В двореца в град Киш, някъде около 2334 г. пр.Хр., работи човек, чиято задача е да поднася чашата на царя. Не е роб, но не е и наследствен благородник.
Виночерпецът в месопотамския двор има особена роля: той е един от малкото, на които е позволено да докосват онова, което царят ще поднесе към устните си.
Няколко десетилетия по-късно същият човек управлява земи от Персийския залив до сирийското крайбрежие, назначава управители в чужди градове и се нарича Шарукин.
Днес го познаваме като Саргон Акадски.
Име вместо родословие
"Шарукин" на акадски означава "царят е установен". Това почти сигурно не е името, с което се е родил, а формулировка, избрана при възкачването му на трона. Месопотамските владетели черпят правото да управляват от предците си. Саргон не разполага с подходящо родословие и затова се представя чрез твърдението, че управлението му е законно.
Кражбата на трона в Киш
Онова, което знаем за управлението му, не идва от документи, съставени по негово време, а от текстове, преписвани векове по-късно. "Шумерският царски списък" — в най-ранната си известна редакция около 2100 г. пр.Хр. — твърди, че баща му e градинар, самият той e виночерпец на Ур-Забаба, царя на Киш; после построява Акад и става цар.
Шумерската поема "Саргон и Ур-Забаба" разказва останалото: царят сънува тревожен сън за своя виночерпец, опитва се да се отърве от него и накрая го изпраща при Лугалзагеси, владетеля на Урук, със запечатано послание, в което се нарежда приносителят да бъде убит. Глинената плочка с текста е повредена и краят на разказа липсва.
Съществува и по-късна легенда, според която майка му го слага в кошница и го пуска по река Ефрат. Водоносец го изважда от водата и го отглежда.
Разказът е записан хилядолетие и половина след смъртта му и е по-скоро част от легендата, изградена около него в Асирия.
Една конкретна подробност в тези текстове вероятно е истина: длъжността му на виночерпец.
В шумерските и акадските дворове ролята е заемана от високопоставен служител, а не от прислужник — човек с достъп до царя, неговите гости и до разговорите, които се водят, когато се пие вино.
Как се превзема Шумер
Лугалзагеси вече е подчинил повечето шумерски градове и е събрал юга под своя власт, когато Саргон го побеждава.
Какво следва, знаем от надписите на победителя, оцелели в преписи, направени петстотин години по-късно. Лугалзагеси е преведен с дървен хомот на шията през портата на бог Енлил в Нипур — светилището, което придава легитимност на всеки владетел в Шумер.
Саргон се хвали с тридесет и четири спечелени битки. Заявява, че е измил оръжията си в морето, стигнал е до кедровите гори и сребърните планини на север и е приел подчинението на Мари и Ебла - богати градове, които дотогава никой месопотамски владетел не е достигал.
5400 се хранят пред него
В същите надписи стои изречение, което обяснява структурата на империята по-добре от военните хроники: пред Саргон всекидневно се хранят 5400 души.
На пръв поглед звучи като хвалба; всъщност е описание на своеобразен държавен апарат. Пет хиляди и четиристотин мъже, в които изследователите разпознават постоянна въоръжена свита, получават издръжката си от двореца и не дължат нищо на градските храмове, на местните старейшини или на родовете си.
Дотогава месопотамските армии са градски опълчения — жители, които се връщат у дома след поход. Саргон създава военна сила, която е постоянна и не дължи лоялност на друг.
Всеки може да превземе град; империя създава онзи, който знае как да го управлява след това.
Управлението като изобретение
Саргон лишава победените династии от властта и постовете им. Сменя ги със "синовете на Акад" — свои хора, които той назначава и може да отзове по всяко време. Акадският език навлиза в администрацията редом с шумерския.
Мерките и теглилките се уеднаквяват, което позволява данъците в Ур и в далечния север да се събират по един и същ начин.
Дори титлата му е внимателно подбрана. Саргон се нарича "цар на Киш" — древна титла, която при акадските владетели постепенно придобива значение, далеч надхвърлящо властта над самия град. Във формата šar kiššatim тя означава "цар на всичко" или "цар на вселената" — претенция за власт над целия познат свят.
Дъщерята в храма на Ур
Най-далновидното му решение обаче не е военно. Саргон назначава дъщеря си Енхедуана за върховна жрица на лунния бог Нанна в Ур — древен град в сърцето на непокорния юг.
Изборът не е случаен. Победените ще търпят управител, назначен от завоевателя, със стиснати зъби, но не и посегателство върху боговете си. Затова Саргон не премахва култа, а изпраща близък човек да го оглави.
Практиката се оказва толкова успешна, че в следващите петстотин години владетелите на Месопотамия ще продължат да изпращат дъщерите си в Ур.
Енхедуана обаче се оказва много повече от инструмент на властта на баща си. Приписват ѝ сборник храмови химни и няколко поеми, в които тя прави нещо безпрецедентно: назовава себе си вътре в текста.
Затова обикновено е определяна като първия автор в историята, чието име познаваме — макар всички запазени копия да са направени близо три века след смъртта ѝ и въпросът за авторството да остава спорен сред асириолозите.
Съвместната експедиция на Британския музей и Университета на Пенсилвания под ръководството на Ленард Уули открива в Ур през 1927 г. калцитен диск с нейния образ и с надпис, който я нарича дъщеря на Саргон.
В една от поемите ѝ се разказва как е прогонена от Ур по време на бунт. Съпротивата срещу акадската власт явно не стихва дори при наследниците на Саргон.
Изчезналата столица
Саргон царува петдесет и шест години според царския списък и краят на управлението му е белязан от размирици. Династията му се задържа на власт малко повече от век.
Столицата Акад, дала името си на език, на цяла епоха и на самия владетел, не е открита и до днес. Не знаем къде е гробът му. Прочутата бронзова глава от Ниневия, която десетилетия наред е наричана негов портрет, по-вероятно изобразява негов наследник.
От първия император в историята остава славата му. През следващите хилядолетия владетелите в Месопотамия ще следват неговия пример, а името му ще се превърне в символ на завоевателна и царска мощ.
