Песните имат способността да ни пренасят във времето - например, когато чуем мелодия от детството си, тя може да събуди стари спомени така живо, сякаш са се случили вчера. А ако слушаме музика от други епохи, то те със сигурност ни пренасят, поне за малко, в миналото. Но знаете ли, че най-старата записана песен в света е на повече от 3400 години и може да бъде изпълнена и днес?
Най-древната песен ни пренася в Близкия изток по време на Бронзовата епоха - към цивилизацията на хуритите, обитавали териториите на днешна Сирия. Песента, известна като Химнът към богинята Никал, е не само музикален, но и културен и исторически шедьовър.
Хуритските песни, включително най-известната — Химнът към Никкал, са открити в началото на 50-те години на XX век по време на археологически разкопки в древния град Угарит (днешна Сирия). Археолози откриват 29 глинени плочки, покрити с клинописно писмо на хуритски език, в останките от кралския дворец на града.
Само една от тях - текст H6 - е запазена достатъчно добре, за да бъде възстановена като музикално произведение. Откритието е извършено от международен екип археолози, а по-късно музиколози като проф. Ан Драфкорн Килмър и д-р Ричард Дъмбрил се заемат с дешифриране и музикална интерпретация на песента. Това прави химна най-старият познат музикален текст с мелодия, открит досега.
През 1972 г. професор Ан Драфкорн Килмър, специалист по асириология в Калифорнийския университет в Бъркли, заедно със своя екип, прави първия опит за интерпретация на музикалната нотация от плочката.
Тя открива, че горната част на текста съдържа думите на химна, а долната част съдържа музикални инструкции - своеобразна древна партитура. Проф. Килмър отбелязва, че има удивително съвпадение между броя на сричките в текста и броя на нотите в музикалната система, което предполага, че става дума за съзнателно изградена композиция.
Скоро след това и д-р Ричард Дъмбрил, експерт по археомузикология на Древния Близък изток, допринася с допълнителни анализи. Според него, всички плочки са датирани около 1400 г. пр.н.е., а авторите на текстовете вероятно са били акадци - семитски народ, живял през Бронзовата епоха.
Днес можем да чуем възстановената мелодия благодарение на музиканта и композитор Майкъл Леви, който посвещава живота си, за да възроди музиката от Античността. Леви използва древна лира и реконструира мелодиите по археологически данни, комбинирайки научна точност и артистична интерпретация.
"Моята цел е да върна към живот звученето на древните лири и да покажа, че музиката от Античността е не по-малко красива и изразителна от съвременната", казва той.
Песента е религиозен химн, посветен на богинята Никал - божество на плодовитостта и градините в хуритската и месопотамската митология. Вероятно е била изпълнявана в ритуален контекст, съпроводена от музикални инструменти като лира и арфа.
Нотацията е уникална за времето си - вместо модерна система от петолиния, хуритите използвали клинописни символи, комбинирани с технически инструкции за изпълнение. Тези ранни форми на запис на музика свидетелстват за изключително високо ниво на музикална култура.
Оригиналните плочки, включително текст H6, днес се съхраняват в Националния музей в Дамаск, Сирия. Те се считат за едно от най-ценните археологически открития, свързани с музиката и писмеността от древността.
Тази древна песен, оцеляла сред пясъците на времето, ни свързва с хора, живели преди повече от три хилядолетия - и ни напомня, че въпреки разстоянието във времето, музиката говори на универсален език.
