Деликатна мрежа от тъкан, изработена от преплетени нишки или конци, дантелата се отличава със своите уникални ажурни мотиви - с изящни, орнаментални форми, в които съзнателно са оставени празни пространства.
В продължение на векове това изящно изкуство е белязало култури, социални йерархии и модни епохи - от кралските дворове на Европа до булчинските воали на съвремието.
Родена в Ренесансова Европа и усъвършенствана от поколения майстори, дантелата е символ на елегантност, духовност и човешка отдаденост. Днес, в ерата на машинното производство, тя продължава да съществува като мост между миналото и настоящето.
Някога дантелата е била привилегия само за най-богатите среди на обществото, но с настъпването на индустриализацията тя става достъпна за всички.
Днес тя се използва навсякъде - от дрехи и покривки до завеси и декоративни изделия. И все пак, дори и в съвремието, дантелата остава символ на специални поводи, важни събития, романтика и изтънченост.
Ранната история на дантелата е неясна. Съществуват свидетелства за ажурни тъкани, изработени от древни цивилизации като египтяните, но не в онзи вид, в който познаваме дантелата днес.
Смята се, че истинската дантела се заражда в Европа - вероятно през 15-и век, а със сигурност е разпространена там през 16-и век. След това тя бързо набира популярност.
Почти всички дантели, които могат да бъдат наречени произведения на изкуството, се изработват чрез два основни метода. Единият се извършва чрез игла и може да бъде наречена иглена дантела. Другият метод се създава чрез калерчета (дървени шпули, около които се навива конецът) и се тъче върху възглавница и се нарича дантела на калерчета.
Иглената дантела се създава чрез изключително сложна техника, поради което рядко се използва в народното изкуство или от любители, освен в началото на своето развитие.
Дантелата на калерчета, напротив, има и по-прости форми, които са широко разпространени като занаят и хоби, но по-сложните разновидности изискват високо майсторство.
Въпреки че ажурни тъкани са открити в древни египетски гробници, истинската дантела се появява едва през Ренесанса. Макар някои от простите техники да имат близкоизточен произход, изкуството на дантелата е европейско постижение.
В късни италиански и фламандски картини от 15-и век се виждат сложни декоративни бодове и тънки ленти от ленени тъкани, които се считат за началото на иглената дантела.
Първата дантела на калерчета не е добре документирана, но вероятно възниква в началото на 16-и век.
Все още е спорно дали Италия или Белгия са първи, но повечето изследователи считат, че иглената дантела идва от Италия, а другата - от Белгия.
Около 1550 г. вече се произвеждат и двата основни вида дантела. Към 1600 г. дантелата, която първоначално украсява бельо, вече се превръща в луксозна материя и важна търговска стока.
Тя се носи в големи количества от мъже и жени, а основните центрове на производство през 17-и и 18-и век са Италия, Белгия и Франция, но също така и Испания, Германия и Англия.
През 19-и век, с настъпването на Френската революция и Индустриалната революция, характерът на дантелата се променя драстично.
Около 1840 г. обаче, когато стиловете се променят, огромни количества дантела започват да се произвеждат, но вече от памук, който е по-евтин, но по-малко издръжлив от лена. С това и качеството на дизайна започва да спада.
Главните центрове на производство остават Италия, Белгия, Франция, Англия и Ирландия, но дантела се изработва и в Испания, Русия, Дания, Турция, както и в Южна Америка - Парагвай и Бразилия.
Към края на века производството на дантела достига и Източна Азия, особено Китай.
През 19-и век Индустриалната революция носи по-бързи и по-лесни начини за изработка, което позволява масово производство.
Един от решаващите моменти идва през 1804 г., когато е патентована машината на Жакар или Жакардовият стан.
Тя революционизира процеса на тъкане, особено при създаването на сложни мотиви, и полага основите на съвременните индустриални методи за производство на дантела.
В началото на 19-и век френският изобретател Жозеф Мари Жакард създава устройство, което завинаги променя начина, по който човечеството произвежда тъкани. Неговото изобретение, Жакардовият стан, поставя основите на модерното текстилно производство.
До този момент тъкането на сложни десени изисква изключителен ръчен труд. Всеки мотив, цвете, орнамент, геометрична фигура, се контролира от отделен работник, който ръчно повдига и спуска нишките на основата. Това прави производството бавно, скъпо и зависимо от майсторството на занаятчиите.
През 1804 г. Жакард представя стан, който използва перфокарти, за да управлява движението на нишките. Всяка карта съдържа ред от дупки, съответстващи на конкретен модел - нещо като "програма", която машината може да "прочете".
Когато картите се подреждат в ред, станът автоматично създава сложни тъкани мотиви, без нуждата от постоянна човешка намеса.
Тази нова технология предизвиква истинска революция. Жакардовият механизъм прави възможно бързото и точно тъкане на изящни фигурални материи - брокати, дамаски, гоблени и други.
В същото време, изобретението не е посрещнато еднозначно: много тъкачи се страхуват, че машината ще ги остави без работа и дори се опитват да я унищожат.
Въпреки първоначалната съпротива, станът бързо се разпространява из Европа и поставя началото на индустриализацията в текстилната промишленост.
Благодарение на нея дантелата се превръща от символ на лукс в масов продукт.
И макар ръчната дантела да продължава да се изработва, по-голямата част днес е машинно произведена по метода на Жакар.
Въпреки нарастващата конкуренция от машинно производство, ръчната дантела продължава да се изработва до Първата световна война.
Големи количества вретенова, иглена и мрежеста дантела се правят дори в Китай за износ към Европа и Съединените щати. След 1920 г. обаче индустрията запада навсякъде.
През втората половина на 20-и век дантелата все още се произвежда в центрове като Бурано (Италия) и Брюж (Белгия), но предимно като сувенир за туристи.
От занаят, изискващ изключителна прецизност и търпение, до индустриално произведение на изкуството - дантелата изминава дълъг път през вековете. Днес тя остава символ на изящество, традиция и човешка изобретателност, която успява да вплете историята и естетиката в едно цяло.
