Наскоро научихме новината, че музикалните канали на MTV ще спрат излъчването си в Европа до края на годината.
Това развитие е логично, тъй като отдавна отмина ерата на емблематичната телевизия като основна движеща сила в музикалната индустрия. Но няма как сбогуването с MTV да не предизвика чувства на носталгия у хората, които помнят най-силните години на канала.
А една конкретна история сякаш илюстрира в пълна степен значимостта на MTV през 90-те, която се простираше отвъд музиката и отвъд развлекателната индустрия.
В началото на онова десетилетие алтернативен рок движението раждаше множество интригуващи групи и цели нови поджанрове. Много от изпълнителите останаха в паметта като т.нар. one-hit wonders с един-единствен успешен и запомнящ се хит - но това не омаловажава техния принос за музикалната среда.
През 1992-93 г. една от най-актуалните американски групи беше Soul Asylum, квартет от бивши пънкари от Минеаполис, които се отличаваха с мелодични и запомнящи се поп рок откровения.
През 80-те комерсиалният успех им се изплъзваше, но през 1992-ра най-после пробиха със седмия си албум Grave Dancers Union и огромния хит Runaway Train.
Акустичната балада за болезнена загуба и търсене на идентичността се превърна в дефиниращия момент за Soul Asylum, а всеки, който е гледал MTV в онези години, помни добре не само песента, но и видеоклипа.
Композицията е дело на фронтмена Дейв Пърнър и той признава, че реакцията към нея е била мигновена от всички страни - и хората около групата са започнали да виждат не само творческата ѝ стойност, но и комерсиалния ѝ потенциал.
В онзи период успехът на един сингъл зависеше до голяма степен от видеото и Soul Asylum създадоха такова, което не просто представя песента, а и в голяма степен я обогатява допълнително.
Клипът беше изпълнен със снимки и имена на изчезнали деца, чието издирване продължаваше в онзи момент. Накрая беше отправен призив: "Ако сте виждали едно от тези деца, или сте едно от тях, моля обадете се на следния телефон".
За да е актуално видеото в различни страни, то имаше и няколко регионални версии. А идеята се оказа ефективна и използваше за нещо значимо огромната популярност на MTV по онова време.
В резултат, доста от изчезналите млади хора бяха намерени и се събраха отново със семействата си.
Дейв Пърнър признава, че не е написал Runaway Train с идеята за избягали деца, но просто в групата са оценили възможността да направят добро дело.
"Щом нещо хубаво излезе от това, мисля, че можем да сме горди. Направиха версия за Канада, после и за Англия, и се получи като някакъв обществен призив", отчита Пърнър.
"Аз лично не можех да повярвам, че е възможно да пренесеш музикалното видео в реалния живот и че - уау! - има потенциал развлечението да окаже конкретен позитивен ефект върху света. Може би такова нещо не се случва достатъчно често".
Идеята е дошла от режисьора на видеоклипа Тони Кей, който се вдъхновил от тогавашната кампания с кутии за мляко, на които са отпечатани снимките на издирвани деца.
"Той ни казваше "Вижте децата на кутиите за мляко - трябва да опитаме да ги открием", спомня си Дейв Пърнър.
Но такава концепция за видео е изглеждала толкова радикална, че звукозаписната компания на Soul Asylum за малко да я зачеркне напълно.
"Имаш ситуация, в която хората дори не разбират какво правим. Казват ти "Това трябва да е инструмент за промоция на песента ви, а не за отправяне на някакво социално/политическо послание. Но ти отговаряш: "Защо все пак не опитаме?"
"Трябваше да се сблъскаме със скептично отношение дори от хората, с които работехме. Но заобиколихме системата и го смятах за сериозно постижение", радва се Пърнър.
"Някои от случаите бяха много тъжни - децата не се завръщаха, защото бяха починали. Но всеки път като беше намерено някое дете, правехме нов монтаж на видеото с друг изчезнал".
"Накрая открихме 21 от 36-те деца, които бяхме показали. Проработи, защото песента беше идеална за това. Бих казал, че беше едничкото най-значимо нещо в историята на MTV, защото спаси животите на млади хора", смята фронтменът на групата.
Runaway Train превърна Soul Asylum в големи звезди, макар и само с един хит от такъв калибър.
Техният албум Grave Dancers Union достигна двойно платинен статут и задържа групата на гребена на вълната през остатъка от 90-те години.
Дори когато вече не бяха актуални в предишните мащаби, Soul Asylum продължиха дейността си и са активни и до днес, макар и без басиста и съосновател Карл Мюлер, който почина от рак.
Над три десетилетия след излизането си, Runaway Train остава знакова за MTV песен, а значимостта на нейното видео все още служи за пример.
Самият Дейв Пърнър пък продължава да работи с Центъра за изчезнали и експлоатирани деца - организацията, с която си сътрудничи в прочутия клип.
