Казуйоши Миура е един от най-необикновените и вдъхновяващи футболисти в историята на играта. Той е най-възрастният активен футболист в света и е единственият с поне 38 години непрекъсната професионална кариера. Миура е японски нападател и е по-известен с прозвището си Крал Казу.
Вече на 58 години, бившият японски национал в момента играе за клуба Атлетико Сузука от Японската футболна лига, където е под наем от отбора на ФК Йокохама.
Миура е вторият най-добър голмайстор в историята на японския национален отбор, като е отбелязал 55 гола в 89 мача. Въпреки впечатляващата му статистика, той никога не е участвал на Световно първенство на ФИФА - след като вкарва 14 гола в квалификациите, решението да не бъде включен в състава за Мондиал 1998 предизвиква сериозни спорове и критики.
Роден е на 26 февруари 1967 г. в японския град Шидзуока. Миура още като тийнейджър решава да поеме по нетрадиционен за сънародниците си път в преследване на мечтата си - да стане велик футболист.
Само на петнадесет години напуска Япония и заминава сам за Бразилия - страна, която по онова време е синоним за футбол. Там постъпва в младежката академия на малкия клуб Ювентус от Сао Пауло, а впоследствие подписва със Сантос, един от най-престижните бразилски отбори, за който някога е играл легендата на футбола Пеле. Това ранно решение е само първият от многото дръзки ходове в кариерата му, които ще го превърнат в символ на упоритост, страст и невероятна издръжливост.
Той гради кариера в Бразилия над седем години. Там се изгражда не само като футболен играч, но и като човек, който наблюдава и анализира начинът на игра на своите идоли - Ривелиньо, Гаринча и, разбира се, Пеле. Така Миура става професионалист още като тийнейджър.
"Първите три години бяха доста трудни, често ми липсваше домът," признава той. "След това стана по-лесно - научих езика, взех шофьорска книжка и можех да се придвижвам навсякъде самостоятелно. В Бразилия като футболист се научих да имам високи морални ценности и никога да не се задоволявам с постигнатото. Трябва винаги да градиш менталната си сила."
Миура все още има договор със Сантос, когато през 1990 г. се завърща в Япония след предложение от клубa Йомиури футбол клуб, който по-късно е преименуван на Верди Кавазаки.
Младият футболист печели титли и се утвърждава в Джей Лигата. Излъчването му на терена, техничният стил и постоянната му усмивка печелят симпатиите на милиони фенове, а медиите започват да го наричат "Крал Казу". Той бързо се превръща в един от най-разпознаваемите спортисти в страната, като дори помага за популяризирането на футбола в държава, в която бейзболът традиционно доминира.
Паралелно с клубната си кариера, Миура играе и ключова роля в националния отбор на Япония. Дебютира за него през 1990 г. Между 1990 и 2000 г. играе в над 80 мача с националния екип и вкарва 55 гола, което го нарежда сред най-резултатните футболисти в историята на страната. Въпреки огромният му принос към квалификацията за Световното първенство във Франция през 1998 г., той шокиращо не е включен в окончателния състав, което остава като едно от най-обсъжданите и спорни решения в японския футбол. Въпреки този удар, Миура не изпитва горчивина - той продължава да играе с достойнство и фокус върху любимата си игра.
Кариерата му преминава през различни държави и лиги. Казу играе в Италия за Дженоа, в Хърватия за Динамо Загреб и в Австралия за ФК Сидни.
През 1994 година заминава за Италия, за да се присъедини към Дженоа, ставайки първият азиатец, играл в Серия А. За съжаление, "Момчето от Бразилия, през Токио", както го наричат в Дженоа, се сблъсква с реалността още в началото на сезона 1994-95, когато удря главата си в тила на Франко Барези и получава фрактури на носа и скулата. Това е болезнен старт на разочароващ сезон, в който вкара само един гол в Серия А преди да се завърне във Верди Кавазаки, където остава въпреки упоритите слухове за трансфер в ФК Спортинг в Лисабон.
Но това, което превръща Миура в истинска легенда, е не само разнообразието от клубове, за които играе, а колосалната продължителност на кариерата му. Той продължава да играе професионално футбол дори след като навършва петдесет години, нещо, което доскоро изглеждаше немислимо в спорта на такова ниво. През 2023 г. подписва договор с португалския втородивизионен клуб Оливейрензе, превръщайки се в най-възрастния действащ професионален футболист в света. С този ход той поставя рекорд, като играе футбол в шест различни десетилетия - от 1980-те до 2020-те, нещо, което няма аналог в историята на играта.
Миура никога не е бил най-силният, най-бързият или най-техничният футболист на терена, но със сигурност притежава качества като несломимо усърдие и строга дисциплина. Тренировъчната му етика и прецизност са легендарни. Той често повтаря в интервюта, че все още чувства тръпка преди мач, че се вълнува, когато обува бутонките и че ще спре да играе едва когато тялото му категорично му откаже това удоволствие. За него възрастта е просто число, а страстта към футбола - постоянна величина. Именно тази отдаденост вдъхновява поколения млади футболисти и му носи огромно уважение от фенове, съотборници и противници по целия свят.
