Хелън Келър е родена през юни 1880 г. в Тускумбия, северозападна Алабама. На 19-месечна възраст е засегната от неизвестно заболяване (вероятно скарлатина или менингит), което я оставя сляпа и глуха, Келър обаче успява да постигне много забележителни подвизи въпреки състоянието си като публикува 14 книги и става световно известен с активизма си за редица различни каузи.
Днес Келър е запомнена най-ярко като човек, преодолял личните си несгоди, за да се превърне в един от водещите застъпници на хуманитарните дейности на 20 век. В България тя може би не е особено популярно – затова нека споделим 9 факта за нея и нейния живот.
1. Келър е първият сляп и глухоням човек, завършил университет
Във време, когато жените имат оскъдно присъствие в колежи и университети, Келър е завършва девическия колеж на Харвардския университет – колеж Радклиф, през 1904 г. Тя е първият глухоням и сляп човек в света, който постига това.
2. Тя е активист и плодовит автор
Като се застъпва за гражданските права през целия си живот, Келър публикува 14 книги, 500 статии, организира лекции за гражданските права в над 35 държави и повлияwa на над 50 закона и политики. Това включва превръщането на брайла в официалната система за писане за слепи в САЩ.
3. Тя подкрепя движенията за гражданска свобода
През 1916 г. Келър дарява 100 долара на Националната асоциация за напредък на цветнокожите (NAACP). По това време тя живее в Алабама и според експерти от епохата тя и семейството й са изложени на риск от престъпления от омраза, включително линчове, които са често срещани в тази област и период, заради това, че са поддръжници на движението.
През 1920 г. Келър съосновава Американския съюз за граждански свободи (ACLU) заедно с още девет учредители. ACLU остава водещ синдикат за борба с гражданските свободи в Америка и днес.
4. Тя често се среща с президенти
Келър се среща с 12 президенти: от Гроувър Кливланд – когато е на 7 години, веднага след като се научава да общува – до Джон Ф. Кенеди, когото тя призовава да обърне внимание на темата за гражданските права.
5. Тя е спомената от други велики личности
Марк Твен казва: „Хелън Келър е приятел на Цезар, Александър, Наполеон, Омир, Шекспир и останалите безсмъртни… Тя ще бъде толкова известна след хиляда години, колкото е и днес.“ Твен, Александър Греъм Бел, Хенри Форд, Томас Едисон и други са приятели на Келър и подкрепят нейните начинания.
6. Тя е защитник на контрола на раждаемостта
Като защитник на контрола на раждаемостта, Келър пише писма и статии и изнася речи в негова подкрепа, както и подпомага освобождаването на тези, които са в затвора за разпространение на информация за контрол на раждаемостта, включително Ема Голдман, известна анархистка. В писмо до социалистическо списание тя пише: „Ако Ема Голдман бъде изпратена в затвора, причината за контрол на раждаемостта в Ню Йорк е мъртва за години напред. Ще минат години, преди в Олбани да има достатъчно информация, за да се измени закона.“
7. Тя е следвана от ФБР
Поради „радикалната“ си политическа позиция, която тя поддържа по много въпроси, ФБР следи връзките и активността на Келър в продължение на повече от 30 години. В един от материалите на ФБР пише: „Съобщава се, че Хелън Келър, сляпа авторка и педагог, е едно от група лица, изпращащи съболезнования по повод погребението на майка Блур, известна членка на комунистическата партия през август 14, 1951 г.“
8. Тя има три неуспешни бягства с приятеля си
На 36-годишна възраст Хелън се влюбва във временния си асистент Питър Фаган, вестникарски журналист, който е седем години по-млад от нея. Фаган и Келър вадят лиценз за брак и се опитват да избягат три пъти. Въпреки това, в епоха, в която е популярна евгениката, както и наличието на опасения, че Хелън може да бъде обгрижвана правилно само от нейното семейство, именно то застава на пътя на поне едно от неуспешните бягства.
9. Тя беше звезда, носител на Оскар и водевил
Келър не само участва във филма „Deliverance“ през 1919 г., който е за самата нея, тя е и водевил за известно време през 20-те години. Нейните приятели звезди включват Чарли Чаплин и много известни режисьори, писатели, композитори и актьори по това време.
През 1955 г. Келър приема Оскар на 75-годишна възраст за документалния филм за живота си, озаглавен „Helen Keller: In Her Story“.
Животът й ще бъде драматизиран и през 1959 г. в пиесата на Уилям Гибсън, „The Miracle Worker“, която показва как тя се образова под ръководството на учителката й Ан Съливан. По-късно пиесата печели наградата Пулицър – през 1960 г. – и е превърната във филм през 1962 г.