Морякът слага длан върху острие на брадва. На друг кораб използват Библия, на трети - два кръстосани пистолета.
Изрича клетвата и слага кръстче под лист, който преди малко са му прочели на глас, защото малцина наоколо могат да четат.
В документа има списък с обезщетения при осакатяване - за ръка, за крак, за око.
Още преди първия изстрел морякът знае на колко е оценено тялото му.
Право на глас
Животът на пиратски кораб се определя от принципи, които на търговски или военен кораб биха били немислими.
Там думата на капитана е закон: той налага боя с камшик и никой не го обжалва, той определя надниците, той решава как се разпределя храната.
При пиратите властта е разделена. През май 1694 г. екипажът на "Чарлз II" сваля капитана си в пристанището на Ла Коруня и с гласуване избира на негово място първия му помощник Хенри Ейвъри.
Оттам нататък капитанът командва само по време на гонитба и битка, а всичко останало - провизиите, споровете, наказанията, разделянето на плячката - минава през квартирмайстера.
Член първи от кодекса на Бартоломю Робъртс - помощник-капитан, пленен от пирати и по-късно избран за капитан от похитителите си - дава на всеки право на глас по важните дела и еднакъв достъп до прясната храна и силните питиета, освен ако недостигът не наложи гласуване на ограничения.
Икономистът Питър Лийсън ("Невидимата кука", 2009 г.) вижда в това практично решение, а не идеал: ограбен пират не може да се оплаче пред съда, затова екипажът сам ограничава властта на капитана си.
Историкът Маркъс Редикър ("Злодеи от всички народи", 2004 г.) предлага друго тълкувание.
Хората, които подписват тези кодекси, идват от кораби, където капитанът бие безнаказано, храната е малко, а надниците се бавят с месеци.
На своя кораб те уреждат нещата различно - избират началниците си и делят поравно.
Обезщетенията
Уговорката какво получава ранен пират се появява при карибските буканиери десетилетия преди първия писан кодекс.
Александър Ексквемелин, корабен хирург при дружината на Хенри Морган, я описва още в "Буканиерите в Америка" от 1678 г. под името chasse-partie - договор, сключван преди отплаване.
Сумите са описани конкретно: който изгуби дясната си ръка, получава шестстотин испански долара или шест роби; за лявата - петстотин; за десен крак - петстотин; за левия - четиристотин; за око или пръст - по сто.
Кодексът на Джон Филипс от 1724 г. определя четиристотин испански долара за загубена става и осемстотин за крайник; при Робъртс сумата за крайник е същата, а за по-леките рани се плаща по-малко.
Обезщетенията за ранените се приспадат от плячката, преди останалото да бъде разделено на дялове.
Английският кралски флот има свой фонд за пострадали моряци още от 1590 г. - Чатъмският сандък.
Сандъкът стои в корабостроителницата в Чатъм, заключен с пет ключалки, чиито ключове са у различни служители на флота.
Всеки моряк дава шест пенса месечно; осакатеният доказва пред комисия, че е бил ранен и получава пожизнени плащания от съдържанието на сандъка.
През 1657 г. чакащите са между осемстотин и деветстотин, а плащанията им закъсняват.
Пиратът получава своето още на палубата, от заграбеното, пред очите на целия екипаж.
Музикантите
Член единайсети при Робъртс изглежда като дребна подробност: музикантите на борда - тръбач, барабанчик, понякога цигулар - почиват в неделя, а през останалите шест дни и нощи никой от тях не си отдъхва без изрично разрешение.
Барабанът и тръбата звучат през целия абордаж - шумът е част от нападението и трябва да убеди отсрещния екипаж, че съпротивата няма смисъл.
В спокойни дни същите хора свирят вечер на палубата, докато останалите пият и танцуват.
Мнозина от музикантите са взети насила от пленените съдове. Единственият гарантиран почивен ден на борда е именно за тях.
Осем вечерта: тъмнина
Тогава светлините в помещенията под горната палуба угасват. Един обърнат фенер стига, за да пламне дървен кораб с барут в трюма.
Който иска да пие още, го прави горе, на открито. Картите и заровете за пари са забранени: трийсет въоръжени мъже, които си дължат пари, рано или късно вадят оръжията.
А който вкара на борда жена, преоблечена като мъж, го чака смъртно наказание.
Според "Обща история на пиратите" - книгата, издадена в Лондон през 1724 г. под името капитан Чарлз Джонсън - забраната не е нравствена, а предпазва от разприте, които биха последвали.
По същата логика кавгите се решават на сушата - тези, които не могат да се помирят, слизат на брега и се дуелират под надзора на квартирмайстера.
Какво всъщност знаем
Нито един подписан кодекс не е стигнал до нас.
Присъдата по обвинение за пиратство е смърт, а единствената защита пред съда е да докажеш, че са те принудили.
Името ти под правилата доказва обратното. Затова, щом на хоризонта се появи военен кораб, листовете с подписите отиват в морето или в огъня — това е първото, което екипажът унищожава.
Знанията, с които разполагаме, идват от два източника -"Обща история на пиратите" на капитан Чарлз Джонсън и делата на Адмиралтейския съд, където иззетите преписи влизат като веществено доказателство.
Пиратският кодекс не изпреварва застраховането — то вече съществува и с полици се търгува, но те се отнасят за кораби и товари.
Изпреварва нещо друго: идеята, че осакатеният има право на пари по силата на предварителна уговорка, а не само на нечия милост.
