Първият задълбочен глобален анализ на антимикробната резистентност (АМР) прогнозира над 39 милиона смъртни случая от инфекции до 2050 г., ако не се предприемат повече мерки за борба с проблема. Изследователският екип, съставен от професионалисти от цял свят, разглежда данни от над 200 държави за периода между 1990 и 2021 г., за да изградят моделите си.
„Важно е да се разбере, че АМР не е само бъдещ проблем, а вече е глобална криза“, казват двама съавтори на изследването – Томислав Местрович, асоцииран професор в Института за здравни показатели и оценка, и Люсиен Свечински, научен работник в същия Институт. „Ако не бъде контролирана, АМР може да обърне назад десетилетия напредък в съвременната медицина.“
За всички нас това би означавало да се върнем към времето, когато обикновена рана или одраскване можеше да доведе до животозастрашаваща инфекция, да не говорим за изключително големия риск при инвазивна операция или имуномодулиращо лечение като химиотерапията. От десетилетия насам учените алармират за така наречения „антибиотичен апокалипсис“, но това ново проучване разглежда проблема много задълбочено.
„Този анализ използва милиони данни за антимикробната резистентност, за да оцени състоянието ѝ в 204 държави и територии за период от 32 години (както и да направи модел за прогноза до 2050 г.)“, обясняват Местрович и Свечински. Работата с данни от такъв мащаб и с променливо качество беше значително предизвикателство – „подобно на ходене по въже“, казват Местрович и Свечински. Екипът потърси мнението на повече от 2000 научни експерти, които да помогнат за разработването на проекта, чиято кулминация е списъкът с автори, който наброява повече от 500 души.
Данните разкриват, че в периода 1990-2021 г. повече от един милион души са умирали всяка година в резултат на резистентни към лекарства инфекции. Изследователите прогнозират, че през 2050 г. този брой може да нарасне до 1,91 млн. души. Те също така изчисляват, че от сега до 2050 г. бактериите, устойчиви на лекарства, могат да играят роля за до 8,22 милиона смъртни случая годишно, което представлява увеличение с почти 75%.
„Инфекциите, които са най-голямото предизвикателство за лекарите, стават все по-често срещани“, обясняват Местрович и Свечински. От видовете АМР бактерии, от които Световната здравна организация е най-загрижена, при всички, с изключение на една (Salmonella typhi), се наблюдава увеличаване на смъртността през периода на проучването.
„Друг изненадващ аспект е нарастващата роля на АМР в смъртните случаи, свързани със сепсис“, добавят Местрович и Свечински. „Макар че като цяло от сепсис умират по-малко хора, тези, които го развиват, все по-често се сблъскват с инфекции, които са резистентни на лечение, което влошава състоянието им.“
„Също така, поразителна констатация от проучването е много очевидното нарастване на резистентността към карбапенеми сред грам-отрицателните бактерии, най-вече Acinetobacter baumannii и Klebsiella pneumoniae.“ Карбапенемите често са антибиотиците, към които лекарите се обръщат в краен случай, така че увеличаването на резистентността към тях е тревожно.
Има и още един добре познат бацил, който стана особено известен: метицилин-резистентен Staphylococcus aureus, или МРСА. Тази постоянно развиваща се бактерия непрекъснато създава нови щамове, които често са по-заразни и по-устойчиви на лекарства, което я прави трудна за преодоляване.
Освен това, смъртните случаи, свързани с АМР, няма да засегнат еднакво всички групи от населението. През 32-годишния период на проучването смъртите при деца под 5-годишна възраст са намалели с 50% и се предвижда тази тенденция да продължи. От друга страна обаче, тези при хората на възраст 70 и повече години се увеличават – и се смята, че до 2050 г. смъртните случаи в тази възрастова група може да се увеличат повече от 2 пъти.
„Тъй като световното население продължава да застарява, без по-ефективни стратегии за интервенция, ще станем свидетели на драматично нарастване на тежестта на АМР за тази демографска група“, заявиха Местрович и Свечински.
Някои световни региони също ще бъдат по-засегнати от други. Между 1990 г. и 2021 г. в 5 области годишният брой на смъртните случаи ще се увеличи с повече от 10 000: Западна Африка на юг от Сахара, тропическа Латинска Америка, частите от Северна Америка с по-високи доходи, Югоизточна Азия и Южна Азия.
Но посланието на авторите на проучването е на надежда. „Прогнозите за 2050 г., според които милиони годишни смъртни случаи се дължат на антимикробна резистентност, са обезсърчителни, но не са неизбежни“, казват Местрович и Свечински. „Чрез увеличаване на глобалния фокус върху научните изследвания, разработването на лекарства, превенцията на инфекциите и по-добрите грижи за пациентите можем да смекчим най-лошите последици.“
Ключова част от това ще бъде намирането на нови антибиотици, за предпочитане такива, към които бактериите трудно развиват резистентност. Това е търсене, което досега е довело учените до някои от най-отдалечените кътчета на нашата планета – от дълбокия океан до вътрешността на човешкия нос…
Антибиотиците са жизненоважни, но е също толкова важно e да не забравяме и за други видове патогени. Неотдавнашно писмо в The Lancet (медицинско списание) обърна внимание на увеличаването на броя на устойчивите на лекарства гъбички и на заплахата, която тези организми представляват и за човешкото здраве.
Местрович и Свечински обясняват, че „разработването на нови противогъбични лекарства изостава спрямо разработването на нови антибиотици“. При по-малкото лекарства, от които да се започне, и при трудностите да се въздейства върху гъбичките – съмишленици на еукариотите – без да се увреждат човешките клетки, всяко увеличаване на резистентността към противогъбични препарати е проблем.
За учените няма да е изненада, че антимикробната резистентност се наблюдава и се очаква да се задълбочи. В идеалния случай резултатите от това проучване ще предизвикат още по-големи усилия за борба с това на структурно, общочовешко ниво, но има някои неща, които всички ние можем да направим, за да помогнем на ситуацията.
„Индивидуално можем да помогнем за намаляване на личния си риск от инфекция, като приемаме антибиотици само когато са предписани от медицински специалист, спазваме добра хигиена и си оставаме вкъщи, когато сме болни“, казват Местрович и Свечински. Важно е също така да се избягва заразяването на първо място чрез ваксинация, безопасна обработка на храната и допълнително внимание при пътуване.
Антимикробната резистентност засяга и нашите приятели животни, така че собствениците на домашни любимци могат да се консултират с ветеринарния си лекар, за да гарантират, че всички инструкции относно антибиотиците се спазват внимателно. А всички неизползвани антибиотици – за хора или животни – трябва да се изхвърлят безопасно.
„И разбира се,“ допълват двамата изследователи, „агитирането за отговорна употреба на антибиотици определено е начин, по който ние като хора можем да помогнем в борбата с АМР.“