shareit

Джордж Густав Хай, колекционерът на индиански артефакти

| от |

Когато Джордж Густав Хай пътува из Съединените американски щати в търсене на нови предмети за колекцията си, той става известен с това, че кара лимузината си малко по-ентусиазирано – със 140 километра в час (докато шофьорът му се вози до него). Освен впечатляващ, докато се движи, той е и не по-малко впечатляващ, когато е неподвижен. Хай е висок около 190 сантиметра и тежи над 135 килограма в разцвета на силите си, според преценка на негов приятел. И пуши какво друго освен големи пури. Колекцията му от почти милион предмета, която сега се намира в Националния музей на Смитсониън на американските индианци, е най-големият сбор от артефакти на коренните американци, събрани някога от едно частно лице.

Хай е роден през 1874 г. в Ню Йорк – дете от привилегията на късния 19 век.. Завършва Колумбийския колеж със специалност електроинженер през 1896 г. През 1901 г. помага да се създаде инвестиционно-банкова фирма, а значителните му приходи, в допълнение с пари от семейството и приятелите му, му посволяват да се отдаде и наслади на страстта на живота си – колекционирането.

Large Kwakiutl mask, NMAI, circa 1920

Но какъв е мотивът за тази страст? Най-вероятно никога няма да узнаем със сигурност, въпреки че самият Хай ни насочва към началото й. На инженерна работа в Аризона през 1897 г., както той си спомня няколко години след това, „Живеех в палатка по време на работа и вечер често обикалях покрай къщите на индианците. Една вечер забелязах съпругата на един от индианците, които работеха в моите бригадири, да хапе нещо, което изглеждаше като парче кожа. След като я попитах, научих, че дъвче шевовете на ризата от еленова кожа на съпруга си, за да убие въшките. Купих ризата и започнах да проявявам интерес към аборигенските обичаи, след което придобих и други предмети, когато такава възможност ми се отдадеше.“

„…когато такава възможност ми се отдадеше“ забележително недооценява реалността за това, което Хай прави през следващия половин век. Той става истинска прахосмукачка като колекционер – обикаля страната с кола и влак (и прави десетки пътувания до Европа), купува артефактите на индианците и ги изпраща обратно в Ню Йорк. Купува от племена, села и дилъри. Той дори разпитва гробари от малки градове дали има някои от скоро погребаните, които може би притежава индийски артефакти, и след това говори със семействата на покойниците, както и с тези на умиращите.

Хай финансира етнографски и археологически експедиции до обекти в цялата страна и до по-отдалечени места като Гватемала и Еквадор, а през 1916 г. създава за колекцията си Музея на американския индианец и фондация Хай в Ню Йорк. След десетилетия работа нагоре и надолу и изместване на богатствата, музеят на Хай става част от Smithsonian през 1990 г., а част от неговата колекция е изложена в Националния музей на американския индийски център Джордж Густав, който отваря врати през 1994 г. в историческата американска къща по поръчка на Боулинг Грийн в Манхатън.

Предметите, които Хай купува, често изглеждат твърде обикновени за техните собтсвненици и те му ги предоставят. Но тъй като начинът на живот, от който са възникнали, става все по-отдалечен и замиращ, предметите, дори най-стандартните от тях, придобиват все по-голямо значение. В своята съвкупност те имат изумителна кумулативна сила да документират различните култури на индианците. Обществеността ще изпита тази сила до безпрецедентна степен, когато в допълнение към центъра Хай в Ню Йорк, Националният музей на американския индианец заема поразителна нова сграда в Мола на Вашингтон.

Хай умира през 1957 г. и няма подходяща биография за него, но той със сигурност заслужава такава. Постигнатото от него е с трайно значение за обществото, въпреки че съвременните ни усещания може да ни карат да смятаме, че той си присвоява предмети, които принадлежат на чужди култури, а не на него. Някои дори могат да видят в действията на Хай безкръвна възстановка на по-ранни набези по индианците. И въпреки това, в своя неудържим курс Хейе създава незаменим жив запис, който иначе може би щеше да потъне в забрава. От неговата страст се появява наследство с неоценима стойност и ако не беше човекът, който е, той щеше да остави всички ни по-бедни.

 
 
Коментарите са изключени за Джордж Густав Хай, колекционерът на индиански артефакти

Повече информация Виж всички