Преди 1881 Ашхабад е град от юрти и кирпич. После руснаците вдигат крепост, около нея се разраства ново селище с тухлени сгради, а през 1924 г. то става столица на Туркменската съветска република.
В един часа и дванайсет минути през нощта срещу 6 октомври 1948 година всичко построено дотогава се срутва.
Епицентърът на труса с магнитуд 7,3 е при селцето Гара-Гаудан, на двайсет и пет километра югозападно от столицата.
Кирпичът се разпада на прах, тухлените постройки падат след него, а от целия град остават няколко сгради - стоманобетонният силоз за зърно, църквата "Свети Александър Невски" и сградата на градската банка.
Земетресение има, град няма
На следващия ден вестник "Правда" публикува кратък текст: геолозите от Академията на науките са отчели силно земетресение. За разрушената столица не се споменава нищо.
Числата излизат наяве десетилетия по-късно и се разминават помежду си. Съветската версия говори за 10 000 загинали.
Историците спорят за цифрите, но не и за последиците. Държавният апарат знае какво е станало, но не може да поиска от страната и от света помощ за последиците от трагедия, която официално не се е случила.
Градът изчезва под развалините, а информацията за него - в архива.
Сред мъртвите са майката и двамата братя на едно осемгодишно момче, чийто баща е убит във войната. Момчето се казва Сапармурат Ниязов.
Второто раждане
Съветският Ашхабад е построен наново предпазливо и ниско. Градът изчезва два пъти: първия път от труса, втория - по решение на властта.
През 1991 г. Туркменистан става независим начело с Ниязов, когото от 1993 г. нататък наричат Туркменбаши - баща на всички туркмени. Той започва да облича столицата в мрамор.
Проектът се нарича "Белият град" и е преди всичко пропаганден. Мраморът не решава жилищен проблем; той доказва - на чужденците, на камерите и на самите жители - че държавата има средства и воля да покрие цял град със скъп камък.
През 2013 г. Ашхабад е вписан в книгата на рекордите на Гинес: 543 нови сгради, облицовани с 4 513 584 кв. м бял мрамор върху площ от 22 кв. км. Камъкът не е местен: превозват го от Италия до пустинята.
Мраморният пояс тръгва от южните квартали и продължава по главните булеварди; зад него стоят съветските блокове и базарите, където живее по-голямата част от милионното население.
През 1998 г. в центъра се издига Арката на неутралитета - седемдесет и пет метра, оценена на над дванайсет милиона долара, по-висока от президентския дворец.
На върха ѝ стои позлатена фигура на Ниязов, висока дванайсет метра, поставена върху въртяща се основа, за да е лицето ѝ винаги обърнато към слънцето. Нощем я осветяват.
Златното дете
През същата година се появява и паметникът на земетресението: бронзов бик държи на рогата си напуканото земно кълбо, от процепа се надига жена и вдига над руините златно дете. Детето е Ниязов - така твърдят местните.
Москва забранява да се говори за катастрофата. В Ашхабад се издига нейн бронзов символ.
Жертвите са фон, а главното действащо лице е оцелялото момче. Мълчанието сменя посоката си - отначало събитието го няма никъде, после то е навсякъде, но пак обслужва интересите на властта.
Кой освобождава терена
За да има място за новите булеварди, старите квартали трябва да изчезнат.
През май 2015 г. Радио "Свободна Европа" описва как в село Шор започва събарянето на около 3000 къщи.
Обяснение няма, обезщетение - също, а електричеството и водата са спрени дни преди булдозерите да се появят, за да няма забавяне.
Апартаментите там струват от 780 хиляди до 1,3 милиона маната по данни на "Хроника на Туркменистан" и се купуват от представители на администрацията и от търговци, често като вложение срещу инфлацията.
Затова прозорците зад безупречните фасади вечер остават тъмни.
Резултатът е столица, която изглежда безупречно и в която почти няма кого да срещнеш. През 2019 г. ECA International обявява Ашхабад за най-скъпия град в света за чужденци; година по-рано той е 111-и в същата класация.
Класацията отчита не разкош, а финансов срив: ограниченият достъп до валута и разликата между обявения и действителния курс вдигат цената на всяка внесена стока.
Според материал на Global Voices от февруари 2026 г. страната внася шейсет на сто от храната си, докато фонтаните в столицата работят денонощно, а в провинцията водата не достига.
Наредба, която никой не е видял
През 2014 г. в Ашхабад забраняват затъмнените стъкла. През 2015 г. спират вноса на черни автомобили; митничарите обясняват пред местни медии, че бялото носело късмет.
В началото на януари 2018 г. полицията започва да прибира тъмните коли от улиците. Собствениците си ги получават обратно, след като подпишат документ, с който се съгласяват да сменят цвета, а сервизите вдигат цените за пребоядисване до няколко хиляди долара.
Забраната не е записана в нито един акт. The Diplomat и туркменската служба на Радио "Свободна Европа" отбелязват, че официално съобщение не е правено, но това не спира действията на полицията.
Правило, което не е публикувано, не може да бъде оспорено - може само да бъде спазвано.
Мъжът, който спира да се върти
През август 2010 г. статуята на Туркменбаши е свалена, а през 2011 г. е вдигната отново - върху деветдесет и пет метров паметник на неутралитета в южните покрайнини, на шест километра от центъра.
Кореспондент на Франс прес отбелязва тогава, че статуята вече не се върти. Просто гледа града. Култът към президента не е отречен, а преместен, за да има място за следващия.
През юни 2023 г. настоящият президент Сердар Бердимухамедов прерязва лентата на Аркадаг - нов град, построен от нулата в равнината западно от Ашхабад, за 73 000 души.
Първият етап струва 3,3 милиарда, а с втория етап сумата се очаква да стигне 4,8 милиарда долара. Всички сгради са бели, жилищните блокове са по седем етажа, защото седем се смята за щастливо число.
Мястото е сеизмично. Такъв е и Ашхабад: разположен е върху същия разлом, който го изтрива от лицето на земята през 1948 г.
През 2015 г. американският посланик Алън Мъстард започва да картографира столицата в свободното си време в OpenStreetMap - защото при бедствие в града няма подробна карта, по която да се работи.
