Мик Мийни се погреба доброволно, за да постави световен рекорд
Всеки човек знае, че в събота сутрин е хубаво да се събуди в собственото си легло. Приема се и събуждане в легло като цяло, но това са истории за друг път. Клиентите на кръчмата „Адмирал Лорд Нелсън“ в Килбърн, позициониран близо до Лондон, посочва нещо различно. Има хора, които никога не успяват да стигнат до леглата на горните етажи. Попитайте Майкъл Мик Мийни. Това е човекът, който успява да изгради особено реноме сред страстните пиячи. Мик е известен като човек, който има сериозна глътка, много здрави юмруци и желание да стане професионален боксьор, макар и това да е наистина трудно.
Всичко това остава в миналото, защото този човек ще влезе в историята по друг начин. През февруари 1968 г. във въпросната кръчма се внася ковчег и хората могат да минат и да отдадат почит на починалия. След това същият ковчег се носи в близкия двор и гробарите започват да го спускат към земята. Това не е официалното погребение на Майкъл, ковчегът има дупка и той е не само жив, но и здрав. Докато го спускат, той маха на приятелите си през дупката. Той е заявил, че иска да бъде погребан жив, а неговото име ще бъде свързвано с един интересен подвиг.
Много преди магьосници като Дейвид Блейн да влезе в леден блок, културата на XX век има някои много сериозни съмнения, че човек може да издържи много. И така от спор на спор, хората започват да мислят предизвикателства. Едно такова е състезание в телефонна будка през 50-те години на миналия век. Идеята е, че трябва да се разбере колко време могат да прекарат там. Друго интересно състезание е това по седене на върха на пилон за знаме и други.
Има и състезание по танци, в което победителят е този, който не колабира от умора и това винаги събира участници. През 60-те години има състезание за издържане на истинско погребение. Хората трябва да стоят легнали, като през една дупка получават храна и вода. Тексасецът Бил Уайт е направил цяла кариера от това състезание, кръщавайки го „Живият труп“. Той дори предлага да бъде погребан в автомобила си, за да има малко повече пространство. Рекордите най-често се обявяват самостоятелно и без никакви доказателства. Човек от Илинойс ще твърди, че е прекарал 64 дена в ковчег. През 1963 г. Франк Алън ще твърди, че е излязъл след 73 дена.
Липсва всякаква информация за потвърждаване на рекорда, размери на ковчега и понякога всичко трябва да се приеме за чиста дума. Мик не спира да вярва, че може да се справи много по-добре и решава да се впусне в това предизвикателство. Той иска да изпревари английския съперник – няма интернет и медиите не следят тези опити – и в този случай става въпрос за рекорд на Лорийн и Алън от 55 дни.
Мик е на 33 години и е един от най-добрите работници в града. Той иска да остане в историята и избира точно този метод. Необходимо е да направи малко логистика – да намери приятел с камион, който да го закара до кръчмата, както и човек, който да предостави ковчега. Помага и жена му, но само след като разбира за опита му в радиото, тя не е била особено щастлива от факта, особено след като чака второто си дете от него. Мик иска да е шампионът в света, който може да издържи това начинание и ще остави нещо на децата, с което да се гордеят. Ковчегът е избран точно по негова мярка.
Всяка сутрин ще се провежда една и съща рутина, участникът трябва да се раздвижи малко, като има някаква представа какво да прави. Леки упражнения помагат за запазване и стимулиране на мускулите. Има и малко светлина, която да помага да чете книги и вестници. Престоят му ще го превърне в страстен читател, особено след като няма много какво да се прави. Избира да влезе в ковчега си със синя пижама и разпятие. На 31-я ден е получил шампанско за отбелязване на успеха, а по-късно идват и журналистите.
Един от тях ще вкара камерата си, за да направи снимка на опита за счуване на рекорд. Мик дори ще говори по телефона, като се налага да спускат апарата през тръбата, по която идва и храната. В един момент ще се окаже, че товарният камион е затиснал прясно разораната земя, но съдържателят на кръчмата бързо се е погрижил да го премести, преди да има фатален инцидент. Човекът успява да премине през редица граници – първо изкарва 40 дена, после 50, повишават се на 55 дена. В един момент е сигурен, че може да издържи около 100.
Победата е отбелязана на 61-я ден. Необходими са около 30 минути, за да бъде изкопан обратно. Работниците бързат да го извадят. За втори път ще има една дълга церемония, която ще продължи по улиците на града. Когато отварят ковчега, Мийни изглежда повече от добре, но е блед заради липсата на слънчева светлина, разполага с една много интересна брада и се изправя пред всички зрители. Мик иска само едно, да се върне обратно в бара да изпие една бира.
Този рекорд не е достатъчен за рекордите на Гинес. Липсва представител на организацията, който да приеме рекорда и да го признае. Бил Уайт ще излезе от земята след 62 дена и 22 часа. Мийни трябва да получи награда от изданието News and Observer на стойност от 24 хиляди долара във Франция. Не ги получава и не е доволен от този факт. Рекордьори като Ема Смит и нейния син ще изкарат около 101 дена и съответно – 147 дена през 1999 г. Мик става местен герой и продължава да разказва историята си, но само толкова, умира през февруари 2003 г. Този път е погребан завинаги!
