По време на Втората световна война небето е дом на множество бойни самолети, но малко от тях се открояват така, както американския двумоторен изтребител Lockheed P-38 Lightning. С характерната си конструкция с два мощни двигателя, този изтребител не само изглежда различно - той се държи различно.
Бърз, далекобоен и многофункционален, P-38 изпълнява мисии, за които други самолети просто не са създадени.
Американските екипажи го използват за всичко - от въздушни схватки до прецизни разузнавателни полети. Неговият уникален дизайн и способност да действа ефективно на големи височини го превръщат в едно от най-иновативните оръжия на своето време.
Когато американския изтребител Lockheed P-38 Lightning е създаден, той се счита за може би най-съвършеният самолет, който Lockheed някога е произвеждал.
През февруари 1937 г. Военновъздушните сили на САЩ публикуват специално изготвен документ X-608, в който описват какъв нов боен самолет искат. Изискванията са амбициозни. Самолетът трябва да бъде много бърз, да има голям обсег, както и да може да лети, без да е нужно да презарежда гориво, и да има много добра възходяща способност, т.е. да може да се издига бързо. Всичко тези специфики по онова време не са възможни за постигане с едномоторен самолет. Затова е нужен по-мощен, двумоторен.
В град Бърбанк, Калифорния, е базирана самолетостроителната компания Lockheed. Техен инженер на име Хал Хибард ръководи екип, в който е и авиоконструктор "Кели" Джонсън, на когото съдбата е отредила по-късно да стане легенда в авиацията.
Те започват работа по различни идеи и варианти на дизайн, за да изпълнят изискванията от документ X-608. Един от тези проекти се превръща в XP-38 - експерименталната версия на това, което по-късно ще стане P-38 Lightning.
Джим Гершлер получава ключовата роля инженер на проекта, тоест той координира техническата работа и разработката на самия самолет.
Дизайнът е изключително иновативен и авангарден за времето си. Самолетът е изцяло метален, направен от неръждаема стомана и алуминий. Има по едно крило от всяка страна. Крилата са монтирани в средата на фюзелажа (не ниско до колесника и не високо като при някои транспортни самолети), което дава баланс между стабилност и маневреност.
Самолетът е снабден с два двигателя Allison, използващи турбокомпресори General Electric, централна гондола за пилота и въоръжението, противоположно въртящи се витла, двойни опашки и стабилизатори.
Нищо подобно не е виждано дотогава и това е единственият едноместен двумоторен самолет, достигащ масово производство по време на Втората световна война. Характерният вид и звук на Lockheed P-38 Lightning го превръща в един от най-известните самолети от войната.
Първият полет на прототипа XP-38 е извършен на 27 януари 1939 г. от един от най-големите му поддръжници - първи лейтенант Бен Келси от Военновъздушните сили на САЩ.
Лейтенант Бенджамин С. Келси има едва седем часа полетен опит с XP-38, когато взима решението да се опита да подобри трансконтиненталния рекорд на Хауърд Хюз от седем часа, 28 минути и 30 секунди. Това е рисковано начинание с чисто нов експериментален самолет, но Военновъздушните сили искат обществеността и Конгреса на САЩ да видят потенциала на P-38.
Келси излита на 11 февруари 1939 г. и прелита през цялата страна. При кацането си на летището Митчел Арми Еър Фийлд на Лонг Айлънд, след седем часа и две минути полет, заледяването на карбуратора лишава самолета от мощност. Келси не е ранен, когато ZP-28 се разбива на голф игрище.
Първоначално разочарован, Келси скоро осъзнава, че катастрофата е най-доброто нещо, което може да се случи, защото публичността привлича вниманието към новия самолет на армията, който лети със скорост 645 километра в час.
Наближаващата война в Европа подчертава необходимостта от Lockheed P-38 Lightning и поръчките за производство започват да валят. До края на войната са произведени общо 10 037 бройки P-38. Тъй като е много по-добър от бойния самолет Curtiss P-40, търсенето е огромно.
Lockheed P-38 Lightning се оказва най-успешен в Тихия океан, където американците воюват с Япония по време на Втората световна война. В тези сражения самолетът наистина показва впечатляващи резултати.
P-38 има голям обсег като достига над 1000 км, което му позволява да лети на много далечни разстояния, каквито други изтребители не успяват да покрият без презареждане.
Интересен момент от историята на самолета е отмъщението на американците за японската атаката срещу Пърл Харбър. На 18 април 1943 г. американското разузнаване разбира, че адмирал Исороку Ямамото, главният стратег на японския флот и на атаката срещу Пърл Харбър, ще лети с бомбардировач Mitsubishi G4M "Betty" над Соломоновите острови. Ескадрила от P-38 Lightning лети почти над 1200 км, за да свали самолета - и успява. Това е една от най-дръзките и успешни въздушни операции във войната, наричана още операция "Vengeance" (Отмъщение).
Не толкова маневрени като японските изтребители, Lockheed P-38 Lightning използват тактики на пикиране и ускорение, както и своята огромна огнева мощ от четири картечница 50-милиметрови картечници и едно 20-милиметрово оръдие, за да постигнат победи. Това дава увереност на пилотите при ежедневните дълги полети над вода, защото ако един двигател се повреди в битка или при инцидент, Lightning може да се прибере с другия.
Въпреки страхотните си характеристики се оказва, че самолетът притежава и някои негативни. P-38 е голям и тежък, което го прави по-тромав и по-малко гъвкав в маневрите в сравнение с по-малките, по-бързи германски изтребители като Messerschmitt Bf 109 или Focke-Wulf Fw 190. Това е проблем особено във въздушните битки в Европа.
Двигателите Allison V-1710, които задвижват P-38, създават проблеми при много големи височини и студени условия, каквито често се срещат в Европа, особено през зимата. Това намалява ефективността на самолета.
Въпреки недостатъците си, P-38 се използва много активно и надеждно. Той ескортира по-уязвимите бомбардировачи, пазейки ги от вражески самолети, изпълнява разузнавателни мисии и може да хвърля бомби, които тежат около 1800 кг.
P-38 има специална модификация наречена "droop-nose" (буквално "провиснал нос"), при която носовата част на самолета е по-обемна, за да може там да се постави или човекът, който управлява хвърлянето на бомбите, или бомбен прицел Norden - високотехнологично устройство за прецизно насочване при бомбардиране, или радар за откриване на цели при лоши условия или през нощта.
Lockheed P-38 Lightning е уникален самолет, който поставя не едно постижение в авиацията. P-38 започва да се произвежда още преди САЩ да влязат във Втората световна война, т.е. преди декември 1941 г. Производството му не спира и след края на войната. Това го прави единственият изтребител на Военновъздушните сили на САЩ, който се произвежда през цялата война без прекъсване.
P-38 разполага с достатъчно гориво и ефективност, за да лети на много големи разстояния, включително да преминава Атлантическия океан без спиране - нещо, което преди това не е било възможно за изтребител.
Любопитно е, че Lockheed не има много късмет в създаването на усъвършенствани версии на Lightning. По-мощните XP-49 и XP-58 отнемат твърде много време, за да бъдат доведени до експлоатация, и нито един от тях не постига успех. Това обаче няма значение, тъй като Lockheed P-38 Lightning е способен да изпълнява всички задачи, които са му възложени.
