Дълбоко под скалите на Кападокия, в сърцето на днешна Турция, се намира подземен свят, изваян не от мрамор и злато, а от мрак и тишина.
Това е Деринкую - подземният град, който в продължение на хилядолетия приютява хора, скрива тайни и предизвиква въображението на изследователите.
Издълбан в мека вулканична скала, той се спуска на повече от 85 метра под земята и обхваща 18 нива от тунели, жилища, параклиси и кладенци.
В тези тесни проходи и каменни зали някога намират укритие хиляди хора, защитени от войни, нашествия и жестокостта на времето.
И до днес не е ясно каква точно е била целта при създаването на този град - лоши метеорологични условия, войни, религиозни преследвания или нещо друго?
Освен това не е ясно кой точно ги е създал? Но е ясно, че който и да е, е свършил страхотна работа.
Това не просто археологическа находка, а портал към миналото - свидетелство за гениалността, страха и издръжливостта на древните цивилизации.
Подземният град Деринкую се намира в сърцето на Кападокия, в централна Турция, на около 40 километра южно от град Невшехир.
Районът е известен със своята уникална вулканична природа - преди милиони години тук изригват древни вулкани, чиито пепел и лава се втвърдяват в скала, наречена туф. Тази пореста и сравнително мека вулканична скала е изключително лесна за издълбаване, но същевременно достатъчно здрава, за да поддържа сложни структури под земята.
Именно това прави възможно създаването на огромни пещерни градове като Деринкую. Смята се, че първите тунели са издълбани още през 8-ми - 7-ми век пр.н.е. от фригийците, а по-късно - през римския период, гръцкоезични християни разширяват системата, превръщайки я в многоетажен подземен комплекс с жилища, параклиси и складове.
През византийската епоха градът вече е напълно развит и служи за защита от по време на арабо-византийските войни между 780 и 1180 г.
Деринкую е свързан с други подземни градове, като Каймаклъ, чрез километри тунели. Те продължават да дават убежище на християните и по време на монголските нашествия през 14-и век.
По-късно, по време на Османската империя, местните хора отново използват пещерите като убежища, а чак до началото на 20-и век кападокийските гърци се крият в тях, когато бягат от преследване. След като през 1923 г. Турция прогонва християнското си население, градът е изоставен. Едва през 1969 г. половината от подземния град е отворена за посетители.
На дълбочина около 85 метра и с капацитет за 20 000 души, подземният град остава едно от най-впечатляващите места за туристите в Турция.
Вътре могат да се видят вентилационни шахти, кладенци, голяма зала за събрания, конюшни, кухни, жилища и дори помещения за пленници.
Историческите източници не дават точен отговор за произхода на Деринкую. Някои археолози предполагат, че най-старите части са издълбани още около 2000 г. пр.н.е. от хетите, които тогава владеят района, или от фригийците през 7-ми в. пр.н.е. Други вярват, че местните християни изграждат града през първите векове след Христа.
Който и да е бил първият строител на Деринкую, той проявява забележително майсторство и инженерна проницателност.
Макар меката вулканична скала да улеснява издълбаване на тунели, тя крие и голям риск от срутвания.
Затова в целия подземен град са изградени масивни опорни колони, които осигуряват стабилност на структурата. Впечатляващо е, че нито един от етажите на Деринкую никога не се е срутил - доказателство за прецизността и устойчивостта на древното строителство.
Ясни са две неща: първо, градът е създаден като убежище от врагове - доказателство за това са тежките каменни врати, с които той може да се затвори отвътре.
Второ, последните пристройки, белязани от християнски символи, са от периода между 6-и и 10-и век.
Когато се изолира от външния свят, градът се вентилира чрез повече от 15 000 шахти, повечето с ширина около 10 см, които достигат до първите нива. Това осигурява свеж въздух дори до осмото ниво.
Горните етажи служат за жилища и спални, защото са най-добре проветрени. Долните нива са за складове и тъмници. Между тях има помещения за различни дейности - помещения за животни, манастир, малки църкви. Най-известната е кръстообразната църква на седмото ниво.
Името "Деринкую" на турски означава именно "дълбок кладенец". И не случайно. В града има десетки вертикални шахти, които достигат до повърхността и осигуряват свеж въздух и вода на обитателите му.
Някои от тях се използват като вентилационни канали, други като кладенци, които снабдяват подземните нива с питейна вода дори в моментите, когато градът е напълно изолиран от външния свят.
Друга теория гласи, че подземният град служи и като убежище от екстремния климат - зимите в Кападокия са много студени, а летата - горещи. Под земята температурата е постоянна и мека, а реколтата се съхранява по-лесно и е защитена от влага и крадци.
Каквито и да са били другите му функции, Деринкую е използван като убежище по време на арабо-византийските войни, при монголските нашествия през 14-и в., както и след като османците завладяват региона.
В началото на 20-и век един лингвист от Кеймбридж свидетелства, че местните гърци все още инстинктивно се укриват в подземния град, когато достигнат слухове за кланета в други райони.
След гръцко-турската война (1919-1922) двете страни се споразумяват да извършат обмен на населението, за да постигнат етническа хомогенност.
Така гърците от Кападокия също напускат своите домове и поемат към Гърция, отнасяйки със себе си старото име на мястото - Μáλακοπια (Малакопия), което означава "мека земя". Смята се, че названието е вдъхновено от мека̀та вулканична скала, в която е издълбан подземният град.
Според местна легенда, Деринкую е "преоткрит" през 1963 г. от анонимен жител, който губи пилетата си. Докато ремонтира дома си, те изчезват през малка цепнатина. Когато започва да копае, открива тъмен проход - първият от над 600 входа, открити под частни къщи, водещи към подземния град.
Започват разкопки и се разкрива огромна мрежа от жилища, складове, училища, винарни и параклиси - цяла цивилизация, скрита под земята. Малко след това мястото се превръща в туристическа атракция и през 1985 г. регионът е вписан в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Днес, когато посетителите слизат в дълбините на Деринкую, те се докосват не просто до древен град, а до история, изсечена в камък.
Всеки тунел, всяка издълбана колона и всяко каменно стъпало нашепват за хора, които са живели, молили се и оцелявали под земята. Макар археолозите да откриват все нови пластове от неговото минало, истинската му тайна остава неразгадана - кой е започнал строежа, кога точно, и защо хората са избрали да се скрият така дълбоко от света над тях.
Деринкую продължава да напомня, че човешката изобретателност и воля за живот могат да процъфтяват дори в най-тъмните кътчета на земята. Подземният град не е просто чудо на инженерството - той е символ на оцеляването и тайната връзка между миналото и настоящето, която все още кара света да гледа към Кападокия със смесица от възхищение и почуда.
