По-често мъжете са жертва на сексуално насилие, отколкото жените
Най-вероятно никой не е обръщал внимание на Едуард Л. Бернайс – авторът на книгата „Пропаганда“, в която е обяснено напълно свободно как се управлява светът днес. Ако не го познавате, той е причината САЩ да влезе в Първата Световна война. За целта някой трябва да провокира страната и след като един потопен кораб с няколко американски жителя на борда е единственото, което психолозите могат да измислят, много скоро Бернайс – племенник на Зигмонд Фройд, с помощта на приятел журналист, започват да нагнетяват обстановката, за да накарат американските жители сами да пожелаят войната. Не е ли странно? Достатъчно е да прокараме една разделителна линия и да наблюдаваме как двете страни влизат в жестоко сражение. Дали това ще бъде война, идеология, сексуални нагласи, дори религия, важното е да имаме враг.
Най-вероятно в момента врагът е наближаващият прайд, където отново се говори за едни и други, за някакво безумно разделение, което в по-голямата част от времето дори не помним кога е и къде е. Разбира се, тази тема е толкова противоречива, че дори и тези, които не искат да имат нищо общо с едната и другата страна, бързо успяват да се въвлекат. Отново, достатъчно е да начертаете разделителната линия и да се озовете в неприятелския огън. Точно по тази причина няма да коментираме и няма да търсим сензацията – за това са се постарали много други хора, че просто няма какво повече да се каже. Нека обърнем внимание на идеята за всяка 3-та.
Ситуацията е толкова деликатна, че единственото и възможно най-доброто, което може да се предостави в това отношение, е употребата на факти. Подозираме, че не сте били непознати на идеята за Истанбулска конвенция, за всяка трета и четвърта жена – жертва на сексуално или изобщо на насилие, както и още много допълнителни отклонения в необятното изследване. За нормалният и разумен човек има един много сериозен въпрос: ако четирима души стоят на една маса и никой не е прибягвал до насилие, какво трябва да означава това? Някой лъже? За мнозина може да е изключително плашещо, особено след като имаме много повече от четирима приятели.
Някъде в исторически план е начертана тази линия и тази феноменална статистика, която днес циркулира и се повтаря като аксиома. Подобно твърдение може да се смята за обидно и дори плашещо, особено за мъжкия пол. Ако това е вярно, тогава трябва да допуснем, че човешката еволюция не просто върви назад, а скоро ще тичаме с бухалките и ще чакаме любимата да излезе от мрака, за да заклеймим чувства чрез мозъчна травма.
В такива моменти трябва да се зачудим – кой направи статистиката и кой потвърди информацията? Един поглед към анализът на сайта Statista ни показва, че същност сексуалното насилие се понижава от 1990 до 2019 г. и в момента продължава да се понижава. Ако трябва да говорим в цифри, около 43 жени на 100 000 души е бил най-високият рейтинг, изчислен в този период, като в момента числото е 29.9 на 100 000 души. За да имаме по-ясна представа на данните, нека обясним, че според ФБР, за изнасилване се брои насилствена сексуална пенетрация, без значение в коя част на тялото и с какъв предмет.
През 2013 г. дефиницията се променя на плътски контакти с жена, която не е дала своето съгласие. Мнозина недоволстват, защото статистиката съществува единствено и само с дадената информация. Тук визираме докладваните случаи. Обикновено се срещат противоречия. Редица феминистки движения твърдят, че жертвите отказват да търсят защита и статистиката е манипулирана, самото проучване е грешно и още много други. Откъде идва идеята за всяка 3-та жена?
За целта трябва да обърнем внимание на професор Мери Кос – активна феминистка и професор по психология в университета в Кент. През 1982 г. твърди, че изнасилването е екстремен акт, който върви в континуум с нормалното мъжко поведение в обществото. С други думи, мъжът е не само способен да го извърши, но дори няма да го приеме за нещо толкова специално. Жената е поканена да направи изследване относно сексуалните посегателства в университетите в САЩ и след доста дълги анализи, достига до заключението, че 27.5% от жените там са били жертва. Има една подробност, един от всички въпроси е следният:
„Имали ли сте сексуален контакт, когато не сте искали, защото мъж ви е предложил алкохол или наркотици?“
На база този отговор се достига до заключението, че повече от 1/4 от участничките са били изнасилени. Разбира се, след като излизат резултатите, голяма част от отговорилите не са съгласни с това твърдение, впрочем по същото време около 3/4 от участничките дори заявяват, че и в момента живеят или се срещат със своя изнасилвач. Магическото заклинание е пуснато във вселената и официално се превръща в слоган на редица други изследвания, феминистки организации и още много други. Малцина дори се поинтересуваха за произхода на това твърдение, особено след като статистически погледнато, изнасилването автоматично измества в класацията левичарите, алкохолизмът и инфарктът. Благодарение на Мери Кос, всеки един момент, в който дама излезе на среща и е почерпена с питие и превъзмогне сексуалните си притеснения, то официално влиза в списъка на жертвите, същото важи и за мъжете, които извършват този акт – за тях е категорията на злото. Следователно имаме начертаната линия и започваме да броим закупеният алкохол.
Логичното е да се замислим какво точно следва, когато именно напитките са свръзката на социалния живот в Америка. Обикновено половият контакт се случва между двойки, като реално погледнато вечерята в ресторант с питие също се разглежда така. Някои респодентки, участвали в изследването на Мери Кос, дори се шегуват, че изнасилвачът е успял да направи 2 деца и най-накрая са били принудени да се омъжат за него. Междувременно забелязваме, че още тогава самото твърдение и изследване се гледа с особена критика.
След като цифрите не излизат – логично, то тогава започваме да наблюдаваме един малко по-различен метод. Невъзможността да се изпълни квотата, мотивира различните феминистки организации да обръщат внимание и на допълнителните категории, като в това отношение се добавят всички видове насилие, като шамар, избутване, твърдението, че някога са били насилвани и още много други, за да се стигне до въпросните 25% от населението в САЩ. То не отговаря на класификацията, която ФБР посочва в това отношение. Не случайно се появи и другият момент, в който има фалшивото обвинение и цяла едно движение за борба с него.
В Канада ще открием, че ситуацията става още по-сложна, защото според Министърът на Женското състояние – очевидно има такова министерство в Канада – твърдението за всяка трета или четвърта (приемат се вариации) не стои върху аналитични данни и статистика, а върху възприемането на жената за сексуално насилие, в което присъстват елементи като заглеждане на жена, подсвирване след жена, евентуално усмихване на жена и други, тоест тук влиза всяко възможно поведение, което може да се разчете за посегателство върху пола и сексуалната свобода от пострадалата.
Същевременно откриваме, че отказът от всякаква комуникация, включително поздравяване, може да доведе до отхвърлянето от обществото възприемането на даден мъж за невъзпитан, арогантен и още много други. За да поддържаме идеята около това твърдение, в което малцина дори се замислят, сме готови да унищожим социалният свят като такъв. Не е чак толкова трудно за постигане, замислете се какво точно прави законът в момента. Равноправието между полове и раси вече е не само изгубено, но и постоянно подсилвано. Присъства заместване с вечна жертва и вечен потисник, като ролята на съда не се стреми да отсъди правилно, а просто да продължи да създава конфликтът и да пречертава отново и отново границата.
Така не само откриваме някои безумни идеи, но и промяна на законодателството. Веднага предоставяме за пример Франция, където нито един работодател не желае да наеме човек легално на работа, при това по ред причини. Всеки служител има право да идва по-късно на работа, да спи на работа, да се обажда, че е болен всеки понеделник и няма правото да бъде уволнен без да се премине през дълга и сложна юридическа разправия. Достатъчно е да се добави и хронична депресия, болка в гърба, алкохолизъм и още много други подобни елементи, за да се признае неговата инвалидност и да бъде освободен с огромна компенсация.
До тук добре, но имате ли представа какво се случва, ако служител сподели, че ще съди своя работодател за сексуален тормоз? Броят на адвокати, които с удоволствие могат да се заемат напълно безплатно със случая е впечатляващ. Едно такова твърдение, включено с усмивка, поглед или разговор без наличието на трети човек ще доведе официално до банкрут на фирмата. Свободата да броим всеки човешки поглед или усмивка, не само рисува една доста безумна картина, но и ни гарантира асоциални отношения завинаги. И не искаме да поставяме на везната кой е по-страдащият пол, генерално сме сигурни, че нито един човек не желае да стане жертва на такова посегателство, но нека посочим един факт.
През 2008 г. Министерството на правосъдието в САЩ има потвърдени около 935 случая на изнасилени мъже в затвора. С малко повече проучване и изчисления, все пак никой не повярвал, че затворниците са толкова невинни, статистиката показва, че броят е много по-висок – 216 000 души. Имайки предвид, че обикновено една жертва е подложена на тормоз и през останалото време на годината – все пак говорим за затвор – САЩ официално се превръща в страната, която за първи път може да заяви, че мъжете са по-голямата жертва, отколкото жените. През 2016 г. броят на затворниците е около 2.3 милиона души – значително повишен, следователно можем да допускаме и промяна на основната стойност от преди 8 години. Това е интересен проблем, в който не присъства грешният поглед, а насилието. Ето и още един, според учените около 2000 деца ще бъдат подложени на същия тормоз около 11 пъти в учебна година, а говорейки за училище – служителките в учебното заведение, участвали в подобно престъпление, са около 89%. Един неприятен факт е, че този вид насилие в училищата преминава напълно безнаказано, около 4% от престъпниците се залавят, докато останалите 96% се подготвят за следващото си престъпление.
Статистиката назад показва, че около 29% от всички докладвани случаи на изнасилване са на деца под 11-годишна възраст. В този случай дори не говорим за институции като католическата църква – там скандалът беше достатъчно добре запомнен. Ще открием, че подобни цифри бяха открити дори в университети, където историята се допълва с още малко статистика. След като Министерството на правосъдието провежда анкета, за да установи колко колежанки и студентки са били жертва на изнасилване, изчислява магическото число от 18%. Тук обаче има и още една подробност, участвалите респондентки признават, че актът се е случил преди да навършат 17-годишна възраст, следователно в този момент дори не са били студенти, а по-скоро попадат в изследването на педофилията. Очевидно е, че методите и манията за превръщането на единият пол в жертва, а другият в потисник, дава невероятни резултати. Фокусът наистина е насочен към дамите, като в това няма нищо лошо, все пак едва ли някой би искал да бъде на мястото на жертвата, особено след като това преживяване ще остави белези за цял живот, но не може да бягаме от статистиката, която посочва съвсем различни резултати. Самата тема е повече от деликатна, но това не означава, че ще бъде много по-успешна с дълго скандиране и повтаряне.
Например можем да видим, че при използването на методиката на Кос, за година изнасилените жени на територията на САЩ са около 638 000. Проверката на Луис Харис чрез телефонно интервю показва малко по-различни резултати. Участничките са питани на случаен принцип, като броят им е около 2500, дали срещу тях е имало опит за изнасилване в последните пет години, от които 2% казват „Да“ и около 98% отговарят „Не“. Взимайки цялата американска популация, броят случаи е 1.9 милиона души в рамките на 5 години, като през същата година САЩ има популация от 260.3 милиона души. Опитите за изнасилване на годишна база са 380 000. Тук обаче говорим за опити, изчислявайки завършените такива, цифрата се приближава до сумата от 190 000 души.
Отново, това не е достатъчно добра цифра, но пък поне се доближава до истината. В заключение можем да кажем, че е очевидно, че светът има нужда от промяна, но не бива да се случва за сметка на някого. По същото време, когато това твърдение се появи, ответната реакция не закъсня и отново се озовахме във вихъра на твърде много противоречия, но както напомнихме още в началото, победителите са само онези, които биха могли да начертаят линията, а и да не забравяме, че някога самият Хитлер беше стигнал до едно интересно заключение:
„Колко хубаво за правителствата, че хората не мислят.“
Източници:
„Кой открадна феминизма: как жените предадоха жените“ – Кристина Хоф Сомърс
„Мъжкият век: от Дарвинизъм към феминизъм“ – Майкъл Антъни
„TheGuardian“
„Student Life“
„NY Books“
