Възможно ли е предоставената военна помощ да въвлече една страна във война с друга

| от |

Предоставянето на оръжия на една страна във военен конфликт може да се смята за предпоставка за война? В това вярва една определена част от нашите сънародници, които през последните няколко години се превърна в ново движение на здравните експерти, изразявайки чиста ненавист към ваксините, но същевременно с поставени модерни западни такива, започваме да следим дълбокото внимание към военната помощ в Руско-украинската война.

На този етап чуваме една много интересна и особено детайлна идея, в която очакваме апокалипсиса и нахлуването на руската армия по примера на филма „Второ освобождение“, което започна да ни напомня от какво точно сме се освободили. На фона на твърденията за 3-дневна война, бягането на хиляди руснаци в мобилизационна възраст и желанието на Руската федерация да закупи модерно оръжие от Иран и Северна Корея, започва да ни кара да гледаме малко по-оптимистично на всичко случващо се. На първо време разбрахме, че втората армия в света претърпява един от най-жестоките си крахове след Афганистан, но нещо повече – все повече експерти започват да подпечатват очаквания край на този конфликт.

До този момент НАТО изпрати милиарди помощи на Украйна във войната с Русия – няма смисъл вече да се заблуждаваме за военни операции. Предоставени са тежки военни съоръжения, муниции и хуманитарна помощ. Вицът, че това събитие ще приключи за 3 дена се сгромоляса с такава скорост, че вече е трудно дори да се предсказва какво точно може да се очаква и колко още ще издържи Руската федерация.

Самият факт, че последната военна мобилизация успя да мотивира руските жители да направят великото преселени, започва да ни подсказва и какъв точно е бойният дух за сражение. Украйна искаше изтребители, с които да отговори на руските ВВС и получи такива от Словакия и Чехия, малко след това се включиха и Полша. Доставката на оръжия и предоставянето на модерна техника продължава и до днес, като много малко страни, включително и България, продължават да се въздържат от подобни маневри.

Поради факта, че този конфликт не приключва, а и с това се нарушават различни етични конвенции за човешки права, няма нужда от оправдания на страните-членки на НАТО да се въздържат от предоставянето на военна помощ. Някои руски телевизионни водещи не спират да се изумяват от факта, че руската армия губи и е нападана от играчки, пренасящи ръчни гранати или други малки снаряди. Големите страхове, че военната помощ може да вкара една страна в конфликта или да се запише като участник, бавно и сигурно започнаха да губят своята тежест.

Сигурно звучи дръзко, дори смело твърдение, но нека обърнем внимание на фактите. Първо виждаме как изпратената военна техника не отговаря на нито един величествен стандарт. Могъщите Су-57 не само не влязоха в театъра на бойните действия, но и просто изстреляха няколко ракети от безопасно разстояние, а след това изчезнаха завинаги от радарите. Невероятните танкове Армата се оказаха паркетни лъвове, които не само затъваха, но и можеха да бъдат ликвидирани от най-обикновена пехота с Javelin. Съдейки по днешното модерно бойно снаряжение на руските бойни сили, мобилизирани преди няколко месеца, очевидно бронебойните им жилетки са просто взети от еърсофт площадките и не могат да опазят нищо.

Ще открием още много други специални куриози във воденето на специалната военна операция, сякаш тя самата е низ от специални изцепки. На фона на всичко това, както и на коментари от някои особени кадри от генералния руски щаб, то не можем да не останем очаровани от развитието на войната. Нека не изпадаме в толкова много подробности, но и да споделим някакъв оптимизъм, че докато втората най-силна армия в Украйна продължава да се оправдава с намесата на НАТО, макар и официално да няма нито един член на натовска армия там, всичко е повече от добре и шансовете за разгръщане на по-мащабна война клонят към нула.

Да, сигурни сме, че мнозина ще заявят, че наличието на чуждестранния легион е достатъчно показателно, но нека напомним, че доброволците се отказват от своите паспорти и гражданство, обличат украинска униформа и слушат като украинци, без значение от оригиналната им принадлежност. Това не ги прави войници на НАТО, а просто наемници или доброволци.

Нека се фокусираме върху така наречената военна помощ и шансовете да се въведе една държава в чужд военен конфликт, след като предоставя такива. В следващите редове ще откриете някои особени примери.

Историята е достатъчно богата на примери, които не са допринесли нито за Трета Световна война, нито за каквито и да е други ескалации.

Нека започнем с далечната Втора Световна война, в която Германия всячески се опитва да не влиза във война със САЩ. Поради факта, че индустрията на САЩ е твърде сериозна и може да произвежда бойни кораби в рамките на месец, нито един военен стратег няма да се опита да се изправи срещу нея. Дори и след предоставянето на оръжия на страни като Великобритания и СССР, военният конфликт не се случва и никой не е успял да пострада или да потърси сметка на американците. Нещо повече, немските подводници са били отговорни за унищожаването на корабите с продоволствия, но отново няма официална война.

Искате друг пример? Историята никога няма да забрави изпращането на МиГ-29 за Виетнам. По време на войната има редица свалени американски самолети от летците на Северен Виетнам. Не е тайна за никого, че те са обучавани от СССР, получават оръжието си от СССР и въпреки това не се смята, че може да има война между СССР и САЩ.

Към това трябва да допълним и факта, че освен самолети, виетнамците получават танкове, ракети, артилерия и други, но никой не говори за война срещу доставчика на оръжие, точно обратното. По това време и двете страни се притесняват, че така наречената прокси война ще доведе до евентуална ескалация на по-голяма война и мерене на силите чрез ядрено оръжие, но това никога не се случва.

Смятате ли, че Северна Корея е разполагаме с МиГ-19 по време на Корейската война? Въпросните изтребители са предоставяни именно от тогавашния СССР, но война пак няма. Има не малко случаи, в които американски изтребители бъркат посоката и нападат съветска авио база, унищожавайки няколко самолета – нищо повече от това. Познайте дали имаше война? Отново липсваше такава.

Войната в Украйна може да бъде оприличена като военните помощи за Куба, Северна Корея, Китай, Камбоджа, Северен Виетнам, Афганистан, Пакистан и още много други. Оръжие е предавано, но без военен конфликт. По това време Руската федерация продължи да предупреждава НАТО, че неговата намеса може да доведе до употреба на ядрено оръжие.

Подобни заплахи не могат да ни изненадат, но нещо по-интересно се крие в международното право като отговор върху тази тема. Предоставянето на тежка военна техника няма да бъде смятано за участие във въоръжен конфликт. За такъв се смята само директната намеса и провеждането на военни операции в полза на едната страна. С други думи, единственият шанс да бъдем въвлечени в конфликта ще е с изпращането на официална армия, но не такава от наемници или доброволци – това е съвсем различен сценарий.

Международното право, което е разработено в Европа в началото на XVII век ще изисква от страните да стоят извън военния конфликт на други и да спазват неутралитет. Това автоматично означава, че една страна трябва да търгува стоки еднакво и с двете страни по време на военния конфликт. Ако се снабдява само едната страна с оръжие, за сметка на другата, противникът има право да неутрализира или удари корабите с военни помощи, но само толкова.

Това е закон, позволяващ на аудиторията да приеме, че войната е приемлив инструмент. При приемането на закона на Келог-Брайнд ще открием, че всяка една страна има право да се защитава, но позволява и на други да се включат за нейното колективно защитаване.

Точно този закон посочва, че предоставянето на военни помощи на жертвите на агресия или поставянето на санкции върху агресора, без да засягат техния статус на неутралитет. Интересен факт е, че нито една от страните, предоставили военна помощ, не могат да се смятат за потенциален участник в този конфликт – войната продължава да е Руско-украинска. Освен това е логично, че актът на атака в натовска територия върху изпратените военни помощи  фиксирани най-често върху железопътните линии, може да доведе до война с Русия, поради факта, че подобна маневра спокойно може да се приеме за акт на агресия. Следователно едната страна може да получава помощи, но другата няма право да ги напада, докато не са в територията на Украйна.

Според п-р Хакуи, това все пак е доближаване на великите сили до червените линии, но не и на прекрачване. С други думи ще видим достигане на границите, но не и тяхното преминаване и точно това се разбира от Руската федерация на този етап. Единствената закана, която беше посочена многократно, беше относно употребата на ядрено оръжие и желанието за повишаване на напрежението. САЩ напомни няколко пъти, че ще се включи във военния конфликт при употреба на ядрено оръжие от страна на Руската федерация. Подобен случай вече е имало и във Виетнам.

След като ставаме свидетели на Сино-Съветския конфликт и разделянето на Китай и СССР, двете страни ще се постараят да засилят своите доставки на оръжие с невероятна скорост. До края на войната през 1975 г. ще предоставят на Северен Виетнам над 500 самолета, 2500 танка и десетки хиляди артилерийски снаряди и оръдия. Съветските сили предоставят ПВО системи и други специални техники. Въпреки това, не трябва да забравяме, че днес Руската федерация е недоволна от предоставянето на военни помощи, сякаш те никога не са извършвали същото.

И към този момент има някои експерти на НАТО като Калев Стойцеску, който посочва, че Русия се опитва да изплаши НАТО, но не и да го въвлича в конфликта. По неговите думи, Русия едва се справя с Украйна, а какво точно да се говори за намесата на НАТО?

 
 
Коментарите са изключени за Възможно ли е предоставената военна помощ да въвлече една страна във война с друга

Повече информация Виж всички