Седем мъже стоят неподвижно насред улицата, докато зад тях пламти цял квартал. От прозорците изригва огън, пламъците се извиват около обувките им, а лицето на китариста Стив Гейнс почти изчезва зад завеса от светлина.
Никой не помръдва, никой не бяга. Улицата е декор, огънят е контролиран, а кадърът трябва да илюстрира заглавието на новия албум на Lynyrd Skynyrd — Street Survivors.
Албумът излиза на 17 октомври 1977 година. Само десет дни по-късно вече е златен, а с времето стига до двойно платинен статут и до пето място в американската класация — най-високото, което групата някога постига.
Всичко в бандата върви както трябва. Година по-рано в състава влиза Стив Гейнс, който освен че свири, пее и пише текстове. С него групата за първи път записва в студиото с трима китаристи, които си разменят водещата партия. Турнето им носи името Tour of the Survivors.
На 20 октомври, три дни след премиерата, музикантите излитат от Гринвил в Южна Каролина към Батън Руж в Луизиана, където им предстои концерт в местния университет. Летят с чартърен Convair CV-240 с регистрация N55VM, построен през 1947 година и нает от тексаска компания.
Планът е това да е последният им полет с тази машина — след Луизиана трябва да преминат на реактивен самолет.
Малко преди седем вечерта екипажът съобщава на въздушния контрол в Хюстън, че горивото свършва, и иска курс към близкото летище в Макком, Мисисипи. Не стигат дотам. Самолетът пада в гориста, блатиста местност на около осем километра североизточно от Гилсбърг, окръг Амайт.
На борда има двайсет и шест души. Загиват шестима: певецът и основател на групата Рони Ван Зант, който е на двайсет и девет, китаристът Стив Гейнс, сестра му и бек вокалистка Каси Гейнс, помощник-организаторът на турнето Дийн Килпатрик и двамата пилоти — Уолтър Маккрири и Уилям Грей.
Двайсет души оцеляват; деветнайсет са с тежки травми. Барабанистът Артимъс Пайл се измъква със счупени ребра и заедно с двама от техническия екип върви през блатото, докато не стига до фермата на Джони Моут. По разказа на Пайл стопанинът стреля предупредително — не разбира кои са хората, които излизат от гората по здрач.
Снимката с пожара на обложката вече не е реклама, а мрачно предсказание. Тереза Гейнс, съпругата на загиналия китарист, настоява пред звукозаписната компания албумът да бъде преиздаден с друго изображение. MCA изтегля тиража и заменя предната корица.
Огънят обаче не е премахнат от нито една снимка. Пламъците не са изтрити; няма ретуш. Разгъващата се обложка съдържа и втори кадър от същата фотосесия — групата на чист черен фон.
Този кадър е отпечатан на гърба на изданието. След катастрофата местата им са разменени: черният фон отива отпред, горящата улица изчезва. Технически ход, осъществен за дни, при това без промяна на заглавието — а то вече звучи като лоша шега.
Оттам тръгват и легендите, свързани със злополучната снимка — на оригиналната обложка огънят докосвал само онези музиканти, които загиват. Твърдението звучи убедително и е лесно проверимо — достатъчно е човек да се вгледа в корицата.
Пламъци стигат до почти всички в кадъра, включително до оцелелите. Проверката отнема минута. Суеверието съществува от седемдесет и седма година насам.
Горчивата ирония в трагичната случка е друга. При падането на самолета няма пожар. Огън не избухва по простата причина, че в резервоарите не остава гориво, което да се запали.
Албумът с горящата улица на обложката е свързан с катастрофа, в която точно огънят липсва.
Официалното заключение на Националния съвет по безопасност на транспорта, публикувано на 19 юни 1978 година, е недвусмислено: вероятната причина е изчерпване на горивото и пълна загуба на тяга от двата двигателя поради това, че екипажът не следи горивния запас.
Като допринасящи обстоятелства докладът посочва недостатъчно планиране на полета и неустановена по вид неизправност на единия двигател, довела до по-висок разход от нормалния.
След катастрофата излиза наяве и друга информация. Същият самолет е бил оглеждан от екипа на Aerosmith в началото на лятото на седемдесет и седма година и отхвърлен — нито състоянието на машината, нито подготовката на екипажа им вдъхват доверие.
В книгата Walk This Way отговарящият за полетите на Aerosmith Занк Бюкър разказва, че докато с баща му оглеждат самолета, вижда двамата пилоти да си подават бутилка уиски.
Тази подробност се цитира често и заслужава уточнение: токсикологичните изследвания при аутопсиите на Маккрири и Грей не откриват нито алкохол, нито наркотични вещества.
Мрачните съвпадения около този албум не свършват дотук, но нито едно от тях няма свръхестествено обяснение.
Най-известната песен в него, That Smell, е написана след поредица от автомобилни катастрофи, в които попадат членове на групата — Гари Росингтън заспива пиян зад волана и се забива в дъб, малко по-късно в подобни произшествия попадат Алън Колинс и Били Пауъл.
Ван Зант създава текста като предупреждение към колегите си — песента е написана, за да ги задържи живи. Днес може и да звучи като предсказание, но всъщност описва произшествия, които вече са се били случили.
Трийсет години по-късно двойното юбилейно издание от 2008 година връща оригиналната обложка. Горящата улица отново е отпред, там, където е била в началото.
