Преди няколко дни беше извършена кражба в парижкия музей Лувъра. За по-малко от осем минути крадците успяват да откраднат кралски бижута на стойност 88 милиона евро.
Този обир обаче не е първият и може би няма да е последният.
Друга кражба през 20-и век прави една картина световноизвестна. До онзи момент творбата на Леонардо да Винчи не е особено популярна.
Тя е просто една от много картини в музея. Но един крадец преобръща нейната съдба и сега милиони се редят да я съзрат, ако могат в тълпата от зрители.
Това е историята за това как кражбата на "Мона Лиза" я превърна в световно известна картина.
"Мона Лиза" е маслена живопис, създадена от италианския художник, изобретател и инженер Леонардо да Винчи. Това негово произведение е вероятно най-известното в света.
Творбата е нарисувана между 1503 и 1519 г., когато Леонардо живее във Флоренция, а днес се намира в Лувъра в Париж, където и през 21-ви век е посещавана от милиони хора от цял свят.
Загадъчната усмивка на модела и нейната непотвърдена самоличност превръщат картината в неизчерпаем източник на възхищение, интрига и очарование.
Картината изобразява портрет na жена в половин ръст на фона на далечен пейзаж. Въпреки това простото описание на композицията не може да предаде величието на постижението на Леонардо.
Тричетвъртният ракурс, при който моделът е обърнат частично към зрителя, се отклонява от стандартния профил, използван в италианското изкуство дотогава, и бързо се превръща в норма за всички бъдещи портрети - традиция, която се запазва дори през 21-ви век.
Меките контури на лицето разкриват майсторството на Леонардо в техниката сфумато (плавно засенчване) и познанията му за мускулатурата и структурата на черепа под кожата.
Нежно изрисуваното було, фино сплетените кичури и внимателно нарисуваните гънки на плата свидетелстват за търпеливите наблюдения и прецизността на художника.
Извивките на косата и дрехата намират отражение в долините и реките на фона. Това усещане за хармония, особено в леката усмивка на жената, отразява философията на Леонардо за космическата връзка между човека и природата, превръщайки картината във вечен символ на неговото виждане.
В това съвършено единство между човека и пейзажа, "Мона Лиза" поставя стандарта за всички бъдещи портрети.
Леонардо започва да рисува "Мона Лиза" около 1503 г., и тя остава в ателието му до смъртта му през 1519 г.
Художникът работи върху нея периодично в продължение на години, като нанася множество тънки слоеве маслени глазури. По повърхността на картината се виждат малки пукнатини, но те са по-фини по ръцете - признак на по-късния му стил.
Френският крал Франсоа I, в чийто двор Леонардо прекарва последните си години, придобива картината след смъртта му, и тя става част от кралската колекция.
В продължение на векове портретът остава скрит в френските дворци, докато по време на Френската революция (1787-1799) бунтовниците обявяват кралската колекция за собственост на народа.
По-късно Наполеон Бонапарт за кратко държи "Мона Лиза" в спалнята си, а в началото на 19-и век тя е поставена в музея Лувър, където се намира и днес.
На 21 август 1911 г. италиански художник и декоратор се измъква от шкаф, в който е прекарал нощта в Лувъра, приближава се до "Мона Лиза", изважда я от рамката и напуска музея незабелязано.
Минават цели 24 часа, преди някой да забележи, че картината липсва. Първоначално всички мислят, че е била преместена за фотографиране или реставрация. Музеите тогава са доста небрежни към престъпленията.
Крадецът е Винченцо Перуджа, италиански дребен престъпник, който се премества в Париж през 1908 г. Там започва работа като работник в Лувъра, монтирайки защитни стъклени кутии върху картините.
Това му дава достъп до най-ценните произведения и му позволява да научи как се охраняват. Облечен в униформата си, бяла престилка, Перуджа може да се движи свободно из музея след работно време. Именно този достъп му дава възможност да извърши кражбата.
Перуджа организира обира с помощта на двама братя - Винченцо и Микеле Ланцелоти. Тримата се крият в складово помещение и чакат галерията да затвори. След като нощта пада, те свалят картината, премахват стъклото и рамката ѝ и я увиват в одеяло.
На следващата сутрин, когато музеят отваря, те изнасят картината необезпокоявани. Никой не забелязва отсъствието ѝ, докато посетител не застава пред празната стена и не сигнализира охраната.
Перуджа и съучастниците му отнасят картината в апартамента му в Париж. Първоначално той се надява да я продаде на богат колекционер, но след като новината за кражбата обикаля света и полицията предлага голяма награда, разбира, че това ще е невъзможно.
Скрива картината в сандък с двойно дъно и я държи там две години.
През 1913 г. Перуджа решава да я продаде на антикваря Алфредо Джери във Флоренция, използвайки фалшивото име Леонардо Винченцо.
Джери веднага се усъмнява и кани директора на галерията Уфици, за да потвърди автентичността. След като я удостоверяват, двамата преструвайки се, че приемат сделката, извикват полицията.
Картината е върната в Лувъра, където и до днес се излага. Перуджа е арестуван, но твърди, че е откраднал шедьовъра, за да върне италианското му наследство в родината.
Иронично, именно неговото престъпление превръща "Мона Лиза" в световна знаменитост.
По онова време The New York Times пише, че кражбата е предизвикала такава сензация, че парижани временно забравят дори слуховете за война. Когато Лувърът отваря отново седмица по-късно, хиляди хора идват не да гледат картини, а празната стена, където е било откраднатото произведение.
Френската полиция разпространява хиляди копия на портрета по улиците на Париж, а вестници по целия свят публикуват историята. "Мона Лиза" изведнъж става навсякъде - хората, които никога не са я виждал на живо, вече разпознават усмивката ѝ.
Един от служителите, които полицията разпитва, се оказва неволен свидетел на престъплението. Той твърди, че е помогнал на Перуджа да отключи врата, за да напусне сградата в деня на кражбата, като е помислил, че е негов колега от музея.
В отсъствието на други убедителни следи започват да се появяват най-различни теории - от предположения, че става дума за "вътрешна работа", до обвинения, че изчезването на произведението е акт на културен саботаж.
Сред заподозрените е и испанският художник Пабло Пикасо - една от най-известните фигури по онова време.
Разпитван е и поетът Гийом Аполинер. Срещу тях не са повдигнати обвинения, но подозренията дълго следват Пикасо.
Съществуват две основни теории относно кражбата на "Мона Лиза". Самият Перуджа твърди, че извършв деянието си по патриотични причини, тъй като иска да върне картината в Италия, защото според него тя е "открадната от родината му" от Наполеон.
Докато работи в Лувъра, Перуджа научава как Наполеон по време на военните си кампании е заграбил множество италиански произведения на изкуството.
Той може би не знае, че Леонардо да Винчи е занесъл картината във Франция като дар за крал Франсоа I, когато става придворен художник през 16-и век - цели 250 години преди раждането на Наполеон.
Експерти поставят под съмнение патриотичния мотив, защото, ако Перуджа действително е бил воден от любов към родината, би подарил картината на италиански музей, а не би се опитал да спечели пари от продажбата ѝ.
Жаждата му за печалба се потвърждава и от писмата, които той изпраща на баща си след кражбата. На 22 декември 1911 г., четири месеца след престъплението, Перуджа пише, че в Париж ще "спечели богатството си наведнъж".
Следващата година добавя: "Кълна се, татко, че ще живееш дълго и ще се радваш на наградата, която синът ти скоро ще донесе на теб и на нашето семейство."
По време на процеса съдът до известна степен приема тезата, че Перуджа е действал от патриотични подбуди, и му налага лека присъда - една година и 15 дни затвор.
В Италия обаче той е посрещнат като национален герой, а след обжалването излежава едва седем месеца.
След ареста на Перуджа вълната от патриотични възторзи бързо стихва, защото хората се разочароват от неговия образ.
По-късно се появява и друга теория: че кражбата е била планирана от мошеник на име Едуардо де Валфиерно, който поръчва на френския фалшификатор Ив Шодрон да направи копия на Мона Лиза, за да ги продаде като "изчезналия оригинал".
Днес няма никакви външни доказателства, които да потвърждават тази теория.
