Началото на еврейската история в Иран датира от късния библейски период. В някои от библейските книги се съдържат препратки към живота им в древната страна Персия, днешен Иран.
Персийският шаханшах Кир II Велики е този, който позволява и подпомага завръщането на евреите в Обетованата земя и възстановяването на Йерусалимски храм, който е светиня за тях.
Смята се, че това се е случило в края на VI век пр.н.е., когато вече е имало добре установена и влиятелна еврейска общност в Персия. Евреите, преселили се в древна Персия, най-често живеят в свои самостоятелни общности. В периода на Персийската империя те намират относителна сигурност и религиозна толерантност — политика, характерна за управлението на шахиншахи като Кир II и Дарий Ι.
По време на управлението на иранската монархическа династията Пахлави, която властва от 1925 г. до 1979 г., когато е свалена по време на иранската революцията, отношенията между Иран и Израел далеч не са враждебни. Напротив — Иран е една от първите държави с мюсюлманско мнозинство, която признава новата израелска държавата през 1948 г.
Иран е също така една от 11-те държави-членки на специалния комитет на ООН, създаден през 1947 г. с цел изготвяне на решение за Палестина след края на британското влияние върху територията.
Въпреки че Иран първоначално се противопоставя на плана за подялба на Палестина, Шах Мохамед Реза Пахлави поддържа тесни отношения с Израел, базирани на общи стратегически интереси. Шахът предвижда, че това разделение на Палестина ще доведе до дълговечни конфликти.
След създаването на държавата Израел през май 1948 г., Израел и Иран поддържат близки отношения. Израелският лидер Давид Бен-Гурион следва политика, която гледа на Иран като на естествен съюзник — немюсюлманска и неарабска сила. Освен това поддържа постоянно представителство в Техеран, което функционира като де факто посолство.
Израелски инженери и фирми работят в Иран, елитни бизнеси и военни връзки развиват отношения. Ел Ал осъществява директни полети между Тел Авив и Техеран, а търговията е интензивна. Въпреки това, част от шиитския духовен елит, като аятолахите Кашани и Талегани, открито се противопоставят на тези отношения, изразявайки солидарност с палестинската кауза.
През 1949 г. аятолах Махмуд Талегани също критикува дипломатическите отношения на иранското правителство с Израел и изразява съжаление, че се ограничава провеждането на про-палестински срещи в страната.
Документи на иранската тайна полиция показват, че обществеността в страната е съпричастно към палестинците, като често дарявала своя религиозен налог за палестинската кауза.
През 1979 г. шахът е свален от власт и бяга от страната със семейството си. Установява се новата Ислямска република Иран. След краха на династията Пахлави, Иран заема рязко анти-израелска позиция. Страната прекъсва всички официални отношения с Израел — както дипломатически, така и на институционално и символично ниво.
Израелските паспорти вече не се признават, а иранските граждани получават забрана да пътуват до "окупираната Палестина". Израелското посолство в Техеран е закрито. Аятолах Хомейни нарича Израел "враг на исляма" и "Малкия сатана". Съединените щати са наречени "Големият сатана", а Съветският съюз — "По-малкият сатана".
Въпреки това стратегическите интереси на Иран принуждават правителството на Хомейни да поддържа тайни връзки с Израел, докато Израел, от своя страна, се надява, че външнополитическата стратегия, разработена от Бен-Гурион, може да бъде възродена.
Едновременно с това Иран оказва подкрепа на ислямистки шиитски партии в Ливан, като помага за обединението им в една организация — Хизбула. Това включва идеологическо обучение, военна подготовка и снабдяване с оръжие за извършване на атаки срещу израелски и американски цели.
Освен това двете страни поддържат тайни канали за сътрудничество по време на Ирано-иракската война. Израел предоставя на Иран логистична и военна подкрепа, включително доставка на оръжие, резервни части и разузнавателна информация. Основен мотив за това е стратегическият интерес на Израел да предотврати победа на Ирак и на лидера на страната Саддам Хюсеин, който е възприеман като сериозна заплаха за региона.
Израелският принос става особено видим по време на аферата Иран-Контра. Това е политически скандал в САЩ, който разкрива, че Съединените щати и Израел координират тайни доставки на оръжие за Иран в замяна на политически отстъпки и средства, пренасочвани към подкрепа на никарагуанските контра-бунтовници.
След края на Ирано-иракската война, отношенията между Иран и Израел преминават в трайна конфронтация.
Иранската външна политика започва все по-целенасочено да подкопава сигурността на Израел чрез подкрепа на въоръжени групировки като Хизбула в Ливан и по-късно Хамас в Палестина. В същото време Израел започва да възприема Иран като най-голямата стратегическа заплаха в региона, особено с оглед на ядрената програма на Техеран.
Израелски политици многократно заявяват, че няма да допуснат Иран да се сдобие с ядрено оръжие, а израелските специални служби са свързвани с множество кибератаки и операции за саботаж срещу ирански ядрени обекти. След 2000-те години, с нарастващото иранско влияние в Сирия и участието му във войната там, напрежението се пренася и на терен — Израел редовно нанася въздушни удари по ирански цели в Сирия, за да предотврати трайно военно присъствие на Иран близо до израелските граници.
Атаката на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г., довела до смъртта на над 1200 израелци и началото на мащабната израелска операция в Газа, бележи повратна точка в регионалната динамика и в отношенията между Израел и Иран.
Макар Иран да отрича пряко участие в планирането на атаката, Техеран изрази открита политическа подкрепа за действията на Хамас, определяйки ги като "легитимна съпротива срещу окупацията".
Израел, от своя страна, посочва Иран като стратегическия координатор на осите на напрежение в Близкия изток — не само чрез Хамас, но и чрез Хизбула в Ливан, шиитските милиции в Ирак и хутите в Йемен.
Така всички тези действия доведоха до днешната новина - Израел започна мащабна военна операция с кодовото название "Нация на лъвовете" срещу Иран и нейната ядрена програма.
