shareit

Студена война или Трети глобален конфликт – повтаря ли се историята отново

| от |

„Естествено, нормалните хора не искат война; нито тези в Русия, нито тези в Англия, нито тези в Америка и в този ред на мисли – в Германия. Това е разбираемо, но все пак, това са лидерите на една страна, които определят политиката и винаги е лесно да се влачат хората, независимо дали е демокрация или фашистка диктатура, парламент или комунистическа диктатура… С глас или без глас, хората винаги могат да бъдат въвлечени в наддаването на лидерите. Това е лесно. Всичко, което трябва да направите, е да им кажете, че са атакувани, и да заклеймите пацифистите за липса на патриотизъм и излагане на страната на опасност. Работи по същия начин във всяка страна.“ – Хeрман Гьоринг

Историята пази всички отговори за онези, които са готови да ги потърсят. След като живеем във военно време, при това само на 1000 километра от нашата столица. Логично да е забелязваме повишен интерес, особено след като една война е толкова близо до нас. Разбира се, това не означава, че е единствената, а както забелязваме, военни конфликти продължават да се случват по всяко време и точно по тази причина започваме да се замисляме, дали прогнозите за Трети глобален конфликт се задават на хоризонта или това просто е поредната фалшива прогноза, която за щастие може и никога да не се случи. Отговорът на всичко това можем да открием в следващите редове.

Какво наистина е необходимо за един глобален конфликт? До този момент ще открием, че първите два са се случили с помощта на прогнозирани по-малки войни, които би трябвало да свършат бързо. Първата Световна война започна с убийството на австро-унгарския престолонаследник и мечтата на Сърбия да създаде на Балканския полуостров една обща славянска държава. Това, което трябва да приключи за няколко седмици, практически трае години. През Втората Световна война ще открием, че факторите от първия глобален конфликт продължават да влияят.

Германия е жестоко наказана за своята дързост, СССР демонстрира невероятната амбиция да зарази света с идеята, че икономическия статус може да бъде заличен завинаги. В Германия се избира човек, който знае какво точно да предложи на унижения германец, докато в СССР откриваме, че битката не е демократична, а подземна. Царското семейство е заличено с помощта на пропагандата и факта, че Русия дава изключително много жертви по време на Първата Световна война – необходими фактори за революция.

В моментите на тежки политически трусове, всеки харизматик може да прокара нови идеи, някои остават практически вечни. След края на втория глобален конфликт е видимо за всеки човек, че границите ще останат завинаги. Студената война, която за щастие не се води в Европа, успява да намери поле за изява в Азия, Африка и дори Южна Америка. Пиковият момент там остава кубинската ядрена криза има и разумно обяснение – Турция притежава ядрени бойни глави, доставени от САЩ. По същата логика СССР използва момента, за да опре същото дуло в челото на своя най-голям противник по онова време. Всяко действие има противодействие, но за жалост откриваме и един особен факт – човек никога не е създаден, за да бъде равен с някой друг. Ако това беше така, то най-вероятно нямаше да бъдем толкова различни, нито идеологически, нито икономически. Принудени сме постоянно да израстваме и да се развиваме, без значение дали искаме това или не.

Прословутият социалистически режим се опита да избегне това и да направи нормативно послушни хора, но ефектът се усеща и до днес. Все пак нека обърнем внимание на основните предизвикателства в тази посока. Какво обаче се случва сега и какви са основните следи. След като имаме разделителните линии, които вече продължават повече от век, започваме да усещаме, че фитилът към голямото буре с барут гори опасно близо. Къде бяха враговете по това време? Интересно е да заявим, че по време на Студената война, СССР имаше крайна политика спрямо другата велика сила в онзи момент – САЩ. Едва ли има човек, който да не е чувал думите „западно влияние“, както и да не знае какви щети носеха те.

Въпреки това, източният блок до голяма степен, в най-ниската прослойка – обществото, не беше толкова краен. Противно на очакванията, средностатистическият руснак не беше толкова голям противник на запада. На фона на всичко, което медийната пропаганда предоставяше, стоките определено създаваха друго впечатление. Разликата беше осезаема, следователно цялата идеология беше съшита с розови конци, които се виждаха от самото начало. Ето защо не бяха и малко онези герои, които с удоволствие се опитваха да избягат от хомота на социализма. Хора като Фил Филипов и до днес разказват как  са успели да стигнат до Гърция, а от там да се насочат и към САЩ.

Днес картината е много по-различна, а и методите на пропагандата станаха в пъти по-добри и спокойно успяха да възпитат омраза. Въпреки повишаващото се напрежение и все по-честото спекулиране с ядрено оръжие, поведението на обществото се променя. По време на Студената война не бяха и малко протестите за ядрено разоръжаване. Разбира се, САЩ беше първата страна, която да пусне атомни бомби, но хора като Опенхаймер съжаляваха до края на живота си, че са успели да изобретят нещо такова. Немислимо е да очакваме, че без тях нямаше да се достигне до изобретяването на подобен вид финално оръжие.

Малко напред във времето ще си спомним, че след Чернобил, започва подписване за премахването на ядрено оръжие, при това от двата лагера. Радиацията се оказа най-безпристрастна и невъзпитана, особено към елементи като патриотизъм и мир, тя просто унищожава и не задава въпроси. Последният опит за стратегическо ядрено разоръжаване беше подписан през 2010 г. и САЩ се оттегли през 2019 г. от него с помощта на Доналд Тръмп, през 2021 г. Байдън реши да удължи този пакт до 2026 г., но и до днес формално се смята, че нито една страна с атомни бомби участва в такъв пакт.

Сякаш същият е създаден фиктивно за страните, които и по принцип не разполагат с ядрено оръжие. Модерният човек днес просто не се интересува от наличието му и опасностите. Всички вярват, че разумът ще надделее. Такъв е случаят с радарната станция Дъга в Чернобил, която трябва да засича изстрелването на ядрено оръжие от САЩ. Същата дефектира в един момент и единствено Станислав Петров решава да не споделя за този случай и да не казва на началниците си, че от другия край на света е „изстреляна“ ядрена бойна глава. Благодарение на него, днес имаме света, който познаваме.

Следователно не говорим за директен и открит ядрен конфликт, а за човешка или компютърна грешка, а нейният шанс се повишава процентно, особено след като напрежението продължава да расте. И след като в началото на 90-те години започнахме да наблюдаваме разпада на СССР и факта, че вече е време да се говори за изграждането на две велики сили. Разбира се, Елцин няма нищо против да бъде първият президент на Русия, след като демокрацията липсва повече от век там и никой дори не е разбрал какво животно е това и има ли почва. Самата приказка за демокрация ще съществува само още няколко години и след това Руската федерация ще има нов владетел.

Не само една война може да определи една страна като велика сила, истината е, че в това отношение икономиката влияе много по-добре. Все пак не са малко факторите, които показват точно това. В последните 20 години започна да се забелязва и понижаването на вниманието към Русия, особено след като икономическият растеж и факта, че последното поколение руски процесори отговаря на еквивалента на Intel от 2012 г. е повече от ясен.

Разбира се, уговорката за създаване на НАТО в Европа показва, че същото трябва да достига само до границите на Германия и никъде другаде. Това е претекстът, че така ще се избегне евентуалното създаване на следващата нацистка партия. Разбира се, сделката е приета от Горбачов, а след това Елцин няма нищо против. Въпреки това ще открием, че през следващите няколко години има онзи момент, в който нови страни се добавят, като България и Румъния може би са едни от последните страни, които влизат във въпросния пакт.

Странно е, но именно миналата година Владимир Путин заявява, че това разрастване трябва да спре. Това изказване е притеснително, но докато повечето членове ще заявят, че Русия не е упражнявала акт на агресия, то нека обърнем внимание на Молдова, нека обърнем внимание и на Грузия, да не забравяме и Крим в този ред на мисли. Логично е да се очаква от Украйна да поиска някаква по-добра протекция, а преди това основните мотиви бяха обвързани с европейските търговски маршрути. Спокойно можем да добавим и Нагорни Карабах. В началото на новото хилядолетие ще открием, че именно Владимир Путин задава въпроса защо още съществува НАТО, след като СССР вече не съществува? Едва по-късно ще допълни, че се е доверил повече на запада, а от своя страна, западът е злоупотребил много сериозно с това доверие. Не е необходимо да говорим само за открит конфликт – шпионските игри в това отношение също не липсват. Тихата война продължава да се води и да поставя сериозни фактори върху отношенията.

Разбира се, тук не говорим за виновник, не говорим и за държава, а за някои от основните факти в историята до този момент, за решението на политическите грешки, които бяха допуснати. Благодарение на повишено напрежение, може и да не стигнем до глобален конфликт, а до следваща Студена война. Всеки започва да се въоръжава, всеки започва да повишава напрежението, а ядреното оръжие продължава да бъде един особен фактор.

Спокойно можем да споделим, че историята наистина си прилича. Все пак не трябва да забравяме, че в този свят има над 100 различни страни и някои определено биха желали да разтоварят оръжейния си арсенал. А ако търсите искри в цялата картина, то нека обърнем внимание и на медиите. Поставянето на разграничения, разделението на „ние“ и „вие“, вече официално работи, при това с по-висока скорост от печатниците – всичко вече е дигитално. Недоверието, фалшивите новини, платените материали и желанието за прокарване на идеи, всичко това може да гарантира на абсолютно всеки един човек само още главоболия и само още проблеми. Какво ни трябва за един глобален конфликт? Санкции, още напрежение и разделение. Когато СССР и Нацистка Германия поделят Полша, двете страни са изключени от ООН.

Тогавашния министър-председател на Великобритания – Невил Чембърлейн ще заяви, че Германия ще получи територия с Полша, която евентуално да сложи край на всички потенциални конфликти. Самият Хитлер често е цитиран, че е искал да реши само полския въпрос и никога повече няма да се занимава с нападение и агресия, но е очевидно, че ситуацията се променя драстично. Странното обаче тук е друго. Дори и днес няма говорители за мир. Има говорители за дадена страна, имаме черно и бяло, но от различната гледна точка, цветовете се променят.

Следователно мирът изчезва, но понеже вечните страхове винаги са едни и същи, нека не забравяме, че след като вече няма империалисти, социалисти и комунисти, то последното зло, което все още продължава да е актуално, това са нацистите. До известна степен тероризмът също можеше да се разглежда като потенциален фронт, но неговите ресурси винаги присъстват. Ето защо и сега страната с отряд „Вагнер“ ще сочи страната с отряд „Азов“. Другото зло просто не може да се разгледа като актуално към този момент. Дори и да разглеждате текста като потенциално взимане на страна, всички посочени факти са насочени единствено и само към неутралната гледна точка. Не се стремим да търсим виновник и няма да го правим. Единствената загуба тук е, че губим човешки животи, а те остават безценни.

 
 
Коментарите са изключени за Студена война или Трети глобален конфликт – повтаря ли се историята отново

Повече информация Виж всички