Ричард, Нейтън и Ницше – преследване на перфектното престъпление
Ако вярваме на старата максима, че целта оправдава средствата, то тогава трябва да си зададем и по-важният въпрос: каква точно може да е целта? В историята на криминологията съществува терминът „перфектно престъпление“. За това дело е известно, че всеки един детайл е изпипан и всяка една следа е напълно заличена. До този момент, престъпления от този вид се броят на пръсти и единственият начин да съществува подобно дело е чрез познаването на системата, при това в големи детайли.
Това обаче не е такава история и няма как да бъде, поради простата причина, че Нейтъл Леополд и неговият приятел – Ричард Льоб са едва на 19 и 18 години. Това не им пречи да отвлекат и убият 14-годишния Робърт Франкс в Чикаго и просто да покажат, че могат да се разминат с абсолютно всичко. Престъплението става в Чикаго през 1924 г. и ни доказва, че човек може да роди някои много странни идеи.
Двамата извършители са студенти в университета в Чикаго, докато Льоб има интереси към правото и смята да специализира в Харвард. Леополд от своя страна се интересува от психология и най-вече от концепта на Ницше за свръхчовека. Пленен от думите на философа, този студент вярвал, че е един от избраните, притежаващ свръхестествени способности и висш интелект. Не му е трябвало много време, за да реши, че е точно такъв и разполага с всички умения, за да прескочи етиката и законите на правото. Най-накрая успява да убеди Льоб и двамата започват да мислят за извършването на перфектното престъпление. За да тестват теорията, извършват най-различни дребни кражби. Влизат в една канцелария и задигат печатна машина.
Успяват да отмъкнат и една камера. След като никой не обръща чак толкова внимание, джентълмените вдигат летвата и започват да мислят за по-сериозно престъпление. Ако направят перфектното престъпление, те ще могат да спечелят вниманието на аудиторията и дори могат да се разминат по-късно с наказанието, когато решат да берат плодовете на труда си. Прекарват около 7 месеца в подготовка на отвличане и убийство, като изпипват всичко до перфектното ниво. Мислят как да убият жертвата си, имат идея и как да скрият тялото и да вземат дори отпкупа. За съжаление погледът им попада върху Боби Франкс и за него животът не приключва толкова добре. Боби има честта да е син на заможен производител и втори братовчед, както и съсед. В продължение на месеци го следят и наблюдават неговата работа, всеки детайл от живота и на 21 май 1924 г. активират смъртоносния си план.
Взимат кола под наем с фалшиво име и отвличат момчето пред училището, предлагайки бързо прибиране към дома. Той приема и се качва с екипа си за тенис. Боби се настанява на предната седалка до Леополд, докато Льоб седи на задната с длето в ръката. Удря жертвата си няколко пъти и след това го завързват. Малко по-късно разбират, че момчето умира още в колата. Карат го на около 50 километра извън Чикаго, скриват тялото му близо до железопътната линия. Изсипват количество киселина върху лицето и разрязват стомаха му, за да не може да се потвърди неговата идентичност. Прибират се обратно в Чикаго и се преструват, че нищо не се е случило. Изпращат само писмото за откупа и изгарят пишещата машина, която е служила, за да се сътвори искането. Само няколко дни по-късно един местен открива тялото.
Започва разследване и близо до престъплението се откриват очила. Те са най-голямата грешка на извършителите. След една по-специална проверка, полицията установява, че в Чикаго са продадени точно три чифта такива – един от тях е Нейтън Леополд. Извикан е за разпит и споделя, че неговите очила са паднали по време на разходка сред природата. Една седмица по-късно са открити и останките от пишещата машина и за пореден път ги викат за формално разпитване, една седмица след убийството. Льоб се огъва първи и споделя, че неговият приятел е имал идеята да извърши убийството. Леополд признава, че планът е негов, но Льоб е извършил убийството. Така двамата свръхчовеци се хващат за гушите, макар и до този момент полицията да няма никакви доказателства, а само подозрения. Приликата в показанията е също много адекватна, полицията няма много време, за да разбере кой е убиецът, кой е измислил целия план и още много други. Мотивът е това, което изненадва полицаите – убийството е извършено само и единствено за тръпката и доказването на величието, преследването на перфектното изпълнение и още много други. Жертвата се оказала на грешното място и време. Най-накрая идва и време за присъда, като целият град се изсипва, за да види глупаците, които са си помислили, че убийството може да бъде развлечение.
Медиите смятат, че са свидетели на престъплението на света. Семейството на Льоб наема един от най-скъпите адвокати, който трябва да се бори за спасяването на сина. По време на самото дело, което практически е само изслушването на присъда, защото и двамата вече са дали показания, адвокатът се моли около 12 часа за премахването на смъртната присъда. Неговата реч се смята и за една от най-добрите в кариерата му. Добрата новина е, че успява да избегне този момент, но не и по-свирепото наказание – 99 години затвор, които трябва да бъдат излежани напълно, няма право на помилване.
Докато е в затвора, Льоб извършва още едно убийство, докато в последствие Леополд получава правото да бъде освободен след 33 години за добро поведение, очевидно системата го променя и му позволява да се върне обратно в обществото. При освобождаването си издава биография и с приходите създава фонд за помощ на младежи. Умира на 66 години в Пуерто Рико, използвайки фалшиво име. Никога повече не мисли за перфектното престъпление и никога повече не се опитва да го повтори. До днес случаят за криминологията се смята за абсолютен прецедент, но в историята ще се повторят опити за подобно дело.
Снимки: Wikipedia
