаря на Ваше Височество за отношението на вашите представители в Русе. Неговото присъствието показва, че имперското правителство няма да санкционира революционните действия, насочени по-рано към мен. Моля Ваше Височество да инструктира генерал Долгоруки да се свърже лично с мен по възможно най-бързия начин; Аз ще бъда щастлив  да дам моето финално доказателство за една непрестанна отдаденост, която аз чувствам към Ваше Величество и неговите хора. Така, както Русия ми даде короната, аз съм подготвен да я дам обратно на суверена.“

Това е първата му голяма глупост. Посрещането на Батенберг не идва с някакви особени инструкции, консулът просто трябва да бъде учтив, докато Долгоруков пристигне и започне да подкрепя проваленото про-руско правителство. За пореден път нашият княз ще се преклони и ще остави съдбата си в ръцете на Руската империя.

Александър III няма да oстави такава възможност да премине толкова леко. Всички писма, които двамата някога са си разменяли, сега започват да се появяват в руските вестници и на всички отговорът на руския владетел идва още по-суров и жесток. С тази работа се занимава дори Барон Жомини – министъра на външните работи. Една от публикуваните и фалшиви телеграми е:

Получих телеграмата на Негово Величество. Не мога да одобря вашето завръщане в България с оглед на тежките последствия, които настъпиха в страната, вече съм изключително изморен. Няма да съветвам пускането на Долгоруки; Аз все още се въздържам от неблагоприятните условия, с които България ще го посрещне, по време на неговото пребиваване. Ваше Величество трябва да разбере какво се спуска над него.

След като българския кабинет чете отговорите, но не може да види запитването на Батенберг, остава само да заключи следното:

Това е човекът, за когото ние издигнахме България, а сега поставя нашите вратове в примката, а братът, който вдигна меч срещу собствения си брат, сега използва този момент, без дори да ни предупреди, че е готов да хвърли короната си в краката на чужд владетел и да ни остави в тъмното.

За много кратко време и с една много добра лъжа, Батенберг се прострелва в крака и то пред хората, които са настоявали да го възстановят на поста. Полу-болен и изтощен от нерви, той успява да обиди най-големите си поддръжници. По-рано е бил предаден от собствената си армия, която за него е готова да лее кръв. Изморен е от България, изморен е от политиката и при своето завръщане ще каже на британския консул „

Завърнах се само за спестяването на срама, че ще бъда преследван като куче“. Единственият път, по който може да запази трона си е чрез екзекуции и преследването на враговете си, а в това отношение означава, че трябва да се превърне в тиранин. Този сценарий не му допада и предпочита да абтикира отново. Представя своето искане пред кралица Виктория в телеграма на 25 август/6 септември.

„Моят избор е да абдикирам по свое собствено желание, запазвайки честта си. Другият вариант е да бъда принуден и така да отключа една кървава баня, с което да си гарантирам да бъда нанизан на руските щикове.“

Преди да напусне, князът ще остави Стамболов, Муткуров и Каравелов като регенти, които да управляват страната.

Държи една последна вечеря с лоялните си офицери, на които обещава, че ще бъде първият доброволец в битката за освобождение на Македония, когато и да се случи това. На 28 август/ 9 септември той ще напусне страната завинаги. Последното му посещение ще бъде през 1893 г. с последното желание да бъде погребан в София.

В деня на официалното обявяване на абдикацията, руският външен министър Н. К. Гирс ще говори с британския посланик в Русия – сър Робърт Мориер относно абдикацията:

„Този злополучен млад човек, когото аз не мога да не съжалявам, се превърна в жертва на обстоятелствата и грешките си, те бяха толкова много – попаднаха в погледна и на руските хора, а какво да говорим за онези, които са негова собствена нация. Той представлява, най-първо, не казаната интрига на българите за техните несгоди и им напомни, че загубите и кръвта, както и съкровищата добити по време на война, могат да доведат само до още едно по-дълбоко разочарование. На второ място, той им напомня за всички унижения от Константинополската конференция, с която успя да застрахова обединението. Последно, той представя мечтите и страстите на Руските врагове. По този начин никога нямаше да има мир между него и руските хора.“

Надеждата на руските хора, както споделя самият посланик, няма да продължат мирно и тихо, впрочем ще се очаква да се влошат още повече.

След като Русия се проваля в опита си за преврат, но все пак има малка победа с премахването на Батенберг, тяхната следваща стъпка е да осъществят пълен контрол над България. Връзката и симпатията са раздрусани от последните събития, но България продължава да е геополитически необходима на Русия, за да може най-накрая да се изпълнят балканските планове.

На 6/18 септември Александър III обявява, че ще изпрати генерал Николай Василевич Каулбарс – руското военно аташе във Виена. Връзката е повече от ясна, Каулбарс е брат на бившия български министър на войната. Това не е първото му посещение, преди това е бил няколко пъти в страната. След като неговият брат си тръгва, Русия осъзнава, че си е свършила добре работата си, особено след като Сръбско-българската война се оказва тотален позор за нападателите. Генералът е известен със своя горещ характер и избухливост.

Мисията му е да изследва ситуацията и да помогне на консула в България, за да може да се премине през настоящата криза и всички допълнителни афери, които изникват. Каулбарс пристига в София на 13-25 септември 1886 г. и започва да следи за основните проблеми на страната.

Издадени са специални инструкции как точно да работи с регенцията в страната. Първо ще уведоми Стамболов и компания, че са се провалили в изпълнението на изискванията към тяхното посолство. След това ще им връчи лист с искания към настоящите управляващи. Първо, България трябва да изостави всички военни мерки, които са въведени и използвани от предишният владетел, а състоянието на обсада да бъде вдигнато незабавно.

Второ, всички конспиратори, които са участвали в отвличането на Батенберг да бъдат освободени незабавно. Трето, България трябва да насрочи избори на Голямата Национална асамблея за да може да бъде избран нов български принц, който да управлява и да възстанови управлението. По това време генералът така и не се сеща, че трябва да напомни как ако има избори за нов управник, преди да може Русия да представи своя кандидат, могат да се смятат за невалидни и ще се, защото руския народ няма да го признае.

Реално посочено, нито една от всички точки не е чак толкова сериозна. По това време външната политика на Александър III е в толкова плачевно състояние, че грешките продължават да се случват една след друга. По това време д-р Железков ще напише исканията на руския генерал и ще докаже, че те ще доведат до нещо много по-сериозно. Вярата, че Русия се опитва да отрови българското правителство.

Мнозина смятат, че Русия ще покаже истинското си лице, когато най-накрая успее да се докопа до властта. С други думи, след серия неуспешни опити да спечелят позиции, то сега вече са прахосали всички възможности като братски освободителен народ и другите позитиви, които някога са помагали  за симпатиите. България в този момент не вижда Русия като освободител, а като агресор, който има свои имперски намерения и желание да превземе страната.

Изненадващо, регентите нямат намерение да се кланят, както предишните са го направили. Единственият компромис е вдигането на обсадата. За всички останали изисквания е повече от ясно, че конституцията ще ги брани. По закон, всеки един затворник е на територията на правосъдната система, а тя остава извън силите на регенцията, следователно няма как да бъдат освободени. Последното изискване – изборите, е насрочено за 28 септември/10 октовмри 1886 г.

След като никой не обръща внимание на Каулбарс, той бърза да насочи вниманието си към български народ. Пуска телеграма до Санкт Петербург и с позволението на Александър III започва обиколка на България и Румелия. Руснакът е сигурен, че там има много по-скойно настроение и ще може да агитира директно за руския наместник. Преди това ще се бори за правата на затворниците, като дори ще настоява за тяхната свобода и отлагането на изборите.

Единственият проблем е, че предвид настоящата обстановка, Каулбарс няма да има никакви успехи. Още в София, докато започва своята реч, слушателите го свалят от трибуната и са готови да го линчуват, ако няма достатъчно охрана, която да го защити. Там не успява дори да завърши своята реч. Проблемът е, че руснакът има изключително арогантен тон, който дразни слушателите.

Сър Франк Ласкелс ще коментира това чак в Лондон:

Гласът на Каулбарс може да е доказателство за неговия кураж и невъзможността му да го използва в дипломацията. Това е, предполагам, неговият първи път, в който представлява чужда власт и говори за първи път пред публика, която по-скоро е враждебна към неговото правителство. На този етап се спасява само и единствено с помощта на неговия дипломатически имунитет, който винаги се размахва гордо.

Навсякъде, където започне да се говори, хората продължават да повишават нивото си на омраза. В този момент Батенберг ще коментира това пред кралица Виктория и ще сподели следното:

„Поведението на генерал Каулбарс е удоволствие за мен, то кара повече българи да се насочат към Стамболов, който е истински патриот и мрази Русия и нейните опити за разрастване в Европа.“

В този момент няма никакви шансове Русия да спечели някакви позиции в България, след всяка следваща реч, ситуацията излиза извън контрол. Дори опитите за забавянето на изборите се проваля. По това време руснаците започват да плащат на селяните да саботират този процес, но вместо да спечелят, те получават чист натурален наказателен бой от про-правителствените сили. Александър III получава пълното описание на случващото се. Около 90% от делегатите остават лоялни на регентския консул. Дори войниците, които са се опитали да свалят Батенберг, трябва да живеят в немилост, защото след завръщането си по родните домове, те автоматично се сблъскват с друга реалност. Никой не иска да им даде подслон или храна. Изборите са проведени, при това без да имат руската благословия.

Следващата стъпка на генерала е да започне да обявява изборите за невалидни. Успява дори да говори за анти-руски тероризъ, който се заражда в България и за високото насилие над про-руски българи, като дори и руснаците в страната започнали да страдат от лошите условия. Заради тези заплахи и възможността от насилие, Русия изпраща два бойни кораба, които да защитават жителите в страната. Първият пристига на 13/25 октомври, а вторият на 17/29 октомври. Руската окупация се смята официално в ход.

Руският вице-консул във Варна информира локалните офицери в града, че ако има още насилие над руски граждани, градът ще бъде бомбардиран. Каулбарс използва възможността , за да настоява отново за освобождаването на конспираторите от августовия преврат. В противен случай Русия ще бъде „принудена да използва екстремни мерки“. Генералът дори ще изпрати писмо до Санкт Петербург, с което ще настоява за извършването на полу-окупация, включваща група руски войници, които да слязат на греба и бързо да се съберат с лоялните войници в местния гарнизон. След това руските войници ще открият българските последователи и ще повторят целия процес в страната. В това време, намеренията на Русия, както и намеренията на България ще могат да говорят само за едно – война.

Пристигането на руските кораби кара Петко Каравелов да не пътува до Търново за националната асамблея. Стамболов се пречупва и освобождава конспираторите от затвора. Каулбарс най-накрая изпълнява две от трите си искания. Обсадата също е вдигната, следователно той може да се зарадва на някакъв успех. Последното изискване е просто да спре изборите, докато Русия не може да се намеси. По това време има само един проблем, докато Каулбарс може да вижда окупацията като възможно най-добър вариант, Санкт Петербург не вижда този метод за влияние като успешен.

Страхът, че подобна окупация може да подразни Великите сили – конкретно Великобритания и Австрия – започва да се повишава още повече. Външният министър Н. К. Гирс ще напомни, че балкански приключения не могат да се извършат без благословията на конкретни страни. Ако има военни действия, то най-вероятно по-късно ще се отвори и Берлинския договор, а с него ще започне да се задава и Източния въпрос. Александър III не знае каква ще е реакцията, особено след като окупира страна, която неговия баща е освободил от османците. При следващото искане на Каулбарс, Жиновеев ще посочи, че окупацията е сериозна стъпка, която ще доведе до екстремни резултати. За него дори изпращането на бойни кораби може да е стъпка, с която вече се е прекалило. България няма да бъде окупирана.

С това приключват и опитите на Каулбарс да говори със заплахи и принуда в България. Стамболов обаче изпреварва събитията и дава старта на асамблеята много по-рано. За тази дързост генералът ще поиска извинение от полицията в Пловдив и от страната, но такова няма да дойде. Малко след това ще напусне страната със своите подчинени на 8/20 ноември. По това време дори Бисмарк ще се изненада от поведението на руския генерал. Той ще твърди, че го познава като перфектен джентълмен за всички, освен България. За съжаление, този агитатор никога няма да бъде защитен от своите, а даже напротив, очаква се от него да се превърне в изгнаник.

Разбира се, посрещането му е официално и добро, но след това има някои трусове в кариерното му развитие. На 14/26 август принц Фердинанд ще се качи на трона и ще даде своята клетва. Той ще управлява страната през следващите 31 години, а с това ще се сложи и край на връзките с Русия. В следващото десетилетие няма да има никакви шансове за подновяването им, дори диалог, поне докато на трона не се качи цар Николай II.

Към края на 1886 г. ще открием, че България и Русия са в неофициална война. След неуспешния преврат, почитателите на регентите ще преследват агентите на царя и ще ги саботират, нападат по улиците и заличават бързо и ефективно. Русия се опитва да смени своята външна политика, смекчава тона, за да запази поне някакво отношение, но дори и това е неуспешен опит. Причината за краха е и факта, че до голяма степен всички конспиратори са подценили своите опоненти в страната. Дори и Каулбарс и Гирс да се провалят в своята мисия, техният провал е само на Александър III и неговото желание да управлява Външно министерство.

 
 
Коментарите са изключени за След два бойни кораба във Варна и желание за окупация, Стамболов къса дипломатическите отношения с Русия

Повече информация Виж всички