shareit

Мери Уорд – една жена между науката, религията и домакинската работа

| от |

Често я наричат първият човек, който някога загива в автомобилна катастрофа, но Мери Кинг Уорд не може да се похвали само с това. Нейният живот е отдаден изцяло на науката, работи изцяло в името на науката, при това без да влезе толкова жестоко в противоречия с религията. И докато мнозина я гледат като един доста странен феномен, понякога граничещ с лудостта, Мери прекарва времето си в изследването на така наречения природен часовник.

Тя смята, че дори дължината на живота има нещо много общо с Бог. Във всяко едно изследване, добавя сложни рисунки на всичко забелязано под микроскоп, от астрономическите величини, до изключително микроскопичните. За нея всеки детайл е от значение, включително извивките на крилото на всяко насекомо. Към това преследва лунните фази и наблюдава в реално време полета на комета. Имайки предвид затворената врата на дамите в началото на XIX век, единственият начин да ѝ се обърне внимание, това са религиозните теми, насочени към по-младата аудитория.

Мери се ражда през 1827 г. в Ирландия, а обучението на дамите в този момент е доста ограничено, дори почти невъзможно. Странното е, че семейството ѝ се доближава до аристократичните кръгове, но колкото и влияние да има, жените по това време не са били допускани до учебната среда, причините не са никак малко и изобщо не трябва да ни изненадват. Странно е, че докато много дами са се борили именно за отварянето на тази врата, днес съпротивата и смисъла за преследване на подобни по-възвишени цели е значително по-непривлекателен. Ирландката, както и много други, не се отказва от идеята да разгадае малко по-сериозно тайните на света.

Комбинирането на домакинската работа, заедно с изследванията, не може да се смята за голямо геройство днес, но тогава е било сериозен проблем. Благодарение на отделеността в науката, през 1859 г. сър Уилям Роуан Хамилтън ще поиска да добави нейното име в абонаментния списък на Кралското астрономическо общество. Мадам Уорд обаче не е единствената в тази игра, трябва да добавим Мери Съмървил – математик и астроном, както и английската кралица Виктория. На последната определено е лесно да присъства във всяко едно общество, макар и нейните открития все още да не са известни на науката. През 1862 г. ирландката получава още една специална чест – получава достъп до обсерваторията в Гринуич, Англия.

По това време охраната е инструктирана да не допуска абсолютно никого. Интересът към това сградата е голям, но единствено Уорд успява да мине през официалния поглед, както и да смути всички останали английски домакини, причината е елементарна – науката не обича половете, тя приема всяко откритие, с което светът може да се промени в положителна посока. Въпреки огромната чест, не трябва да забравяме, че дамата остава много смирена и скромна, крехките победи могат във всеки един момент да я изключат, а една грешка да доведе до затварянето на всички врати и забавянето на научните експанзии, направени предимно от жени, поне с още 50 години.

Следователно Уорд играе един много сложен и труден танц, който трябва да се промени, при това много бързо. Дори и след като сключва брак с Хенри Уилям Кросби Уорд – особен благородник по това време, майка му ще напише, че това е много независима млада жена, но въпреки това с приятен характер. Можем спокойно да добием представа с какво око се гледа на дамите по това време. И след като много пъти достигаме до заключението, че знанието освобождава. И нека продължим нататък, ако вярваме в Оруел и неговото прословуто „Невежеството е свобода“, то знанията са независимост и в съчетание с крехката женска визия по това време, Уорд успява да се превърне в един особено добър и почти съвършен човек, който може да постигне твърде много. За скромният си живот от 42 години, дамата успява да постигне това, за което много други мечтаят – движи се свободно.

Дори по време на погребенията в Англия, мъжете и жените стоят в отделни стаи, едва с писменото разрешение на бащата на Уорд, можем да забележим, че девойката има право да влезе и да искаше съболезнованията си на мъжете. Междувременно забелязваме една интересна тенденция, брат ѝ успява да получи образованието си в колежа Тринити в Дъблин, докато тя с останалите сестри няма как да престъпи прага, единствената книга, която може да използва е Библията. Покрай нея, библиотеката и расте, а насекомите, като най-чести неканени гости, стават обект на изследване. Скоро добавя и учебници по зоология, астрономия и други. Единственият проблем е, че литературата не може да помогне без необходимата база.

Добрата новина е, че семейството не е чуждо на науката, братовчед ѝ Уилям Парсънс е трети граф на Росе, но също така запален астроном. Стига се до там, че съпругата на Парсънс – също Мери, придобива сериозни влечения към железарията и двете с Уорд успяват да изобретят домашен телескоп – постижение, което в този момент може да се смята за доста интересно предизвикателство. Уорд междувременно успява да запази абсолютно всички възможни видове проби под микроскоп и накрая се опитва дори да издаде книга. Един ден дори дава на домашната прислужница да погледне към това чудо. Дамата е зашеметена и признава, че един поглед я кара да вика от ужас.

Първата ѝ книга, издадена в Дъблин, съдържа около 250 копия на литографирани плочи. Сама създава рекламата си, сама я разпространява и печата. Най-важното е, че дамата не се впуска в огромни обяснения и научни открития, тя се обръща на разбираем език към своя читател и му позволява сам да проведе същите експерименти и да борави с този инструмент. Очаквано първият тираж се разпродава много бързо. След като прави втори опит с книгата си за телескопа, разбира, че трябва да дава комисионна на издателя и след като отказва, друг член на семейството продава нейния труд, прибирайки пълната печалба. От това издание получава само 100 копия, които да раздаде на приятели.

Книгата ѝ Telescope Teaching е публикувана през 1859 г. Уорд все пак има своите домашни задължения, но веднага след това започва взиране с часове към звездите, за да може да допълни своите знания, дори докато е бременна с петото си дете, не спира да попълва данните си. В книгата си дори ще напише как всеки читател може да създаде домашен телескоп с подръчни материали. Описва фазите на Луната, говори точно за изображенията на кометата на Донати – проследена предходната година. Описва дори и техника, в която да се наблюдава слънцето, при това без да се наранят очите.

Най-интересното е, че в този момент лондонските критици трябва да намерят правилната посока, не могат да отричат постиженията, но и съответно изпитват трудност да говорят за жена в науката. На финалът всички отзиви са положителни, наричат я „съвършен художник и писател“, „неуморима ученичка на незначителните красоти и чудеса на природата“, както и много други. Един особено приятен труд е „Жабата Нътърджак“, която е илюстрирана лично от Уорд. Рисунката е толкова добра, че сър Ричард Оуен иска копие на нейната илюстрация, което да постави в британския музей. И как се постига всичко това? Добро възпитание, подчертаване на женственост, придружено с достатъчно знание и интелект. Мери играе ролята на добрата домакиня, както и на дисциплинирания учен.

Никога не се опитва да бъде нещо повече, от което е, именно тази безупречност не позволява на злите езици да започнат да работят в грешната посока. Точно това пък оръжие печели сърцата на мнозина. Уорд по-късно е поканена да илюстрира биографията на Нютон, а това и дава сериозна възможност да се запознае с един от най-влиятелните учени по това време. Когато се среща с автор от Vanity Fair на име Уилям Текери, мъжът не я взима толкова сериозно и дори съобщава, че според него дамата е самозванка, следва един интересен спор и Уорд се оттегля, а по-късно допълва, че докато е лесно да се бори с научните лъвове, защото поне може да покаже своите открития, литературните са много по-различни и трудни за достъпване.

И докато тези пречки са особени трудни за достигане, дамата ангажира една висша сила в своя ъгъл – вярата ѝ в Бог. Не спира да твърди, че всяко едно нейно откритие е направено именно с негова помощ, а именно това дава един особен прочит на целия ѝ труд. Във всеки един момент говори за неговото творение, за неговата уникалност и така никога не попада под по-жестоките удари на критиката. Интересен факт е, че жената започва да издържа семейството си, защото нейният съпруг е особен прахосник. Своеволията и бохемството започват да се отразяват на семейния бюджет.

На финалът се оказва, че именно приходите от книгите и илюстрациите са основният им начин за препитание. Аристократичният ѝ братовчед – граф Росе умира, оголвайки нейната научна протекция. Синовете му, които също няма да останат безучастни и един ден ще работят върху създаването на парна машина, която да се движи с около 14 км/ч. На 31 август 1869 г. ще се вози именно в такава машина, заедно с нейните братовчеди, възпитателят им и съпруга ѝ. Впрочем не трябва да забравяме, че именно това е първият опит на човечеството да изобрети онази машина, която скоро ще познаваме като съвременния автомобил, макар и пътят до създаването ѝ да е все още далече.

При един особено лесен завой, машината се преобръща, а Уорд изпада и колелата минават под нея. Умира на място на 42-годишна възраст. Сутринта преди този момент, Уорд пише на своя издател, за да сподели, че не желае преиздаване на книгата си за телескопа. В писмото си пише „Нейната причина за съществуване, през десетилетието, в което е издадена, не може да бъде актуална за изцяло сегашното актуално състояние на науката, желанието тази литература да бъде използвана днес, може да се счита за съвсем морално остаряло през следващото десетилетие.“.

Заглавна снимка: By Unknown author – Parsonstown | The genius of the Parsons family | Mary Ward, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=64773538

 
 
Коментарите са изключени за Мери Уорд – една жена между науката, религията и домакинската работа

Повече информация Виж всички