Колко обаятелни могат да бъдат убийствата за хората от Викторианската епоха

Кралят на пиратите в Кент умира като герой

През 18 век един сигурен начин да спечелите признанието на сънародниците си – и ако имате късмет, да спечелите бързи пари – е да изградите кариера в престъпността.

Обществото през джорджианската епоха широко приветства тези, които избират да живеят извън закона, като герои. И ако те създадат един весел ад за властите, докато се занимават с незаконната си дейност – още по-добре.

По времето когато кралица Виктория сяда на трона през 1837 г., отношението към престъпността се втвърдява. И все пак някои нарушители на закона все още успяват да си извоюват привързаността на обществото – и може би това е най-добре илюстрирано в кариерата на Сър Уилям Пърси Хъниуд Кортни (на снимката горе).

Истинското име на Кортни е сравнително безинтересно – Джон Никълс Том – но когато пристига в Кентърбъри през 1832 г., той си присъжда сам рицарско звание и промени името си. След като се опитва – и не успява – да спечели място в парламента, скоро Кортни може да бъде видян из града, облечен в кадифен костюм и шапка като на пиратски крал, с извита сабя, привързана на кръста, която нарича Екскалибур. По това време Джон със сигурност страда от заблуди и доброволно влиза в лудница.

Малко след като си връща свободата, започва да вярва, че е Христос, който се е върнал на Земята. Местните селяни също му вярват и скоро мъжът повежда бунт за „свобода“. През май 1838 г. Кортни застрелва един констабъл и когато лейтенант Хенри Бенет пристига с отряд войници, пиратът убива и него. Но Кортни също умира при престрелката. И неговите последователи чакат три дни да възкръсне.

Фатален досег с лента за мухи

Към средата на 19 век обществеността в по-голямата си част спира да се увлича по диви, безразсъдни хайдути като Джон Том и насочва вниманието си – с жарко очарование – към едно убийство в уединена, крайградска вила. Убийството изглежда умишлено и хладнокръвно, а извършителите са смятани за чудовища. За много мъже жените им отговарят идеално на това описание. Съпругите по това време вече не са „Ангелите на домашното огнище“, а потенциалните демони, които могат да превърнат дома в ад и да отровят своите съпрузи и семейства.

Такъв е случаят с Мадлен Смит от Гласгоу, дъщеря на богат архитект. Смит започва връзка с Пиер Л’Анджелиер по същото време, когато семейството й й намира подходящ кандидат за съпруг в лицето на Уилям Минок. Ядосан, Л’Анджелиер заплашва с изнудване, ако Смит не се омъжи за него, но преди да успее да изпълни заплахата си, той умира от свръхдоза арсен. След като писмата на влюбените са намерени, Смит е арестувана. Писмата обаче са лошо каталогизирани от полицията и не успяват да докажат убийство, така че Смит е съответно пусната на свобода.

Флорънс Чандлър, американка, родена в богато семейство в Мобайл, Алабама, няма такъв късмет. Тя се омъжва за Джеймс Мейбрик, търговец и хипохондрик от Ливърпул, който взима арсен, за да лекува измислените си болести. Той също така е 23 години по-възрастен от нея.

Скоро семейство Мейбрик започва да посещава най-добрите партита, но не след дълго нестандартната им връзка се обръща срещу тях: изневерите на г-жа Мейбрик скоро карат езиците да шушукат, докато тайният живот на г-н Мейбрик – той има пет извънбрачни деца от различни жени – също се оказва богат източник на клюки.

През април 1889 г. Флоренция купува лента за мухи, напоена с арсен, и я накисва, за да декантира отровата за козметична употреба. След това, на 27 април, Джеймс приема огромна доза стрихнин и се разболява. Братът на Джеймс скоро става подозрителен и задържа Флорънс в плен в дома й, докато „разследва“ бележка, изпратена на любовника й Алфред Брайърли.

На 11 май Мейбрик почива и докладът на патолога показа следи от арсен в стомаха му. Накрая Флорънс е обвинена и изпратена на съд, където е осъдена за убийство, но без никакви реални доказателства. Следователно присъдата е заменена с доживотен затвор за „намерение за убийство“ и Флорънс е освободена едва през 1904 г. като накрая умира без пари и забравена на 23 октомври 1941 г.

Еднопосочен билет за бедствие

В края на 19 век викторианците стават все по-ужасени от страхотиите, които се крият под повърхността на възпитаното общество. И все пак, ако престъпността толкова подхранва страха, то появата на един от най-великите художествени детективи поне донякъде го успокоява. Шерлок Холмс дебютира в „Етюд в червено“ в коледния годишник на Beeton. Историята разглежда проблемите на беззаконието и дезинтеграцията в обществото – и вероятно неслучайно е публикувана през 1887 г. – същата година, в която се случва метежа в Кървавата неделна на Трафалгар Скуеър (при който 75 души са тежко ранени при сблъсъци между демонстранти и полиция), разглеждан от мнозина като предвестник на революцията.

И все пак, както доказват многото приключения на Холмс по влаковете, ако социалният упадък се разглежда широко като фон за късната викторианска престъпна вълна, тогава издигането на железниците осигурява нова платформа за убийства и въобще престъпления. Влаковете трансформират Великобритания през последния половин век, но когато Холмс започва да залавя престъпници, железниците се считат за толкова опасни, че жените слагат карфици в устата си, докато минават през тунели, за да избегнат любовни набези.

Тези страхове изглежда се потвърждават на 9 юли 1864 г. с откриването на тялото на Томас Бригс, който е убит, докато пътуваше от гара Фенчърч Стрийт до Чолк Фарм – и по този начин си спечелва печалното отличие да бъде първият човек, убит в британските железници.

Следите скоро довеждат до германец на име Франц Мюлер, който се опитва да продаде часовник и верижка, откраднати от нещастния Бригс в бижутерия и бяга от полицията в Ню Йорк. Спокойствието на Мюлер обаче е само временно, тъй като детективите от Скотланд Ярд пътуват с трансатлантически параход и залавят убиеца в убежището му.

Арестуван и съден, Мюлер е обесен на 14 ноември 1864 г. пред 50 000 зрители, въпреки че кайзерът иска милост. Не е изненадващо, че случаят хвърля светлина върху безопасността на пътниците и довежда до мерки.

Тъмната приказка за фермерката на бебета 

Никога не е имало достатъчно реални доказателства, за да се изгради солидно дело срещу Смит или Мейбрик. Има обаче достатъчно доказателства срещу Амелия Дайер, „фермерът на бебета“, която ще се превърне в най-известния сериен убиец на века.

Дайер започва трудовия си живот като медицинска сестра, но се събира с акушерка-убийца и преминава към по-доходна кариера. Скоро тя започва да дозира кърмачетата с опиум или ги оставя да умрат от глад. Отегчена от чакането децата да умрат, Дайър скоро започва да ги убива, веднага щом попадат под нейните „грижи“.

През живота си Дайър е приемана в лъдници, осъдена е за престъпно бездействие и се пристрастява към алкохол и наркотици, но въпреки това са необходими 20 години, за да бъде заподозряна като убиец на бебета. Това се случва, когато тялото на дете е извадено от Темза с етикет, на който пише „г-жа Томас“. Това довежда властите до вратата й, но едва след специализирана полицейска акция се разкрива, че г-жа Томас не само е Дайър, но и че е убила няколко деца само през предходния месец.

Ужасната кариера на Дайер от две десетилетия приключва, когато е арестувана на 4 април 1896 г. и обесена на 10 юни 1896 г. за убийството на между 200 и 400 деца.