В края на 2025 година археолози от Барселонския университет разкриват погребение от римската епоха в гробница шейсет и пет, сектор двайсет и две, в некропола на Ал-Бахнаса в Среден Египет.
Мумията вътре крие нещо, което никой не е виждал досега: върху областта между корема и гърдите ѝ, положен там по време на балсамирането, лежи папирус.
Между 2020 и 2025 година екипът вади от римските гробници двайсетина такива запечатани папирусови пакета, всичките затворени с глинени печати и положени по един и същ начин върху телата на покойниците — но почти винаги с магическо или ритуално съдържание. Този е различен.
Когато папиролозите го разчитат, от листа се показва Списъкът на корабите — прочутият пасаж от втората песен на "Илиада", в който Омир изрежда гръцките сили пред Троя.
За първи път в историята на археологията гръцки литературен текст е открит положен в мумия като част от балсамирането.
През април 2026 година находката обикаля световните научни издания.
Защото Ал-Бахнаса е древният Оксиринх — "градът на рибата с острата муцуна" — и най-големият му дар за човечеството е боклукът.
Градът, от който оцелява само сметището
През елинистическата и римската епоха това е заможен провинциален център край Бахр Юсеф, ръкав на Нил, на около сто и шейсет километра юг-югозападно от днешно Кайро — с театър, колонади, бани, около двайсет храма и всичко, което подобава на гръцки град върху египетска земя.
От сградите му обаче не остава почти нищо — камъкът отдавна е разнесен за строежи. Затова в края на деветнайсети век никой не смята мястото за важно.
Британските археолози, които след 1882 година методично бродят из Египет, го подминават: няма пирамиди, няма запазени храмове, няма гробници на фараони.
Има само редица ниски могили край селото, затрупани с пясък.
Точно към тях през зимата на 1896 година се насочват двама души — Бърнард Гренфел и Артър Хънт, приятели още от студентските си години в оксфордския Куинс Колидж.
Финансира ги лондонският Фонд за проучване на Египет, а целта им е необичайна за времето си: те не търсят злато и статуи, а изписан папирус.
Идеята не е хрумване на чудаци. Случайни покупки от антикварните пазари и находките на египтолога Флиндърс Питри вече са показали, че из страната лежат непокътнати гръцки текстове, каквито Европа не познава.
Двамата млади учени рискуват кариерите си заради едно предположение, че някъде трябва да съществува голямо находище.
"Първите ми впечатления от мястото не бяха благоприятни — признава по-късно Гренфел — могилите от смет не бяха нищо друго освен могили от смет."
На 12 януари 1897 година, още на втория ден от разкопките, от пръстта излиза лист от папирусова книга с непознат дотогава текст.
Фрагментът е заведен като "Папирус Оксиринх 1", а много по-късно е разпознат като най-ранния известен ръкопис на Евангелието на Тома.
Гренфел и Хънт разбират какво държат в ръцете си: под могилите лежи деветвековният хартиен отпадък на цял гръко-египетски град, съхранен от сухия климат.
В този край на Египет не вали, а изхвърленото стои над нивото на подпочвените води. Всичко, което жителите на Оксиринх векове наред изнасят на бунището — прочетени книги, стари договори, лични писма — просто изсъхва и чака.
Половин милион листа от боклука
Следва къртовски труд. Гренфел и Хънт напускат Оксиринх през април 1897 година и се връщат през февруари 1903 година.
От 1903 до 1906/1907 година идват за още пет сезона, с трийсет надзиратели и стотина работници, и разкопават пласт след пласт — на места дълбочината на сметта стига девет метра.
Находките пътуват към Оксфорд в тенекиени кутии от бисквити "Хънтли и Палмър", наредени в дървени сандъци и откарани с камили до Александрия.
В списъка за покупки на Хънт от онези сезони, редом до химикалите, калъфката за възглавница и Лукиан в два тома, стоят и револвер с патрони — животът на разкопките е самотен и невинаги безопасен.
Резултатът остава ненадминат и до днес: около половин милион папирусни фрагмента, от дребни късчета до цели свитъци — според Оксфордския университет най-голямата сбирка от антични папируси в света.
Още през 1898 година двамата издават първия том от поредицата "Оксиринхските папируси" със сто петдесет и осем текста, подбрани измежду хилядите, открити през първия сезон.
Едва около една десета от намереното е литература — но каква литература. От могилите излизат стихове на Сафо, смятани за безвъзвратно изчезнали.
Излизат комедии на Менандър — най-прочутият комедиограф на елинистическия свят, чиито пиеси не оцеляват в средновековната ръкописна традиция.
Излизат трудове на неизвестни трагици, историци, философи — автори, четени в античността и изчезнали от европейските библиотеки за петнайсет столетия.
Останалите девет десети са следи от обичайния бит на населението: данъчни описи, преброителни списъци, съдебни протоколи, договори за наем, завещания, сметки, хороскопи, любовни писма.
Пред очите на изследователите се показва не парадният античен свят на мрамора, а истинският: с оплаквания от съседи, покани за вечеря и ученически упражнения.
Историците извличат от тези документи сведения, за които никой античен автор не си прави труда да пише — колко струва магаре, как се жалва измамен наемател, какво яде едно обикновено семейство.
Затова находката се оказва двоен дар: тя връща и изгубените книги, и изгубените истории на хората.
Работата продължава и днес. Фрагментите, повечето от които още чакат разчитане, принадлежат на Египетското дружество за проучвания и се пазят в Оксфорд, а нови технологии за разчитане на избледняло мастило периодично изваждат от сбирката поредната сензация.
През април 2005 година инфрачервена техника, разработена по-рано за сателитни изображения, показа нови фрагменти от изгубената трагедия "Епигони" на Софокъл, а заедно с тях текстове на Еврипид, Хезиод, Архилох и Лукиан.
Свитъкът, който не е изхвърлен
И тук е същината на новото откритие. Барселонската мисия работи в Оксиринх от 1992 година — първо под ръководството на Жузеп Падро, днес под това на Майте Маскорт и Естер Понс — и е сред най-дълголетните испански експедиции изобщо.
През кампанията от ноември и декември 2025 година екипът на Нурия Кастеляно разчиства погребален комплекс с три варовикови камери, пълни с мумии от римската епоха и украсени дървени саркофази, повечето пострадали от отдавнашни иманярски набези.
В една от гробниците — номер шейсет и пет в сектор двайсет и две — лежи мумията с необичайната добавка на корема.
Разликата с всичко, открито досега, е принципна и Адиего я подчертава изрично: от края на деветнайсети век Оксиринх дава огромен брой гръцки текстове, включително литературни шедьоври, но литературен папирус в погребален контекст се появява за първи път.
Стотиците хиляди листа от могилите са изхвърлени — те оцеляват, защото никой не ги е искал. Този е избран. Някой преди около хиляда и шестстотин години решава, че покойникът трябва да отпътува с песента за корабите, спрели под Троя.
Защо — тепърва ще се обсъжда. Но градът, който спасява античната литература, като я изхвърля, сега показва и друго нейно лице: книгата, с която човек не се разделя дори в гроба.
