В края на 1914 г., когато на източния и западния фронт на Първата световна война се стига до задънена улица, британска правителствена комисия започва да обмисля атака срещу Османската империя с цел да я премахне от войната. Те планират да отворят нов фронт в Югоизточна Европа, към който германците да бъдат принудени да пренасочат войските си.
Най-младият член на комисията е Марк Сайкс, който отделя най-много време по тази тема, обмисляйки различни възможности.
Сър Марк Сайкс е британски политик, дипломат и писател, най-известен с ролята си в изготвянето на Споразумението Сайкс-Пико през 1916 година, което тайно разделя сферите на влияние между Великобритания и Франция в Близкия изток след очаквания разпад на Османската империя.
Сайкс е роден на 16 март 1879 г. и е син на сър Татън Сайкс — много ексцентричен баронет от Йоркшир, който има три радости в живота: млечен пудинг, църковна архитектура и поддържането на телесната си температура постоянна.
Сър Татън Сайкс завежда Марк в Египет за първи път, когато момчето е на около 11 години. Марк е поразен от видяното, както и много туристи след него, и многократно се връща там като младеж и студент.
След като получава пост като аташе в британското посолство в Цариград (днешен Истанбул), младият Сайкс продължава да пътува често до Египет. През 1915 г. е публикувана неговата книга The Caliphs' Last Heritage - смесица от пътепис и история на упадъка на Османската империя. Книгата го утвърждава като експерт по този регион.
Но не съвсем. Марк Сайкс е по-скоро това, което днес можем да наречем авантюристичен турист. Той създава впечатление, включително сред британския кабинет, че говори няколко източни езика, включително арабски и турски. Но в действителност не знае нито един от тях, освен няколко думи като marhaba (здравей) и shukran (благодаря).
Но книгата му създава ореол на ученост. А и фактът, че наистина е пътувал из този регион - нещо сравнително рядко по онова време - му носи изключително предимство.
Повечето британски политици никога не са стъпвали там и дори не са могли да открият важните градове на картата. Така че, в сравнение с тях, Сайкс знае много повече - макар и не чак толкова много.
Странното е, че хората, които наистина разбират от региона, са изпратени далеч - в Кайро, Басра или Делхи. Сайкс има влияние, защото е в центъра на властта и знае нещо по темата. Но има и други, които знаят и то много повече от него.
Комисията, създадена с цел да определи британските стратегически интереси в Близкия изток, предава своите идеи за региона в средата на 1915 г. и Сайкс е изпратен в Кайро и Делхи, за да събере мненията на британските чиновници относно идеите на групата.
Първоначално комисията обмисля да раздели Османската империя по съществуващите провинциални граници и да създаде балкански модел от мини-държави, чрез които Великобритания да дърпа конците зад кулисите.
Но Сайкс има много по-ясна идея. Той предлага империята да се раздели на две и да се създаде зона под британски контрол, която да се простира от Средиземно море до Персийския залив — идея, която по-късно намира израз в прочутото Споразумение Сайкс-Пико, сключено с френския дипломат Франсоа Жорж-Пико.
Така на практика тази зона представлява британски контролиран отбранителен кордон в Близкия изток, който да защитава сухопътните пътища към Индия. И изненадващо, чиновниците в Египет и Индия се съгласяват с неговото предложение, а не с това на комисията.
Британците вече знаят за петрола в Персия (днешен Иран), но по онова време все още не осъзнават колко много петрол има в Ирак. Така че, парадоксално, споразумението Сайкс-Пико изобщо не е свързано с петрола. По-скоро се дължи на факта, че Близкият изток е стратегически кръстопът между Европа, Азия и Африка.
Сайкс играе ключова роля не само във формулирането на британската политика в региона, но и в контактите с арабските лидери, включително чрез подкрепа за арабските бунтове срещу османците. Въпреки това, след войната неговата визия за Близкия изток започва да се разминава с реалната политика и интересите на Великите сили.
Сайкс умира внезапно през 1919 г. в Париж от "испански грип", докато участва в мирните преговори след края на Първата световна война. Смъртта му на едва 39-годишна възраст прекъсва кариера, която можеше да има още по-съществено влияние върху историята на региона. Днес той остава противоречива фигура — едновременно архитект на колониална стратегия и човек с неподдържани илюзии за културно разбирателство между Изтока и Запада.
