През 1971 г. професор Джулиън Стенли основава Програмата за изследване на математически преждевременно развити деца – „най-продължителното текущо надлъжно проучване на интелектуално надарени деца“, съобщава Nature. В него през последните 45 години той проследява постиженията на над 5000 талантливи малчугани.
„Независимо дали ни харесва или не, тези хора наистина контролират нашето общество“, казва Джонатан Уай, психолог от програмата за идентифициране на таланти на университета Дюк в Дърам, Северна Каролина. „Децата, които постигат резултати на различни тестове в горния топ 1%, често стават изтъкнати учени и академици, изпълнителни директори на големи компании, както и съдии, политици и милиардери.“
И това не е преувеличение:
Децата, които се справят отлично с математическата част на Теста за училищни способности (Scholastic Assessment Test, SAT), са малко и се срещат рядко. И те не са само добри в математиката; имат и изключителни умения за аналитично разсъждение, което означава, че знаят как да идентифицират, разграждат и решават проблеми – не само да смятат. Психологът Даниел Кийтинг от университета Джон Хопкинс в интервю обяснява резултатите така: „Първата голяма изненада беше колко юноши успяха да разберат математически задачи, които не са срещали в учебната си работа. Втората изненада беше колко от тези млади деца са постигнали резултати доста над прага за прием в много елитни университети.“
Друго нещо, в което талантливите деца превъзхождат останалите, е пространствената способност или систематичното мислене. Пространствените способности са лакмусов тест за креативност и иновации, както ще докаже следващата кохорта изследвани деца на Стенли. „Мисля, че това може да е най-големият известен неизползван белег на човешки потенциал“, казва психологът Дейвид Любински от Вандербилт. „Учениците, които постигат само малко над стандартните резултати по математика или словесни способности, но имат високи пространствени способности, често са изключителни инженери, архитекти и хирурзи. И въпреки това в нито един университет отговорниците по приема, които познавам, не обръщат внимание на това и обикновено се пренебрегва в училищното балообразуване.“
И така, как да насърчим развитието на всички тези бъдещи световни лидери? Повечето талантливи деца са оставени да се грижат сами за себе си в границите на образователната система. С програми като No Child Left Behind и Common Core curriculum фокусът конкретно в американското образование през последните няколко десетилетия е върху подпомагането на затруднените ученици да наваксат. Тези, които не изпитват затруднения, са пренебрегвани в тази система и това оставя тежестта за развитието им на техните родители.
И родителите често признават това. Но повечето от тях виждат признаци на гениалност, където ги няма, и се опитват да оформят детето си в надарено, без да си задават въпроса дали то наистина е такова. Това отношение е пагубно – за всички деца, не само за талантливите.
Като алтернатива, Програмата за изследване на математически преждевременно развити деца препоръчва на децата, които показват по-високи способности в аналитичното разсъждение и пространствени умения, да бъде позволено да посещават курсове за напреднали, университет и дори да прескачат класове. Както казва Любинкси, „тези деца не се нуждаят от нищо специално… те просто се нуждаят от по-ранен достъп до това, което вече е достъпно на по-големите деца“. Ето някои други съвети, които предлага той:
Като цяло, талантливите деца вървят по свой собствен път. Оставете ги да го правят и всичко ще бъде наред.