През 1864 г. в Париж отваря врати място, което представя на хората нов тип развлечение и бързо става сензация. То е безплатно за посетителите и е отворено през цялата седмица. Улични търговци продават плодове и ядки на дългата опашка от любопитни туристи и минувачи, които чакат да влязат и да видят новата "сензация". А зад завесите ги очаква изумителна сцена: трупове.
Добре дошли в парижката морга.
Колкото и зловещо да звучи, моргата е била една от най-популярните атракции в Париж в края на XIX век. До 40 000 души дневно я посещават, за да зяпат полуголи и разлагащи се тела като много от тях са извадени от река Сена. Мъртъвците са изложени върху мраморни плочи зад стъклена витрина. В британските туристически пътеводители мястото тогава е включено под името Le Musée de la Mort - Музеят на смъртта.
Официалната цел на тази експозиция е да се помогне в идентификацията на непознати и непотърсени починали.
През 1850-те, император Наполеон III започва амбициозен проект за модернизация на Париж - тесните улички са заменени с широки булеварди, паркове и инженерни чудеса като канализацията. В този нов, проходим град, парижани създали нова дума: фланери (фр. flânerie) - удоволствието да се скиташ безцелно и да наблюдаваш града.
Появяват се и първите универсални магазини, където човек може просто да влезе и да разгледа стоката без да я купува. Така парижани започват да развиват култура, където разглеждат всичко, включително и трупове.
Моргата е част от този нов Париж. Тя се намира в модерна сграда, построена зад катедралата "Нотр Дам", където телата на неизвестните мъртъвци са измити, подготвени и изложени за разпознаване. Но бързо мястото се превръща в сензация. През 1869 г. един наблюдател описва сцената така: "Хората идват, просто за да видят - както четат криминален роман или ходят в театър. На вратата питат: "Какво имат днес в програмата?"
Музеите на восъчните фигури, друга атракция на века, също следват този модел на "реалистичен спектакъл". Първите такива музеи в Париж изобразяват не само известни исторически личности, но и актуални събития, "извадени от заглавията на вестниците".
Музеят Гревън (Musée Grévin), създаден от френския журналист Артюр Майер, представя на своите посетители не само исторически фигури, но и скандални престъпления и най-актуалните новини. Колкото по-кървава е историята, толкова повече хора искат да я "видят".
Същото било и с моргата. Най-много посетители идват, за да видят жени и деца, починали мистериозно. Вестниците пускат сензационни материали, а хората се стичат да видят тялото "на живо". Дори властите се включват, а децата са обличани и слагани в стол близо до стъклото. Ако полицията има заподозрени, то те са водени в моргата и изправяни срещу жертвата с надеждата, че това ще предизвика признание.
През 1882 г. е инсталирана хладилна система, за да се запазват телата по-дълго. Но когато някой "популярен" труп започва да се разлага, понякога го заменят с восъчна фигура, за да поддържат интереса и историята да продължи да бъде сензация във вестниците.
Един такъв "звезден" случай е тялото на "жена, разполовена на две", намерена в Сена през 1876 г. Тълпи от посетители се втурват в моргата, за да видят нещастната душа. Две седмици по-късно, оригиналното тяло е заменено с восъчен бюст, което увеличава броя на посетителите - между 300 000 и 400 000 души.
В романа "Терез Ракен" на френския писател Емил Зола атмосферата в парижката морга е описана по следния начин:
"Моргата е зрелище, достъпно за всички. Има такива, които умишлено минават оттам, за да не пропуснат "представлението на смъртта". Ако няма трупове, си тръгват разочаровани. Но когато има, хората се тълпят, шегуват се, аплодират или свиркат - както на театър."
Разбира се, не всички били впечатлени. Един студент от Харвард пише през 1885 г.:
"Пред едно ниско прозорче тълпа се бута и блъска, стари жени сочат и шептят, дечица се издигат високо, за да видят ужаса... Четири трупа лежат с отворени усти и втренчени очи - в зловещо мълчание."
През 1907 г. залата за публично разглеждане на трупове е затворена по морални съображения - за разочарование на журналистите и уличните търговци, които печелят много от т.нар. развлечение за парижани и туристи.
