shareit

Най-голямата жертва на Албърт Айнщайн – Едуард

| от |

Албърт Айнщайн е име, което завинаги ще остане в историята на науката. Едва ли има човек, който да не знае и неговата популярна формула, както и теорията за относителността. Изненадата е, че малцина познават с подробности личния му живот, както и съдбата на сина му Едуард.

Всичко започва малко по-назад във времето, когато Айнщайн и неговата бъдеща съпруга (първа такава) Милева Марич не се срещат в Университета по Политехника в Цюрих през 1896 г.

Бъдещият учен започнал да се захласва по госпожица Марич и изобщо не се притеснявал от факта, че била около 4 години по-голяма от него. Двамата се женят през 1903 г. и се радват на четири деца: Лизерл, Ханс, Албърт и Едуард. Последният се ражда на 28 юли 1910 г. Малко след това Албърт Айнщайн се разделя със съпругата си, но винаги поддържа връзка със синовете си. Никой не знае какво се случва с Лизерл, а и за него изобщо не се говори. Допуска се, че най-вероятно е даден за осиновяване. С времето бившата съпруга ще напомня, че Албърт е предпочел науката пред семейството си.

Версията на синовете обаче е малко по-различна, те често разказват как баща им оставял всичката си работа, за да си играе с тях. Забавлението продължавало с часове. Малкият Едуард остава запомнен като болнавно и изключително крехко дете поне в първите няколко години. Слабият му организъм дори не позволявал да пътува на дълги разстояния със семейството си и затова често оставал у дома под надзора на детегледачка. Страхът, че Едуард няма да се развие правилно е забелязан в писмата, които баща му пише до свой приятел през 1917 г.

„Моето малко момче ме депресира сериозно. Често се страхувам, че няма да успее да се развие. Понякога се чудя дали не е редно да напусне този свят, преди да стане твърде късно.“

Айнщайн е известен със своята студена аналитична мисъл, но въпреки негативните прогнози така и не изоставя своя син и продължава да помага с каквото може. Понякога дори пътува с него до най-различни санаториуми. Докато момчето расте, интересите започнали да се проявяват в най-различни посоки. Отначало бил привлечен от поезията, след това свирел на пиано, но последната спирка на хобитата се оказаха психологията. Едуард обожавал анализите на Зигмонд Фройд и много скоро последвал стъпките на баща си като се записал в същия университет. Вместо физика, най-малкият Айнщайн решил да специализира психология.

Eduard_Einstein

Колегите на баща му с удоволствие приемали следващото поколение на известната фамилия, но Едуард страдал. Често забелязвал, че когато има толкова велик баща, вниманието към самия него избледнява. Историята дори се повторила и в любовта. Бъдещият психолог се влюбил в по-възрастна от него жена още в университета, но връзката не се развила по същия начин. По същото време някои от най-страшните демони започнали да влошават менталното му състояние. Дългата разходка по спиралата на депресията все повече да го тласка в полето на самоубийството. Първият опит се случва през 1930 г. Лекарите го диагностицират с шизофрения.

Има спекулации, че науката все още нямала отговор на това заболяване и при опит за лечение по-скоро влошила допълнително състоянието на младия пациент. За беда и политическата ситуация не се развивала правилно. На прага на две войни, мнозина трябвало да помислят за своето бъдеще. Когато дошло време за имиграция в САЩ, Албърт започнал отново с анализите си. Той вярвал, че синът му е наследил това заболяване по майчина линия, но това също не помогало особено за напиращата болка. Втората съпруга на Айнщайн – Елза ще си спомни, че страданието и мъката изяждали отвътре партньора ѝ.

Времето минавало и физикът трябвало да направи още един жесток избор. С издигането на нацистите през 30-те години на миналия век, Айнщайн вече не можел да се върне в Пруската академия на науките в Берлин. Назначението му от 1914 г. нямало да помогне. През 1933 г. един от най-добрите физици в историята на науката е принуден да имигрира в САЩ. Ако някога сте се замисляли колко трудни избори правят родителите, тогава може само да допуснете какво е минавало през главата на Айнщайн, когато осъзнал, че не може да вземе Едуард със себе си. Състоянието на най-малкия син се влошавало с всеки изминат ден. Именно то попречило на Едуард да поиска самостоятелно убежище в САЩ.

Преди да имигирира, Албърт посещава за последен път сина си в лудницата. Медицинският персонал ще запомни с каква нежност се е отнесал бащата към сина си, докато в очите се четяла нова величина на болката. Двамата не подозирали, че това ще е ѝ последната им среща. Албърт продължил да изпраща пари и да пише писма на сина си, но никога повече не го вижда. Едуард Айнщайн прекарва около 30 години в лудница в Швейцарияи умира от сърдечен удар на 55 години през октомври 1965 г. Баща му умира 10 години по-рано, но Едуард така и не разбира тъжната вест, той отдавна се е откъснал от реалността.

Заглавна снимка: By Unknown author – http://ba.e-pics.ethz.ch/latelogin.jspx?records=:33805&r=1448594392396#1448594400592_1, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5507854

 
 
Коментарите са изключени за Най-голямата жертва на Албърт Айнщайн – Едуард

Повече информация Виж всички