Тъжната история на разводите

Най-известният развод в историята си остава този на Хенри VIII. Битката започва през 1527 г., когато Хенри се опитва да принуди папата да отмени брака му с Катрин Арагонска, която не успява да му осигури наследник от мъжки пол. Решен да вземе по-младата и красива Ан Болейн за жена, Хенри най-накрая къса с Рим през 1533 г. и се обявява за глава на нова църква – Английската църква. Съпътстващите щети от едностранното решение на Хенри е един цял начин на живот, който продължава повече от хиляда години завинаги изчезват не просто едно силно покровителство или древните обреди, а огромната мрежа от религиозни училища, болници, манастири и манастири, поддържащи социалната тъкан на страната.

Ако се казва, че лицето на Елена е пуснало хиляда кораби, то това на Ан затваря хиляда църкви. Синът, който зачева обаче, е мъртвороден, и само три години след брака Ан е осъдена за измяна, изневяра и кръвосмешение и е обезглавена. Дори и до днес някои я смятат за „разрушителката на дома“, жената, чиято необуздана социална амбиция унищожила святостта на брака. Обикновено се предполага, че заради нея в Англия се отприщва вълна от разводи.

Но ситуацията заблуждава. Бракът на Хенри с Ан довежда до точно един развод – през 1552 г. Терминът дори не се използва отново до 1670 г. Всъщност, докато протестантска Европа започва да възприема идеята, че наистина може да има солидни причини за прекратяване на брака, Англия всъщност не проявява същите възприятия. Новата църква на Хенри VIII не само се обявява срещу развода при каквито и да е обстоятелства, но и далеч изпреварва католическата Европа по отношение на ограниченията за предоставяне на отмяна на брака.

Съпротивата на Църквата на Англия срещу развода е толкова силна, че единствената възможност е чрез акт на Парламента. Не е изненадващо, че малко хора са имали средства или склонност да излагат частното си недоволство пред пресата, обществеността и 800 политици. Когато законът за развод най-накрая влиза в сила през 1857 г. и „шлюзовете да отворени“, броят на разводите в английската история е едва 324.

И само 4 от тези 324 случая са заведени от жени. Съпругът трябва да докаже изневяра, за да получи развод. За разлика от това, жена е длъжна да докаже освен изневяра, и други особено утежняващи обстоятелства, за да имат същите основания. С течение на годините жените научават, че бруталността, изнасилванията, изоставянето и финансовият контрол не се броят. Всъщност, на Парламента изглежда му е трудно да каже какво се брои, докато Джейн Аддисън не започна делото си през 1801 г. Тя спечели въз основа на изневярата и кръвосмешението на господин Адисън със сестра му.

Преди успешния развод на госпожа Адисън, най-доброто, на което жените могат да се надяват, е законна раздяла, която е под юрисдикцията на църковните съдилища. Лица и от двата пола могат да предявят иск за раздяла въз основа на животозастрашаваща жестокост или изневяра. Жените, които получават законна раздяла, могат да живеят отделно от съпрузите си, често на издръжла, определена от съда. Процесът е скъп и мъчителен – следователно има само няколко десетки случая годишно – и накрая, без значение какви са основанията за раздялата, жена трябва да бъде целомъдрена и послушна към съпруга си. А освен ако няма наистина смекчаващи обстоятелства, тя може да очаква и да загуби и попечителството над децата си.

Наполеон се развежда с първата си жена

Липсата на възможности за жените, не означава, че те просто спират да се опитват. Основанията за отмяна включват невъзможност да се консумира брака. Самото изпитание за предоставяне на доказателства – съпругата винаги е подлагана на физически прегледи от най-натрапчив вид – е достатъчно, за да възпрe повечето жени. Но през 1561 г. Уилмът Бъри от Девън иска анулиране с мотива, че съпругът й Джон е физически неспособен да консумира брака. Акушерките се съгласяват, че госпожа Бъри е девствена, а лекар свидетелства, че след ритник от кон господин Бъри остава само с един тестис, с размерите на мъничко зърно. Съдът надлежно отмени брала. За съжаление, след освобождаването си от Уилмът, Джон се ожени отново и му се ражда син.

Срамът от делото Бъри довежда до далеч по-строго тълкуване на правилата, включително новата разпоредба, че ако бивш съпруг внезапно „намери“ своята потентност, отмяната става невалидна. Независимо от това, през 1613 г., Франсис, графиня на Есекс, и нейното семейство, посочват импотентност в своя иск срещу графа на Есекс. Както каза бащата на графинята, „графът нямаше мастило в писалката си.“ Графът не оспорва факта, че бракът никога не е бил консумиран. Но, нетърпелив да избегне унижението, той казва, че му е трудно само с Франсис.

Аристократичното общество не знае какво да направи по случая. Междувременно Франсис се влюбва в любимия придворен на крал Джеймс I, графът на Съмърсет. Тя е отчаяна да се омъжи за него и се готви да направи всичко, за да спечели делото си – опасно състояние, което ще има своите последствия.

Адвокатите на Франсис вярват, че са намерили решение в неясен изговор от светеца от 13 век Тома Аквински. Според Аквински човек би могъл да бъде временно безсилен, ако е замесено магьосничество. Графът на Есекс, твърдят адвокатите на Франсис, е станал жертва на неизвестно лице. Следователно е възможно отмяна на брака без честта му да бъде засегната. Малко хора приемаха аргумента на Аквински и със сигурност не и архиепископа на Кентърбъри. Но Франсис и Съмърсет имат мощен съюзник в лицето на краля. Искът е удовлетворен с мнозинство гласове и двойката се омъжва през декември 1613 г.

Това обаче не е краят на историята. Две години по-късно кралят получава писмо, което не може да игнорира. То обвинява Франсис, че е отровил сър Томас Овърбъри, един от най-силните критици срещу отмяната на браковете, който удобно умира само десет дни преди решението на съда. И ако това не е достатъчно вредно, Овърбъри умира, докато е затворник в Лондонската кула – изпратен там по заповед на краля. Зад очевидния скандал лежеше възможна конспирация, достигнала чак до трона. Заподозрените са заловени със смайваща скорост. Франсис е арестуван и се признава за виновен за опит за убийство. Позорната двойка е трайно прогонена в провинцията, където преживява дните си в огорчение и взаимно обвинение.