Всяка година, в нощта на 31 октомври, милиони хора по света обличат костюми, издълбават тикви и палят свещи в тяхната светлина. За някои Хелоуин е просто повод за забавление, но зад този шумен и цветен празник стои история, по-стара от две хилядолетия.
С вековете езическите ритуали се преплитат с християнските традиции на Деня на Вси светии, а Хелоуин постепенно се превръща в празника, който познаваме днес - смесица от мит, религия и фолклор, съчетаваща страх и веселие, мрак и светлина.
Историята на Хелоуин води началото си отпреди повече от 2000 години - от келтския езически празник Самайн или още Сауин.
Самайн всъщност означава "ноември" на ирландски, а традиционно началото му се отбелязва на 31 октомври с огньове, музика, танци и пиршества.
По-късно през 8-и век папа Григорий III определя 1 ноември като ден за почит към всички светци. Скоро след това Денят на Вси светии започва да включва и някои от традициите на Самайн.
Вечерта преди този ден става известна като All Hallows" Eve ("Вечерта на Вси светии"), а по-късно - Хелоуин.
Какво представлява древният ритуал Самайн?
На този ден, съответстващ приблизително на 1 ноември по днешния календар, се отбелязва началото на новата година. Това време бележи настъпването на зимата - стадата се прибират от пасищата, а договорите за земя се подновяват.
Вярва се, че в нощта срещу Самайн границата между света на живите и мъртвите се размива, и духовете могат да бродят по земята. Душите на починалите се връщат, за да посетят домовете си, а онези, които са умрели през изминалата година, поемат към отвъдното.
Хората палят огньове по хълмовете, за да запалят отново домашните си огнища и вероятно, за да прогонят злите сили. Някои носят маски и костюми, за да не бъдат разпознати от духовете. Така с времето в празника се свързват образите на вещици, демони, феи и таласъми.
Периодът на Самайн се смята за благоприятен за гадания - за брак, здраве и смърт.
Когато римляните завладяват келтите през 1-ви век, те въвеждат свои обичаи, включително празника Фералия - в чест на мъртвите, и традиции, свързани с богинята Помона, покровителка на плодовете и овощните градини.
Традицията да се издълбават тиквени фенери, познати още като "Jack-o"-Lantern", започва в Ирландия, първоначално не с тикви, а с ряпа. Тя се основава на легендата за Скъперника Джак, който измамва дявола и го освобождава само при условие никога да не бъде отведен в ада. Когато Джак умира, небето също отказва да приеме душата му, и той е обречен да скита като дух вечно.
Дяволът му дава светещ въглен в издълбана ряпа, за да осветява пътя му. Местните хора започват да издълбават страшни лица в своите ряпи, за да прогонват злите духове.
Фестивалът на Самайн бележи преминаването към новата година, края на реколтата и началото на зимата.
Келтите вярват, че през този празник духовете вървят по земята. По-късно християнските мисионери въвеждат Деня на Вси светии, който продължава идеята за общуване между живи и мъртви в този период от годината.
Денят на Вси светии почита всички християнски светци, известни и неизвестни, които според вярата са приети в рая след смъртта си.
През 7-и век папа Бонифаций IV установява празника първоначално на 13 май, а през 8-ми век папа Григорий III го премества на 1 ноември, вероятно за да замести езическите празници с християнски.
Денят след това - 2 ноември е обявен за Ден на Вси светии, посветен на молитва за душите на починалите вярващи.
В някои райони хората палят свещи или фенери на гробове или по прозорците в навечерието на Хелоуин, за да насочат душите на мъртвите.
Самото действие на помнене на покойните с молитви и светлина формира връзката на Хелоуин с духове и отвъдното.
В католическите страни Денят на Вси светии все още е важен религиозен празник.
В Европа и Латинска Америка, на 1 и 2 ноември, хората посещават гробищата и отдават почит на своите близки.
Подобен пример е Мексиканският "Денят на мъртвите" (Día de los Muertos), отбелязван от 31 октомври до 2 ноември, когато семействата изграждат алтари (ofrendas), украсени с цветя, свещи, храна и снимки, за да посрещнат духовете на покойниците.
Макар различен от Хелоуин, този празник споделя сходната идея за почит към мъртвите чрез пир и светлина.
Въпреки религиозните си корени, към края на Средновековието свещените и светски традиции на Хелоуин се преплитат.
Реформацията слага край на празника сред протестантите, но в Британия Хелоуин продължава да се отбелязва като светски празник.
Първите американски заселници го забраняват, но през 19-и век започват есенни фестивали, които включват елементи на Хелоуин.
С идването на ирландските имигранти през 19-и век, техните обичаи се пренасят в САЩ, където през 20-и век Хелоуин се превръща в един от най-популярните празници, особено сред децата.
Традицията да се обличат костюми и маски се свързва както с древните ирландски, така и с средновековните обичаи.
По време на Самайн хората носят животински кожи и маски, за да се скрият от духовете на мъртвите, които според вярванията обикалят земята в тази нощ.
Тази идея да се маскираш, за да се предпазиш или слееш с отвъдните сили, вдъхновява съвременния обичай.
Днес костюмите включват не само страховити образи, но и супергерои, известни личности и фантастични персонажи, като духове, вещици и вампири.
Традицията trick-or-treat ("номер или лакомство") произлиза от стар британски обичай, при който бедните обикалят домовете и просят храна, наречена "soul cakes" - в замяна на молитви за покойните.
Днешните деца, облечени в костюми, обикалят от врата на врата с шеговитата заплаха, че ако не получат лакомство, ще направят пакост.
В миналото този обичай е познат и като "mumming" - ранна ирландска форма на trick-or-treat, в която хората се дегизират като духове и изпълняват смешни номера в замяна на храна и напитки.
Днес Хелоуин може да изглежда като празник на костюмите, сладките и смеха, но в основата си той остава спомен за древен ритуал, роден от страха и почитта към непознатото.
От огньовете на Самайн до светлината на тиквените фенери, празникът преминава през вековете, носейки в себе си идеята, че живите и мъртвите никога не са напълно разделени.
Може би затова Хелоуин продължава да ни вълнува - защото напомня, че в човешката душа винаги ще има място за страх, мистерия и магия, дори в най-светлите времена.
