В християнската вяра е прието, че човек има душа и тя е безсмъртна, тъй като Бог я е създал именно с тази цел. Затова голямата трагедия на всеки един се оказва, че след първородния грях, който правят Адам и Ева, всеки един човек ще преживее смъртта. Въпреки това Бог праща Единственият си Син - Иисус Христос на земята в човешка форма, за да изкупи греховете на своето създание - човека.
Но тъй като всеки един човек в душата си е безсмъртен (поне теоретически), а телесно е смъртен, някак си дълбоко в себе си всеки си има усещането, че ще живее вечно. А при мисълта за смърт може или да ужаси, или да не обърне внимание и да си продължи да живее сякаш ще е вечен, или да се смири и да се опита да вземе най-доброто от този свят.
Тези мисли и усещания не са чужди както за хората от Античността, така и за тези, от Средновековието.
Един от най-великите мислители, поети и разказвачи на тази вечна тема е Данте Алигиери, който я пренася в произведението си "Божествена комедия", допринасяйки за промяната на езика на поезията и оформяне на представите на хората за задгробния живот.
Дългият епичен поетичен цикъл "Божествена комедия" се състои от три части (или песнопения) като проследява въображаемото пътуване на Данте от мрака и заблудата към откровението на Божествената светлина, което достига своята кулминация в блаженото му видение за Бога.
Данте е придружен от римския поет Вергилий, през Ада, където той става свидетел на мъчителния списък на прокълнатите и техните ужасни наказания. След като преминава през Ада, Данте пътува през Чистилището и Рая, които са разгледани съответно в частите "Чистилище" и "Рай".
Докато ни разхожда из този задгробен свят, Данте кара читателят да се замисли "А какво ако?", "А какво ако това не е просто неговото въображение, а чрез своя талант и интелект се опитва да ни каже нещо, което той успява да види, а ние не?" "А какво ако всяко действие в този кратък живот, всъщност по някакъв начин рефлектира в някаква огромна схема и някой ден всеки ще трябва да понесе отговорност за това какво е правил на Земята?"
Със сигурност много хора през Средновековието са вярвали искрено, че трябва да внимават как действат, защото иначе ще "горят в ада". Но въпреки това много от тях, дори религиозни хора, не са се спирали и с действията си са потъпквали много добродетели. И Данте е виждал подобни неща. Може би това и някаква сила, така да я наречем, го подтикват да напише "Божествена комедия".
"Божествената комедия" е започната по време на изгнанието на Данте от родната му Флоренция и изразява духовната криза, породена от това изгнание. Поемата също така предлага размишления за преодоляване на вътрешните раздори в Италия и служи като алегория за грехопадението на човечеството и надеждата за изкупление.
Затова сред грешниците има фигури от италианската история и политика - от папи, виновни в симония, до трагичните любовници Франческа да Римини и Паоло Малатеста - така и образи и чудовища от гръцката и римската митология, от ранното християнство и от Библията.
Първата част на "Божествена комедия", "Ад", служи както за въведение към цялата поема, така и за самостоятелно произведение. Творбата започва, когато Данте е на средна възраст и се изгубва в тъмна гора.
В тази тъмна гора Данте среща Вергилий, който олицетворява върховното човешко знание и става негов водач през деветте кръга на ада, спускайки се надолу в неговите дълбини.
Адът на Данте е структуриран така, че всеки от деветте кръга представя едно или повече смъртни грехове - чревоугодие, похот и гняв - подредени по степен на тежест. Докато Данте и Вергилий слизат през кръговете, те срещат хора, които са извършили греховете, присъщи за всеки кръг, докато са били живи.
Наказанията са описани подробно и символично отразяват характера на земните им престъпления. Например, чревоугодниците се измъчват в третия кръг на ада, където ги пази и измъчва Цербер - чудовище с три глави - докато лежат по очи в ледена кал и киша. Гневливите са осъдени на петия кръг, където вечно се бият помежду си в калните води на Стикс.
На дъното на ада, в самия център на света, Данте и Вергилий срещат прочутите предатели Юда, Брут и Касий, които вечно са разкъсвани от самия Луцифер - гигант с три лица, замръзнал в ледено езеро, символизиращо пълната липса на топлина, любов и доброта - и най-далечната точка от Бога.
За да напуснат ада, Данте и Вергилий трябва да се изкатерят по тялото на Луцифер - първо слизайки по бедрата му, а после изкачвайки единия му крак, който е обърнат с главата надолу. Така те излизат "обратно в светлия свят", докато накрая "отново видят звездите".
Чрез своите преживявания и срещи по време на пътешествието през Ада, Чистилището и Рая, Данте достига до разбиране за степените на проклятие, изкупление и блаженство. Всъщност кулминацията на "Божествена комедия" е моментното видение на Бога, което поетът получава в края.
Пътят на Данте в Ада представлява важна стъпка, в която писателят трябва да се освободи от вредните ценности, които му пречат да се издигне над падналия човешки свят.
Няма човек, който да не съгреши, да не е направил нещо нередно, но това е съвсем поправимо чрез искреното желание за прошка. Но не всеки иска да му е простено и продължава горделиво да се смята за прав. Важно е да се отбележи, че грях (на гръцки ἁμαρτία / hamartía) "пропускане на целта" както стрелец, който не уцелва мишената. Тоест целта е добро, а излизането от нея е зло.
Прошката от своя страна, не е свързана с молене на колене за милост, защото някой лукаво го е страх от ада и после отново и отново без свян прави същото. Прошката от гръцки μετάνοια (metanoia) означава промяна на мисленето, промяна на начина, по който човек вижда себе си, света и Бога. Тоест след истинско покаяние човек променя начина си на живот, променя себе си към по-добро, дава всичко от себе си да не излезе отново от целта.
Въпреки това много хора не признават или се опитват да избягат от тези неща. Затова и мястото наречено ад съществува, и ето как Данте го описва.
Първи кръг - Лимбo
Лимбо е първото ниво на Ада, разположено преди истинските мъки да започнат. Там не се налагат физически наказания, а има само вечно тъга и копнеж.
Това е мястото за онези, които никога не са били кръстени, и за добродетелните езичници, живели преди Христос. Те нямат сериозни грехове, но не могат да достигнат спасението, защото не познават Бога.
В Лимбо Данте среща Омир, Хораций, Овидий, Аристотел, Платон, Цицерон, както и други велики мъдреци и поети от древността. Те живеят в светъл замък, заобиколен от седем порти — символ на седемте добродетели на човешкия разум.
Макар тук да няма мъчения, страданието е духовно — това е място на вечна липса на надежда.
Втори кръг - Похот
Вторият кръг е мястото на онези, които са били водени от страст и похот в живота си. Тук вечен бурен вятър и буря носят душите насам-натам без покой така, както те са били под властта на своята страст.
Тук Данте среща легендарни влюбени като Ахил, Парис, Дидона, Клеопатра и Тристан, но най-запомняща е срещата му с любовниците Франческа да Римини и Паоло Малатеста. Тя се омъжва за братът на Паоло от чисто политически съображения, но се влюбва в Паоло. След това те започват афера и извършват прелюбодение. Съпругът ѝ ги сварва и ги убива.
Наказанието им е символично. Страстта, която ги е носила в живота, сега ги хвърля безмилостно из бурята на вечността.
Трети кръг - Чревоугодие
Тук попадат душите на онези, които са се отдавали на само на прекомерното преяждане, пиянство, но на всякакви други видове пристрастявания.
Над тях се сипе безкраен дъжд от ледена киша и мръсна кал, а телата им лежат безпомощно в калта. Над тях бди и ги разкъсва чудовището Цербер - триглаво куче, което символизира ненаситността и животинското начало в човека.
В този кръг Данте среща душата на Чако - човек от Флоренция, който му предсказва политическите катастрофи на родния му град.
Четвърти кръг - Алчност и разточителство
В този кръг са онези, които са били обсебени от пари - алчни скъперници и безразсъдни прахосници. Те бутат тежки каменни блокове едни срещу други, в безкрайно и безсмислено усилие.
Техният грях е свързан с прекалената привързаност към материалното - и затова наказанието им е да влачат тежестта на своето богатство завинаги.
Пазител на този кръг е Плутон, богът на подземното богатство, когото Данте описва като яростен демон, говорещ на неразбираем език - символ на хаоса, който алчността носи в човешката душа.
Пети кръг - Гняв и леност
В петия кръг Данте вижда река Стикс - мътна, кална вода, в която се бият яростно гневливите души. Те са вечно потопени в калта, като викат, удрят и се мъчат един друг.
Под повърхността на реката лежат ленивите - онези, които са живели без действие, без страст, без воля. Те са потънали напълно и издават само мехури въздух, сякаш стенат от дъното.
Тук Данте започва да осъзнава, че гневът и бездействието са два аспекта на един и същи грях — извращение на човешката воля.
Шести кръг - Ерес
Шестият кръг е запазен за еретиците — онези, които отричат божествените истини. Те лежат в открити гробове, обгърнати от пламъци, които ги изгарят отвътре.
Това е първият кръг, в който Данте се сблъсква с истински интелектуален грях - гордостта на ума, който се опълчва срещу Бога.
Сред осъдените тук са Епикур, който учи, че душата умира заедно с тялото, и Фарината дели Уберти - флорентински благородник, наказан заради политическите си убеждения.
Седми кръг - Насилие
Този кръг е разделен на три отдела:
- Отдел 1: за убийците и грабителите, които са проливали човешка кръв. Те са потопени в кървав поток, охраняван от кентаври, които ги стрелят със стрели, ако се опитат да излязат нагоре.
- Отдел 2: за самоубийците - душите им са превърнати в изсъхнали дървета, чиито клони късат харпии, хранейки се от тяхната болка.
- Отдел 3: за онези, които са проявили насилие срещу Бога, природата или изкуството - богохулници, содомити и лихвари. Те са осъдени да лежат на огнена пустиня, над която вали дъжд от пламъци.
Осми кръг - Измама
Осмият кръг, наречен Malebolge ("Зли ями"), е огромен амфитеатър, разделен на десет дълбоки ями, всеки от които съдържа различен вид измама.
Тук се намират:
- Сводници и съблазнители - гонени и бичувани от демони.
- Ласкатели - потопени в река от изпражнения.
- Симоняни - духовници, продавали църковни длъжности, с глави забити в камък, а ходилата им горят.
- Гадатели и астролози - вървят с обърнати назад глави, защото са искали да виждат бъдещето.
- Корумпирани политици - варени в кипяща смола и надзиравани от демони.
- Лицемери - принудени да носят тежки оловни наметала, позлатени отвън.
- Крадци - ухапвани от змии, чиито тела се сливат с техните, губейки човешка форма.
- Измамни съветници - погълнати от пламъци, защото са измамили с думите си.
- Сеячи на раздори - изкормени и разсичани безкрайно.
- Фалшификатори - страдат от ужасни болести, гной и разпад, символ на моралното им разложение.
Девети кръг на Ада: Предателство
Това е последният, най-дълбок кръг - домът на самия Сатана.
След дълго пътешествие Данте и Вергилий стигат до входа на деветия кръг. Тук Данте вижда гигантски силуети, които първоначално взема за кули, но Вергилий му обяснява, че това са гиганти, чиито тела се спускат чак до дъното на бездната. Сред тях е Нимрод - строителят на Вавилонската кула, наказан с вечна неспособност да говори разбираемо.
Докато слизат, въздухът става леден - знак, че са стигнали мястото на най-тежките грехове: предателството.
Тук, в замръзналото езеро Кокит, са осъдени най-големите измамници и предатели - тези, които са "поставили нож в гръба" на другите приживе. Сред тях са Юда Искариот, Брут и Касий, вечно разкъсвани от самия Луцифер.
Данте описва срещата си с него така:
"Не бях ни жив, ни мъртъв в тоя час.
На страшний Ад властителя ужасни
подаваше се с половин гърди
извън леда, под мрачний свод безгласни.
Гигант, кой най-висок се големи,
не по надминал нему и ръката.
Съди ти, кой четеш, за другото сами." (Песен XXXIV от "Ад", "Божествена комедия")
В това място границите между живот и смърт се размиват. Луцифер, някога най-красивият от ангелите, е сега най-грозното създание на вселената, тъй като гордостта му го кара да се разбунтува срещу Бог. И сега е чудовище с три лица и шест очи, от които се леят кървави сълзи.
В деветия кръг границата между живота и смъртта се размива. Конкретните представи за човечност и съществуване се разпадат, докато Данте и ние, читателите, се опитваме да осмислим страданието на гигантите и на самия Луцифер.
Данте отбелязва, че обликът на Луцифер е претърпял пълна метаморфоза - напомняйки ни още веднъж за неговото падение. Някога смятан за най-красивия от ангелите, сега той е най-грозното създание.
Сатаната има три лица едно червено, едно жълто и едно черно, всяко от които символизира различна емоция. Червеното - омразата, която унищожава, жълтото - предателството и лукавството и черното пълното отричане на Бог. Трите лица на сатаната са изопачено отражение на Светата Троица.
Те символизират пълното разделение, противоположността на любовта, и вечното състояние на душата, която се е отвърнала от Бога.
В тях Данте събира трите форми на най-дълбокото зло: насилие, измама и предателство.
Луцифер има и три усти, които бавно и безкрайно дъвчат Брут, Касий и Юда. Подобно на гигантите, и той не може да говори с Данте и Вергилий, защото устите му са заети с вечния акт на наказание. В предишните песни Данте и Вергилий могат да разговарят със своите грешни събеседници - дори и ако те викат в болка и агония.
Много митологични и литературни представи за подземния свят напомнят тези сцени на страдание - в много от тях адът е представен като кланница, където човешкото достойнство е напълно унищожено.
Но в сцената с Луцифер и тримата предатели цари мълчание - величествено и зловещо.
Това мълчание може да се тълкува по различни начини. От една страна, то има почти религиозен, благоговеен характер. Докато останалите грешници разказват историите, довели ги до гибел, греховете на Луцифер, Брут, Касий и Юда не се нуждаят от думи. Дори за съвременните читатели тези имена носят недвусмислена асоциация с предателство и измяна.
Затова решението на Данте да ги остави безмълвни подчертава, че престъпленията им никога няма да бъдат простени или изкупени.
Те ще страдат вечно - лишени дори от възможността да изразят болката си. Това примирено безмълвие придава на сцената студена тържественост и почти "цивилизовано" достойнство в контраст с хаотичните мъки на по-ранните кръгове.
Така Данте оставя последната сцена на "Ад" в ледено, свещено мълчание - без прошка, без думи, но с вечната тежест на сълзите, които дяволът пролива в самото дъно на сътворението.
След като Данте излиза от Ада, той се отправя към планината на Чистилището място на пречистване и надежда, където душите, вече спасени от вечната гибел, се подготвят за влизане в Рая.
Там водачът му Вергилий продължава да го напътства, докато Данте осъзнава истинския смисъл на покаянието и Божията милост.
Върхът на планината символизира възвръщането към Бога, а след изкачването ѝ Вергилий отстъпва мястото си на Беатриче — образ на божествената любов и мъдрост, която повежда поета към небесните сфери.
Въпреки че животът понякога ни се струва безкраен, на тази земя той не е.
Данте ни напомня именно това - че човешкото съществуване е кратко, но изборите, които правим в него, имат вечни последици. В "Ад" той показва пътя на душата, която се е изгубила сред мрака на греха.
Преминавайки през деветте кръга на ада, Данте всъщност ни води през познанието на собствената ни греховност и отговорност. Адът в поемата не е просто място на наказание, а огледало на човешката съвест, в което всеки може да се огледа.
И когато накрая поетът "излиза, за да види отново звездите", това е символът на надеждата - напомняне, че дори след най-дълбокото падение човек може да се издигне от тъмнината към светлината, стига да намери в себе си желание за покаяние и вяра.
