Почти всеки голям европейски град има своят символ. За Рим това е Колизеума, за Лондон това Тауър Бридж, а за Париж несъмнено това е Айфеловата кула. Нейната история е противоречива, от момента на създаването ѝ до превръщането ѝ в един от най-разпознаваемите символи на света.
През 1889 г. френското правителство организира Международното изложение през 1889 г. по повод стогодишнината от Френската революция. Тогава е обявен конкурс за проект на подходящ монумент.
Постъпват над 100 проекта, но комисията по честванията избира този на известния инженер Густав Айфел.
Макар кулата да носи името на Густав Айфел, идеята за нейното създаване всъщност принадлежи и на тримата инженери Морис Кьохлин, Емил Нугие и архитектът Стивен Совестр, които първи проектират нейната конструкция.
Те представят идеята си на Айфел през 1884 г., но той първоначално не проявява особен интерес. След като архитектът Стивен Совестр добавя декоративни елементи - арки, платформи и орнаменти, придавайки на конструкцията по-елегантен вид - Айфел вижда в нея потенциал и решава да я представи като проект на своята компания.
Концепцията за кулата е с височина 300 метра, изградена почти изцяло от кована метална решетка, предизвиква възхищение, недоверие и сериозна естетическа опозиция.
След завършването на кулата, тя служи като главен вход към изложението.
Нищо подобно на Айфеловата кула не е било строено дотогава - тя е два пъти по-висока от куполa на базиликата "Свети Петър" в Рим или Голямата пирамида в Гиза.
За разлика от тези древни монументи, кула от такъв мащаб се издига само за около две години, с малоброен работен екип и при относително ниска цена.
Благодарение на своите задълбочени познания Айфел създава лека, въздушна, но изключително здрава конструкция, която предвещава революция в инженерството и архитектурата.
След като е открита за обществен достъп на 15 май 1889 г., кулата постепенно доказва и своята естетическа стойност.
Айфеловата кула се издига върху четири решетъчни метални опори, които се стесняват нагоре и се съединяват, образувайки една обща вертикална конструкция.
Докато се извиват навътре, опорите са свързани помежду си с мрежа от греди на две нива, които служат като наблюдателни площадки за посетителите.
За разлика от тях, четирите полукръгли арки в основата на кулата са чисто декоративни и нямат конструктивна функция.
Заради уникалната форма на опорите, продиктувана както от инженерни изчисления, така и от естетическия усет на Айфел, е необходимо асансьорите да се изкачват по извита траектория.
Стъклените асансьори, проектирани от американската компания Otis Elevator, се превръщат в една от най-забележителните черти на кулата.
След закриването на изложението през 1889 г., Айфел осъзнава, че единственият начин да спаси своя монумент е да му намери нови и полезни приложения.
Под негово ръководство кулата се приспособява за метеорологична станция през 1890 г., военна телеграфна станция през 1903 г. и аеродинамична лаборатория през 1909 г.
Айфеловата кула остава най-високата конструкция в света до завършването на сградата "Крайслер" в Ню Йорк през 1929 г.
Тази парижка забележителност определено става може би една от най-известните и разпознаваемите в света. Ето и няколко факта за нея.
Айфеловата кула е проектирана от уважавания инженер Густав Айфел, който ръководи оживена работилница близо до Париж. Неговата инженерна компания се специализира в метални конструкции, много от които носят характерната решетъчна метална сплав, видима и в Айфеловата кула.
Сред най-известните му съоръжения са виадуктът Порту в Португалия, Виаду дю Гараби във Франция и металната рамка на Статуята на свободата.
Строителството на Айфеловата кула трае около 22 месеца - забележително постижение за епоха, в която работниците разполагат с далеч по-малко машини и инструменти от днес. По чудо, предвид огромната височина, по която се катерят работниците, по време на строежа няма нито един убит или ранен.
Густав Айфел има репутация на създател на железни монументи, устойчиви на всякакви атмосферни условия, и Айфеловата кула не прави изключение.
Той използва специфичен вид желязо, наречено "пудлинговано желязо" (Puddle Iron), добивано от леярните в източна Франция. Името идва от процеса на пречистване, при който след разтопяването на рудата се отстранява излишният въглерод. Айфел твърди, че този тип желязо е най-здравият строителен материал в света.
Айфеловата кула има общо три етажа, всички отворени за посетители. До първите два се стига по стълби и с асансьор, а до най-горното ниво - върхът - посетителите трябва да се изкачат по стъпала.
На първите два етажа се намират ресторанти и кафенета, а на всяко ниво има площадки за наблюдение с гледки към Париж от високо.
Неслучайно теглото на парижката кула е впечатляващо - приблизително колкото цял товарен влак. Общите оценки сочат около 10 100 тона. Самата метална конструкция тежи приблизително 7300 тона, а дебелият защитен слой боя по повърхността ѝ е цели 60 тона.
По настояване на Густав Айфел кулата трябва да се пребоядисва с дебел защитен слой на всеки 7 години, за да се предпази желязото от корозивното действие на времето.
Парижката управа съблюдава това изискване вече повече от век, което е една от причините монументът и днес да изглежда в толкова добра форма.
През годините кулата е боядисвана в различни цветове - от първоначалното червеникаво-кафяво до ярко жълто. През 1968 г. французите приемат специално създадения нюанс "Кафяво на Айфеловата кула" (Eiffel Tower Brown), който остава в употреба и днес.
Айфеловата кула е масивен монумент, но има ограничен капацитет на посетители от 5000 души, разпределени по различните нива заради стесняващата се форма на съоръжението. Първото и най-широко ниво поема до 3000 души, второто - по-тясно - около 1600, а много по-малкият връх може да побере едва 400 посетители.
Днес Айфеловата кула е не просто архитектурен шедьовър, а символ на Франция, на човешкия гений и на стремежа към новото. Създадена като временна конструкция за Световното изложение през 1889 г., тя надживява своите критици и се превръща в едно от най-разпознаваемите чудеса на света.
