Декември 1900 година трима пазачи на фара на островите Фланан изчезват без да оставят следа. Въпросът какво се е случило с тях се превръща в една от най-загадъчните мистерии на Шотландия.
Островите Фланан или още Седмина ловци са малка островна група от седем малки, безлюдни острова, намиращи се в североизточния Атлантик, на около 32 километра западно от остров Луис, част от Външните Хебриди в Шотландия.
Най-големият от тях, Айлийн Мор, е с площ едва 43 хектара, но се издига на почти 90 метра над морското равнище. Скалистият му релеф, бурните ветрове и безмилостните вълни правят достъпът изключително труден дори и днес.
Фарът, намиращ се на най-високата точка на Айлийн Мор, е построен през 1899 г. от Дейвид Алън Стивънсън, член на известно шотландско семейство строители на фарове. Година след откриването му обаче се случва трагедия, която ще превърне острова в символ на загадъчното и необяснимото.
Някъде около 15 декември 1900 г. тримата пазачи на фара на остров Айлийн Мор - Томас Маршал, Джеймс Дукат и Доналд Макартър - изчезват безследно.
Тях ги няма, а във фарът всичко изглежда нормално - кухнята е чиста, вратите са затворени, но от мъжете няма и следа.
Този случай става предмет на десетки разследвания, предположения и слухове. Историята вдъхновява песни, поеми и документални филми.
Първият сигнал, че нещо не е наред, идва на 15 декември 1900 г., когато параходът Archtor забелязва, че фарът на островите Фланан не свети.
Когато корабът акостира на шотландското пристанище Лийт, екипажът докладва проблемът на "Северния съвет на фаровете" (Northern Lighthouse Board).
Корабът Hesperus, който трябва да достави провизии и да смени пазачите, се опитва да достигне острова на 20 декември, но бурното време го спира. Едва на 26 декември около обяд корабът успява да акостира.
Капитан Джим Харви изстрелва сигнална ракета и надува клаксона, надявайки се пазачите да се покажат. Отговор няма. Резервният пазач Джоузеф Мур се качва сам в лодка и стъпва на острова.
Открива входната порта и главната врата заключени. Качвайки се по 160-те стъпала до върха на фара, той намира неоправени легла, спрял часовник, подредена маса с недокосната храна и обърнат стол. Единствената следа от живот е канарче в клетка в кухнята.
Мур се връща на кораба с мрачната вест.
Капитан Харви изпраща още двама моряци за по-подробна проверка. Те откриват, че лампите са били почистени и напълнени с масло, а също и чифт неизползвани дъждобрани, което означава, че един от пазачите е излязъл без защитно облекло.
Дневникът, който следи дейността на фара, е подреден и съдържа записки за бурно време, а последните измервания на скоростта на вятъра от 9 часа сутринта на 15 декември са записани на каменната плоча и подготвени за преписване в регистъра.
Западното пристанище е силно повредено - тревата е изтръгната, а част от провизиите - унищожени, както е отбелязано и в дневника.
Търсачите обхождат всеки ъгъл на остров Айлийн Мор, но никаква следа от мъжете не е открита.
На 29 декември започва официално разследване, водено от Робърт Мюърхед, надзирател от "Северния съвет на фаровете".
Мюърхед познава и тримата пазачи лично, тъй като именно той ги е назначил.
След като преглежда дрехите и бележките им, той заключава, че Маршал и Дукат са слезли до западния бряг, за да осигурят провизиите и оборудването, но са били отнесени от бурята.
Макартър, който е бил само по риза, вероятно е последвал другите двама и също е загинал.
Известно е, че Маршал преди това е бил глобен с пет шилинга, голяма сума за пазач, заради изгубено оборудване при предишна буря, така че вероятно е искал да предотврати повторна загуба и е излязъл навън въпреки опасността.
Изчезването е официално записано като нещастен случай, причинен от лошото време, но репутацията на фара остава помрачена години наред.
Телата никога не са намерени, а националната и международната преса се развихря с всевъзможни спекулации.
Сред най-странните теории са морско чудовище, което отнася мъжете, чуждестранни шпиони, които ги отвличат или призрачен кораб, който ги убива.
Имало дори догадки, че пазачите са инсценирали изчезването си, за да започнат нов живот.
Появяват се и слухове за странни записи в дневника на Маршал, в които той пише, че бурята е най-страшната от 20 години, Дукат мълчи, Макартър плаче, а всички се молят.
По-късно разследването доказва, че тези записи са измислица, създадена, за да направи историята по-драматична.
В крайния си доклад Мюърхед официално обявява, че трагедията е злополука. Той предполага, че двама от мъжете са слезли на западния бряг по време на вечеря на 15 декември, за да осигурят въжетата и касата с провизии.
Официалното заключение обаче не спира слуховете.
По ветровитите острови на Хебридите някои хора обвиняват морско чудовище, други - неуспешен опит за бягство от острова, при който бурята ги е отнесла.
И до днес истината за мистерията на фара на островите Фланан остава неразкрита.
Тя продължава да бъде една от най-увлекателните и загадъчни истории в цялата шотландска история.
