Райко Алексиев е български карикатурист и писател. С молива си той си спечелва доста приятели и доста врагове. Алексиев пада и жертва на режима, дошъл на септември 1944 г.
Райко Алексиев е роден на 7 март 1893 г. в Пазарджик. Той учи българска литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия в София. Още с появата на първия му пейзаж в "Изложба на младите" през 1913 г. българската царица Елеонора става една от най-големите почитателки на таланта му.
По същото време той публикува и първите си карикатури, които в следващите години намират място на страниците на хумористични издания като "Смях", "Маскарад" и "Людокос". Алексиев, който става известен и с псевдонима Фра Дяволо, разкрива пълния си потенциал в създадения от него през 1932 г. вестник "Щурец". Той създава почти всички карикатури и статии в изданието.
Тиражът на вестник "Щурец" е близо 50 000 бр. Бързо се превръща в едно от водещите родно печатни издания. Още първият брой се разграбва толкова бързо, че се налага авторът му да го допечатва. Вестникът не пропуска брой дори по време на Втората световна война. Негови сътрудници стават видни българи като Димитър Талев, Елин Пелин, Ангел Каралийчев и Димитър Подвързачов.
Жертва на острия молив на Алексиев стават както български, така и европейски политици, без значение от партийната им и идеологическа принадлежност. Така обаче карикатуристът си създава и доста неприятели. В дните преди 9 септември Алексиев е предупреждаван многократно да напусне страната. Неговият кум Никола Мушанов му осигурява дипломатически паспорт.
Подценявайки ситуацията, Алексиев смята, че няма от какво да се бои. Той решава да остане в страната. Непосредствено след деветосептемврийския преврат Алексиев е арестуван по нареждане на садистичния комендант на Народната милиция в София Лев Главинчев. Той е обявен за враг на народа заради карикатура на съветския лидер Йосиф Сталин. В продължение на няколко дни хумористът е малтретиран в училището на слепите, което е превърнато в следствено отделение, като дори и преместването му в болница не успява да го спаси. Райко Алексиев издъхва на 18 ноември 1944 година.
Сред участниците в мъченията на Алексиев са и бивши негови сътрудници в "Щурец". Те участват активно в разграбването на конфискуваното му имущество.
В социалистическия период един от най-реномираните хумористи и карикатуристи остава на практика непознат за широката аудитория, а дори и името му да се споменава в специализирани издания, то винаги е придружено с пропагандни клишета за неговите "реакционни позиции" и "шовинистично-патриотарската и промонархическата насока" на вестник "Щурец" в годините на Втората световна война.
