Историята на Салемските вещици не започва в Америка. Тя е последен отглас от дълъг и мрачен период в европейската история, когато страхът от дявола и магията се превръща в държавна и църковна политика. От XV до края на XVII век на територията на Европа са екзекутирани между 40 и 60 хиляди души, повечето жени, обвинени във вещерство.
Това не е средновековна диващина, както често се смята, а плод на епохата на Реформацията — време, когато религията, науката и властта се преплитат в борба за контрол над човешкия дух.
Католицизмът и протестантството, въпреки враждата помежду си, споделят обща тревога: дяволът присъства навсякъде и изкушава човека. Инквизицията в Южна Европа, но и съдилищата в протестантски Германия, Швейцария, Англия и Скандинавия, водят истинска "война срещу невидимия враг". Всяко природно бедствие, болест или нещастие можело да бъде обяснено чрез присъствието на "вещици" - най-често жени, които са "сключили договор с дявола".
Когато първите пуритани напускат Англия и се заселват в Америка, те носят със себе си този страх, пречупен през суровата етика на протестантството. Вярата им казва, че Бог избира спасените, но и че общността трябва да поддържа морална чистота, защото грехът на един може да навлече проклятие над всички. Оттук произтича и първият принцип на пуританската държава: "невинността трябва да се доказва чрез праведност".
Малкият Салем и големият страх
Годината е 1692, а мястото - селцето Салем Вилидж в колониалния Масачузетс. Това е малка, изолирана общност от фермери, пречупена от тежка зима, болести и политически напрежения след войните с индианците. Но най-силното напрежение е духовното - между онези, които вярват в строгия морален ред, и тези, които настояват за по-свободен живот и търговия.
Началото е почти невинно. Четири момичета - Бети Парис и Абигейл Уилямс, дъщеря и племенница на местния пастор Самюел Парис, и Анна Пътнам и Елизабет Хъбард започват да се държат странно - падат в конвулсии, крещят, твърдят, че ги измъчват невидими сили. Лекарите не откриват физическа причина. В атмосфера, в която всичко необяснимо е дело на Сатаната, обяснението идва естествено: вещици са ги обладали.
Скоро истерията обхваща цялото село. Под натиска на духовници и уплашени роднини, момичетата посочват първите "виновници" - робинята Титуба, бедната Сара Гуд и възрастната Сара Озбърн. От този момент събитията се развиват лавинообразно. Обвиненията се множат, доноси се появяват навсякъде, а страхът се превръща в оръжие.
През пролетта на 1692 г. в Салем е създаден специален съд — Court of Oyer and Terminer, подчинен на новия губернатор на Масачузетс, Уилям Фипс. Съдиите - набожни пуритани, вярват, че дяволът е реална сила, която може да действа чрез хора. Те допускат доказателства, известни като "спектрални свидетелства" - твърдения, че обвиняемият се е явявал в съня или видението на някого като демон.
Резултатът е предсказуем: над 200 души са обвинени, 20 са екзекутирани, а още петима умират в затвора. Сред тях няма нито един, който да е признал доброволно вина без натиск, но изтезанията и натискът върху свидетелите превръщат процеса в масова психоза.
Особено зловещ е случаят на Джайлс Кори, 81-годишен фермер, който отказва да се признае за виновен. За наказание е притиснат с тежки камъни, докато умира. Последните му думи, според свидетели, били "Още тежест".
Салемските процеси не могат да се разберат без да се разгледа ролята на протестантската доктрина, особено на пуританизма. За пуританите светът е арена на борба между Бог и Сатаната, в която всеки човек може да стане оръдие на злото.
Поради това общността се наблюдава взаимно, а индивидуалното поведение се превръща в мерило за спасение.
Салем става своеобразна метафора за религиозен фанатизъм, подхранен от социална несигурност. Протестантската вяра в "избраността" ражда дълбоко чувство на тревога: ако не си сигурен дали си спасен, всяко изкушение може да е знак, че си прокълнат. Тази несигурност се прехвърля върху другите — съседът, вдовицата, беднякът.
Историците често подчертават, че процесите в Салем са последен етап от европейския лов на вещици, но в протестантски контекст: не инструмент на монархията и инквизицията, а на общността, ръководена от страх и религиозен дълг.
Краят на истерията и урокът от Салем
Още до есента на 1692 г. в Масачузетс се появяват първите съмнения. Съпругите на влиятелни колониални управници също са обвинени, а това кара елита да се намеси. Губернатор Фипс разпуска съда и забранява използването на "спектрални доказателства".
В следващите години започва постепенна реабилитация на осъдените, а някои съдии публично се разкайват. През 1711 г. колониалното управление официално отменя присъдите, а потомците на жертвите получават дори символично обезщетение.
Но истинската последица е духовна: Салем се превръща в огледало на пуританската съвест. Мнозина започват да се съмняват в безпогрешността на духовната власт. В дългосрочен план това събитие подготвя почвата за секуларизацията и възхода на рационализма в американската култура на XVIII век.
Историята на Салемските вещици надживява своето време. Тя се превръща в символ на обществената истерия, на опасността от смесване на религиозната догма с правосъдието и на нуждата обществото да пази хладен разум в лицето на страха.
От Европа до Америка ловът на вещици преминава през вековете, но същността му остава една и съща - търсене на виновен, когато няма обяснение. В Салем пуританството даде на страха лице и име, но с него роди и съмнението, което по-късно ще положи основите на нова, по-разумна Америка.
Днес Европа и Америка отдавна са оставили лова на вещици в миналото — той е останал в учебниците като урок за опасността от религиозен фанатизъм и колективна истерия. И все пак, в други части на света този мрак не е напълно прогонен.
В някои страни от Субсахарска Африка, както и в части от Индонезия и Папуа Нова Гвинея, и днес се регистрират случаи, при които хора — предимно жени, възрастни или деца — биват обвинявани в магьосничество и подлагани на насилие или дори убийство. Тези трагични инциденти нямат връзка с европейските и американските гонения от XVI-XVII век, но произлизат от локални вярвания, социално напрежение и липса на образование и правна защита.
Така "ловът на вещици" оцелява не като религиозна догма, а като социален механизъм за изкупление на страха и бедността. Историята на Салем напомня, че когато обществото позволи ирационалното да замести справедливостта, вещиците никога не изчезват — просто сменят континента и имената си.
